Кюрди
| Кюрди Kurd کورد | |
 | |
 Кюрди на фестивал в Лалиш в деня на езидската Нова година през 2017 г., в провинция Дохук, Иракски Кюрдистан | |
| Общ брой | 30 – 40 милиона |
|---|---|
| По места |  Турция: 14,3 – 20 млн.[1] Иран: 8,2 – 12 млн.[2] Ирак: 5,6 – 8,5 млн. Сирия: 2 – 3,6 млн. Германия: 1,2 – 1,5 млн. Афганистан: 200 хил. Азербайджан: 150 – 180 хил. Франция: 150 хил. Израел: 100 – 150 хил. Казахстан: 100 хил. Швеция: 83 600 САЩ: 90 – 100 хил. Ливан: 60 – 80 хил. Великобритания: 25 – 80 хил. Нидерландия: 75 хил. Швейцария: 60 – 70 хил. Русия: 63 818 Грузия: 40 – 60 хил. Австрия: 50 хил. Армения: 37 470 Туркменистан: 50 хил. Канада: 6 – 50 хил. Дания: 8 – 30 хил. Гърция: 22 000 Австралия: 15 хил. Алжир: 3 хил. Украйна: 2088 България: 147 (2001) |
| Език | кюрдски език |
| Религия | сунитски ислям, Шиитски ислям, Алевити, християнство, юдаизъм |
| Сродни групи | Индо-европейци |
 | |
| Област на кюрдските селищни райони | |
| Кюрди в Общомедия | |
Кюрдите са народ, мнозинството от който живее в считаната от него за историческа родина Кюрдистан (страна на кюрдите). Говорят на кюрдски език. Значителна част от кюрдите населяват днешните държави Турция, Ирак, Иран и Сирия, но суверенна кюрдска държава никога не е съществувала в новата история.[3]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Съществува хипотеза, че кюрдите са възникнали на основата на хуритите, асимилирани от персите и наследили видоизменен персийски език с много добавени хуритски думи. В полза на тази хипотеза говори наличието в кюрдски език на ергативна конструкция, свойствена на хуритски език, но несвойствена нито на персийски език, нито на други индоевропейски езици. Счита се, че те са най-голямото мидийско племе.
Географско разположение
[редактиране | редактиране на кода]
Кюрдистан, като етногеографски център на кюрдите, е разделен между Турция, Ирак, Иран и Сирия. Те са съхранили своя език, самобитни черти, традиции и култура.
Днес кюрдите наброяват, по разни оценки, от 29 до над 40 млн. души. В Турция живеят 14 – 20 млн., в Иран – около 5,4 – 7,5 млн., Ирак – около 4,5 – 7 млн. и Сирия – около 1 – 2 млн. Близо 2 млн. кюрди са разпръснати по Европа и Америка, където са създали организирани общности. В страните от бившия СССР живеят 200 – 400 хил. кюрди – главно в Азербайджан и Казахстан.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Мнозинството от религиозните кюрди са мюсюлмани – предимно сунити (55%), но има и шиити (20%), алевии (15%), суфии и али-илахи (ахл-и хакк, ярсан). Освен тях към 2,5 – 3 млн. са привърженици на доислямската религия езидизъм и се наричат езиди. В Израел и Иран живеят около 200 хиляди кюрди-юдеи, в Турция и Сирия около 50 – 60 хиляди кюрди са християни.
Кюрди в Турция
[редактиране | редактиране на кода]Според CIA World Factbook, кюрдите образуват приблизително 20 % от общия брой на населението в Турция, или около 14.000.000 (2008) През 1980 г. Кюрдското общество в Турция е най-голямата малцинствена група в Турция, и те са свързани като едно хомогенно национално общество. В периода от 1930 до 1940 г., кюрдите в Турция са били категоризирани като планински турци. Тя класификация на кюрдите са се променили през 1980 г.
Няколко големи кюрдски въстания са избухнали през 1925, 1930 и 1938 г., които са били смазани от турските власти и повече от 1 000 000 кюрди са били насилствено депортирани. През този период, до 1946 г. кюрдският език, фолклор и имена са били забранени в Турция. В Араратското въстание от 1930 г. са били унищожени голям брой кюрдски села, заедно с неговите жители. Турската държава по време на тези въстания е подпомагана от СССР и Иран. Въстанието е било организирано от кюрдската партия „Койбун“, която имала подписан договор с Дашнаксутин (Арменска революционна федерация) през 1927 г. До 1970 г., кюрдската лява партия на име Кюрдска социалистическа партия на Турция, се е съпротивлявала на насилието и поддържала гражданските дейности и участието на кюрдите на изборите. През 1977 г., Мехди Зана, от същата партия е спечелил местните избори в Диарбекир. В същото време се появили още две организации: национално освобождение на Кюрдистан и Кюрдска работническа партия.
