Петко Напетов
| Петко Напетов | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
23 ноември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: XXIII ОНС | |
Петко Георгиев Напетов с псевдоним Димо[1] Тодоров Борилков[2] е български революционер, деец на ВМОРО и на БКП, публицист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в село Галата (днес квартал на Варна) в семейство на бежанци от Чокенско. Завършва гимназия във Варна, където участва в ученически социалистически кръжок. Учителства в одринските села Ташлъмюселим и Провадия, като се включва в редовете на ВМОРО и основава първите революционни комитети в Чокенско. Присъединява се към четата на Лазар Маджаров през лятото на 1901 година, а през декември 1902 е секретар на Кръстьо Българията в Чокенско. Заради конфликт с войводата е отстранен от района и изпратен обратно в България.[3] Участва в Пловдивския конгрес през април 1902 година.[4] Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 година.[5] Неговият четник Наньо Момчев (Яръм Левски) от Стара Загора го замества като войвода в Беломорието.[6]
След разгрома на въстанието преминава в България. Установява се в София и работи главно като синдикален деец. През 1904 г. става член на БРСДП (т. с.). Делегат на партията на Първата балканска социалдемократическа конференция в Белград (25 – 27 декември 1909 година стар стил).
Участва в Балканските войни 1912 – 1913 и в Първата световна война 1914 – 1918. През 1919 е включен в ръководството на Военната организация на БКП и в подготовката на Септемврийското въстание 1923, но преди избухването му е арестуван.
След освобождаването си продължава активно да се занимава с партийна дейност. Открива книжарница в София, която се превръща във важно средище на партийни дейци. Разгръща активна дейност за реорганизирането на БКП на нелегална основа. През 1925 е избран за член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП (т. с.) и участва в работата на Виенския разширен пленум (1927).
Един от инициаторите за създаване на Работническата партия /РП/ като легална форма на забранената БКП, а след образуването на РП (1927) става неин организационен секретар. През 1931 посещава СССР и впечатленията си предава в брошурата „В страната на строящия се социализъм“, която се разпространява в масов тираж в клубовете на РП. Избран е за народен представител в ХХІІІ ОНС като представител на РП.
Убит е през 1933 г. от дейци на ВМРО край село Горна баня.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 318.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 408.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 58.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 46. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Куманов, Милен. „Политически партии, организации и движения в България и техните лидери“, София, „Просвета“, 1991.
- Български политици (1918 – 1945)
- Български комунисти до 1944 година
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Тракия
- Жертви на политически убийства в България
- Починали в София
- Родени във Варна
- Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение