Зорбатово
| Зорбатово Μικρό Μοναστήρι | |
  Зорбатово  Зорбатово  Зорбатово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 1324 души (2011) |
Зорбатово или Зорба̀та[1] (на гръцки: Μικρό Μοναστήρι, Микро Монастири, катаревуса Μικρόν Μοναστήριον, Микрон Монастирион, до 1926 година Ζορμπάς, Зорбас[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 1324 жители (2011).[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле, на 43 километра западно от Солун, за западния бряг на пресушеното Ениджевардарско езеро.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Зорбатово е село в Солунска каза на Османската империя. Според сайта на дем Илиджиево името Зорбас изва от турската дума зор, „трудност“.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зормбас (Zormbas), Воденска епархия, живеят 264 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Зорбатово брои 225 жители българи християни и 60 цигани.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Зорбани) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зорбат (Zorbat) има 400 жители българи екзархисти.[7] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[8]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Зорбас (Ζορμπᾶς) е славяногласно село във Воденската митрополия с 335 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко начално смесено училище и детска градина с 42 ученици (22 мъже и 20 жени) и 2 учители.[9]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците – кметът Кръстю Кънчов е обезглавен с брадва.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в Зорбатово влизат гръцки войски. Българското училище е затворено, а инвентарът му е отнесен в местното гръцко училище.[11] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зурба има 50 къщи славяни християни.[12]
Българското му население се изселва в България и на негово място в 1924 година са настанени бежанци гърци кариоти от Малък манастир, България.[3] В 1926 година името на селото е сменено на Микро Монастири, в превод Малък манастир.[3] В 1928 година Зорбатово е представено като бежанско село със 79 бежански семейства и 312 жители бежанци.[13] В 1950 година в селото са заселени каракачани.[3]
Жителите се занимават предимно със земеделие и в по-малка степен с животновъдство - отглеждат ориз, памук, царевица, люцерна.[3]
В 2001 година има 1460 жители, а в 2011 - 1324.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Зорбатово
Георгиос Карадимос (Γεώργιος Καραδήμας), гръцки андартски деец, агент от втори ред[14]- Йоанис Карозис (Ιωάννης Καρόζης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[14]
- Константинос Каркаманис (Κωνσταντίνος Καρκαμάνης), гръцки андартски деец, четник[14]
Кольо Петрушев, български революционер от ВМОРО, председател на местния комитет[15]- Танас Лебанов, български революционер от ВМОРО[16]
- Други
- Траянос Делас (р. 1976), гръцки футболист, по произход от Зорбатово
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з Μικρό Μοναστήρι // Δήμος Χαλκηδόνας. Архивиран от оригинала на 2019-07-04. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Ден, брой 2325, 23 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 109.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.159
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 224-227.
| |||||||||||||||||
