Кърджалиево
| Кърджалиево Άδενδρο | |
| — село — | |
 Гарата в Кърджалиево (1891 – 1894). Фото Пол Зепджи | |
  Кърджалиево  Кърджалиево  Кърджалиево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 2073 души (2011) |
| Пощенски код | 570 07 |
| Телефонен код | 239 |
Кърджалиево, Кърджа̀лево[1] или Кърджалар (на гръцки: Άδενδρο, Адендро, катаревуса Άδενδρον, Адендрон, до 1927 година Κιρτζιλάρ, Кирдзалар[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 2073 жители (2011).[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле, на 35 километра западно от Солун.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Кърджалиево е турски чифлик в Солунска каза на Османската империя, произлизащ от вакъфа на Евренос бей. В чифлика се отглеждат ечемик, пшеница, царевица, боб и нахут, както и овце, крави, биволи и коне. Селяните ловят и риба и птици в Долното езеро и Вардар. Районът на селището е бил напълно гол, като изключим дърветата около гарата, функционираща от 1892 година и храсталака Кури. Районът страда от малария и лошите условия в чифлика карат в края на XIX век много семейства да се преместят в Коняри (Анатолико) и Кулакия (Халастра).[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кърджалиево (Кърджаларъ) брои 250 жители българи и 35 цигани.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърджалево (Kirdjalevo) има 320 жители българи екзархисти.[7] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[8] В края на XIX век в селото се заселват малко власи.[3]
При преброяването от 1905 година според гръцки източници Кърджалиево има 215 гръцки жители.[4]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кирдзилар (Κιρτζιλάρ) е славяногласно село в Кулакийската епископия със 165 жители (90 мъже и 75 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище и детска градина с 30 ученици (20 мъже и 10 жени) и 1 учител.[9][4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кърджалево (Крџалево) има 32 къщи славяни християни и 3 къщи цигани мохамедани.[10] Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Мала Азия и Тракия. В 1928 година Кърджалиево е представено като смесено местно-бежанско село със 143 бежански семейства и 562 жители бежанци.[11] През Втората световна война селото е търговски център заради гарата си.[3]
На 9 септември 2007 година е открита новата гара на Кърджалиево, разположена северно от жилищната зона.[3]
В 2001 година селото има 2283 жители, а в 2011 година - 2073.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кърджалиево
Никифор Психлудис (р. 1958), гръцки духовник
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Σύλλογος Αδενδριωτών Θεσσαλονίκης, "Αδενδριώτες", Θεσσαλονίκη 1990.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.143
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Άδενδρο // Δήμος Χαλκηδόνας. Архивиран от оригинала на 2020-08-14. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 49. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||
