Галата (Варна)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Галата.
Галата | |
— квартал — | |
Паномара от с. Каменар | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Варна |
Община | Община Варна |
Част от | Варна |
Галата в Общомедия |
Галата е квартал на Варна с население от 2030 д. (2005 г.).[1] Намира се в най-високата приморска част на града върху едноименния нос. В подножието му е естественият завършек на Варненския залив. Край него поради метеорологични условия често корабите престояват на рейд преди да навлязат в пристанището.
География
[редактиране | редактиране на кода]Галата е сред малките варненски квартали, отдалечен от центъра на града. Той се намира в район Аспарухово на Община Варна. До него се достига чрез Аспаруховия мост и панорамния път край Варненския залив. Кварталът има изключителна гледка и мек климат.
Край Галата има чисти, девствени и каменисти плажове – Фичоза и Паша дере, подходящи за палатков туризъм, както и малки хотели и бунгала. В близост е южната курортна зона на Варна, Боровец.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според Ян Длугош и Йоан Туроци османският гарнизон изоставя крепостта Галата, когато сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди достига до нея през 1444 г. [2]
През 1923 г. селището е средище на Галатинска селска община.[3] През 1937 г. Министерството на благоустройството одобрява благоустройствения правилник на селото.[4]
От юни 1940 до лятото на следващата година в Галата е организиран концентрационен лагер за политически затворници.[5]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Основно училище „Капитан Петко Войвода“
- Читалище „Васил Левски - 1927“
- Детска градина №47 „Люляче“
- Православен храм „Свето Успение Богородично“
- Пощенски клон (с пощенски код 9021)
- Клуб на пенсионера
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]До кв. „Галата“ пътуват следните автобусни линии:
17: ЖП Гара - Галата
17А: Почивка - ЖП Гара - Галата
17+46: Минава през м-ст Боровец по пътя на линия 46, връща се към ЖП Гара по пътя на 17
17А+46: Минава през м-ст Боровец по пътя на линия 46, връща се към Почивка по пътя на 17А
17+60: Минава по пътя на 17 до Галата, пропуска обръщача и завива наляво към Прибой и продължава към Ракитника/Черноморец по пътя на линия 60
17А+60 Минава по пътя на 17А до Галата, пропуска обръщача и завива наляво към Прибой и продължава към Ракитника/Черноморец по пътя на линия 60
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Ген.-майор Стоян Стоянов (12 март 1913 - 13 март 1997), български летец, военен герой, отличил се в отбраната на София, награден с орден за храброст.[6]
- Петко Напетов (1880—1933) – български политик, водач на Работническото движение, учител и общественик.
- Андраник Озанян (1865—1927) – арменски национален герой, живял в селото през 1913-1915 г.
- Велико Станков - генерал във Втората световна война.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
ОУ „Капитан Петко Войвода“
-
Читалище „Васил Левски - 1927“
-
Детска градина „Люляче“
-
Църква „Свето Успение Богородично“
-
Пощенската станция
-
Пенсионерският клуб
-
Паметникът на Андраник Озанян
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.vlastta.com
- ↑ Невян Митев, Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443-1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното полско кралство“ от Ян Длугош / Годишник на Историческия факултет, Великотърновски университет 2017 / Том 1 / Брой 1, стр.298
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 18, 18 март 1923 г., стр. 4.
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие - 15/10/1937, No. 13, стр.8 с.
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 394-395.
- ↑ free.bol.bg, архив на оригинала от 6 декември 2006, https://web.archive.org/web/20061206010856/http://free.bol.bg/vstoyanov12/Stoyanov-Ace-WW2.htm, посетен на 28 декември 2006
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|