Черна (област Добрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Черна.
Черна | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 671 души[1] (15 март 2024 г.) 30,3 души/km² |
Землище | 22,18 km² |
Надм. височина | 192 m |
Пощ. код | 9417 |
Тел. код | 05776 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 80769 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Добрич-селска Соня Георгиева (БСП – Обединена левица, ЗНС; 2019) |
Кметство – кмет | Черна Иван Георгиев (БСП) |
Черна е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
Название
[редактиране | редактиране на кода]Няколко са теориите защо по време на масовото преименуване на населените места в Добруджа през 40-те години на 20 век селото Енидже фандаклъ е получило името Черна. Според историци от Добрич причината е, че през Първата световна война много от мобилизираните местни хора са загинали при завоя на река Черна в Македония. Според друга популярна теория, през 40-те години на миналия век кмет на селото става току-що завършилият скулптура Иван Димов, родом от село Телериг. Месеците, които прекарал на кметския пост, му се видели черни и това го мотивирало да даде предложение за българско име на населеното място. Това е и най-разпространената сред хората в Черна хипотеза за името на селото.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Черна се намира в Североизточен планов регион на България, като разстоянието до София е 371 km. Населеното място е разположено в гориста местност.
История и археология
[редактиране | редактиране на кода]През 1985 г. при разкопките на тракийския некропол до Черна, Иван Василчин проучва и 21 ранносредновековни гроба. Най-богат е гроб 3, съдържащ безурново трупоизгаряне. Гробният инвентар включва гърне, железен нож, чифт бронзови обеци с висулки от три кухи сфери, посребрено бронзово огледало, две сребърни апликации и силно деформиран сребърен предмет. Счита се, че това са най-представителните женски гробове, свързани с дохристиянската култура на Дунавските българи[2].
Турското име на Черна е Енидже. Някога недалеч от селището е имало лешникова гора, от която селото получава името Енидже кьой фандаклъ (Новото село край лешниковата гора). Известно е, че през 19 век селото е с турско население. Предполага се, че населеното място тогава се е намирало на около 2 km североизточно от днешното селище. Предание разказва, че в средата на 19 век старото село е било покосено от чумна епидемия. Оцелелите турци решили да се преместят. Когато построили къщите си на новото място, нарекли селото „Ени джан“ (нов живот). Българите се появяват в края на 19-и и началото на 20 век. Предполага се, че първите български заселници са дошли от Кръгулево. След окупирането на Южна Добруджа от Румъния през 1918 година, тук са заселени колонисти – арумъни от Македония. След 1940 годино на тяхно място идват преселници от Северна Добруджа. Те са основно от селата Голям и Малък Гаргалък – на 25 – 30 km южно от Кюстенджа.
По бойните полета на Втората световна война селото се гордее с четирите медала за храброст на Недялко Петров. Единственият останал жив фронтовак Господин Колев Енчев е носител на три военни отличия.
Обществено обслужване
[редактиране | редактиране на кода]Основното училище в Черна е създадено непосредствено след възвръщането на Южна Добруджа към България – през късната есен на 1940 година. Носи името „Братя Миладинови“. Детската градина е с 20 места. Преобладаващата част от децата са ромчета. В центъра на селото са сградата на читалището, в която се помещава и кметството.
В Черна функционират две чешми. По-старата се нарича „Горчивата“, а другата, непосредствено до входа на селото откъм Добрич се нарича „Сладката“.
Етническият състав е смесен – българи, роми и турци. Къщите в селото са 180, землището е 13 200 дка и се обработва от няколко арендатори. Шест къщи в селото са собственост на англичани.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 532 | 100,00 |
Българи | 123 | 23,12 |
Турци | 40 | 7,51 |
Цигани | 364 | 68,42 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 4 | 0,75 |
Неотговорили | 1 | 0,18 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото врати отвори новият църковен храм „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата е осветена от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, в присъствието на кмета на общината Петко Петков. Има и една джамия, която се намира срещу кметството.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празникът на селото е на 24 май.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ БОЯН ТОТЕВ, ОЛГА ПЕЛЕВИНА, СРЕБЪРНИТЕ НАКИТИ ОТ ГРОБ 3 НА РАННОСРЕДНОВЕКОВНИЯ НЕКРОПОЛ ПРИ С. ЧЕРНА, ДОБРИЧК, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 7 декември 2018
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
|