Батово
Батово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 640 души[1] (15 март 2024 г.) 26,4 души/km² |
Землище | 24.285 km² |
Надм. височина | 59 m |
Пощ. код | 9364 |
Тел. код | 05761 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 02871 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Добрич-селска Соня Георгиева (БСП – Обединена левица, ЗНС; 2019) |
Кметство – кмет | Батово Христо Бъчваров (БСП) |
Батово е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Релефът е предимно хълмист, като от двете страни на селото текат реки, едната е от към пътя за гр. Добрич, а другата откъм с. Долище. В близост до селото съществуват два резервата, в които могат да се срещнат муфлони, елени, диви прасета, елени лопатари и др. Има разнообразна флора, представена от характерни за региона видове – от диво кокиче до липови дървата.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Батово е наследник на много стари поселения, съществували по тези места. Непосредствено след края на Руско-турската освободителна война тук се заселват бежанци от Странджа. Те идват основно от рупското село Крушево и няколко семейства от съседното Кула. По това време селото се казва Чаталар и е смесено черкезко-татарско. Черкезите се изселват напълно, докато татарите постепенно се турцизират. Селото придобива отчетлив странджански облик, което го прави уникално, защото е единственото рупско село извън Странджа. Между 1913 – 1916 г. и 1919 – 1940 г. селото е под румънска окупация, в който период са заселени влашки цигани - копанари. Сегашното си име Батово получава през 1942 г.
Село Батово има добре изградена инфраструктура, училище, читалище с библиотека, детска градина, 4 ресторанта и 3 магазина. Пътищата са в много добро състояние.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Само на пет километра от Батово се намира етнографски комплекс „Чифлика Чукурово“. Тук може да се наблюдава старовремска добруджанска сватба. Гостите на етнографският комплекс се посрещат на тепавицата в Батово, където се запознават с първообраза на съвременната перална машина. Тук наблюдават част от процеса на изпиране, баросване и изсушаване на черги, килими, халища. Следва посещение на ракиджийницата, където туристите могат да се запознаят с технологията на производство на домашна ракия.
На 3 км от Батово е изворът „Чашката“, минерален извор, прочут с кристално чистата си, лековита вода, известен още като „Извор на желанията“. Според местните вярвания глътка вода от извора носи здраве, а хвърлен в извора конец носи късмет и сбъдва съкровени желания.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 656 | 100,00 |
Българи | 206 | 31,40 |
Турци | 58 | 8,84 |
Цигани | 229 | 34,91 |
Други | 4 | 0,61 |
Не се самоопределят | 22 | 3,36 |
Неотговорили | 137 | 20,88 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 март 2024. (на английски)
|