Кюрдската работническа партия е обявена от САЩ, ЕС и НАТО за терористична организация. Според тях, това е етническа сепаратистка организация, която използва насилието за постигане на целите си за създаване на независима кюрдска държава в някои части на Югоизточна Турция, Североизточен Ирак, Североизточна Сирия и Северозападен Иран. В периода от 1984 до 1999 г., тази партия с турските власти е била в постоянни военни конфликти и размирици. По това време, много кюрдски цивилни са били местени от Ван, Шернак и Диарбекир в Западна Турция или Европа. Според някои данни, се смята, че в периода от 1993 до 1994 г. са изчезнали около 3200 кюрди, които са били тайно и масово избивани от турските власти. Но нито един от извършителите на тези престъпления, и до днес не е обвинен, нито наказан. През периода 1993 – 2009 г. са забранени 5 партии, целящи защитата на кюрдските права по демократичен път.
Кюрди в Сирия
[редактиране | редактиране на кода]Кюрдите в Сирия са около 9 % от общия брой на населението или около 1.600.000 жители. Това ги прави най-голямото етническо малцинство в Сирия. Концентрирани са предимно в североизточната част на страната, но значителен брой има и в столицата Дамаск. Техниките, които са били използвани за потискане на етническата идентичност на кюрдите в Сирия са били забрана за използване на собствения кюрдски език, отказ на регистрация на деца с кюрдски имена (в замяна на кюрдски имена били давани арабски), забрана за отваряне на фирма, която не съдържа арабско име, забрана на кюрдски училища, книги и материали написани на кюрдски език. Около 3000 кюрди в Сирия са били лишени от всякакви социални права.
Кюрди в Афганистан
[редактиране | редактиране на кода]Кюрдите в днешен Афганистан се заселили през 16 век от Североизточен Иран, време, когато те са били изгонени от сафавидския император Шах Абас. Кюрдите избягали в Афганистан главно в Херат и други западни части на Афганистан. Кюрдите, за разлика от съседните държави, в Афганистан са притежавали някакви права. При това, за общински кмет на Кабул в 1641 г. бил избран кюрдски лидер. Броят на кюрдите в Афганистан е трудно да бъде пресметнат.
Кюрди в Ирак
[редактиране | редактиране на кода]Кюрдите съставляват мнозинството в три провинции в Северен Ирак, които заедно формират т. нар. Иракски Кюрдистан. Кюрдите също има и в Киркук, Мосул и Багдад. Около 300 000 кюрди живеят в столицата Багдад, 50000 в Мосул и още 100 000 в Южен Ирак.
Кюрдите, под ръководството на Мустафа Барзани се включвали в борбата срещу иракският режим от 1960 до 1975 година. През март 1970 г. между Иракските власти и бунтовниците се сключва примирие с клауза за създаване на Кюрдска автономия, която да се изпълни за срок от четири години. Но вместо това иракският режим започва т.нар. Арабизационна програма в богатите региони на страната населени предимно с етничесни кюрди – Киркук и Канакин. Стига се до нова военна офанзива през 1974 г. През следващите четири години около 200 000 кюрди са насилствено депортирани в други части на страната.
През Ирано-иракската война кюрдите оказват подкрепа на Иран и това става повод за нови действия срещу тях от Иракските власти. Стотици хиляди цивилни граждани са избити и депортирани в други части на страната. През 1988 г. започва кампанията Анфал, която довежда до унищожаването на около 2000 кюрдски села и смъртта на около 50.000 – 100.000 кюрди. Срещу населението режима на Садам Хюсейн използва дори химическо оръжие.
На 12 март 2004 г. в Ал Камишли град с разнородно население избухнали безредици между кюрди и сирийци. През следващите няколко дни загиват най-малко тридесет души, а около 160 са ранени.
Кюрди в Армения
[редактиране | редактиране на кода]В периода от 1930 до 1990 г. Армения е част от Съветския съюз, в рамките на който кюрдите заедно с други етнически състави са имали статут на защитено малцинство. Арменските кюрди имат собствен вестник, който е спонсориран от държавата, радио лекции и точно за подхранване на културните си обичаи. След разпадането на СССР, много кюрди избягали в Русия и Западна Европа.
Геноцидът над кюрдите през деветдесетте
[редактиране | редактиране на кода]Саддам Хюсеин е обвинен официално в геноцид срещу собствения си иракски народ по време на неговото управление. Някои политически лявонастроени критици на войната в Ирак наричат действията на американските военни геноцид, но това твърдение е необосновано. Други отричат Саддам да е провеждал геноцид, тъй като масовите убийства на кюрди са ставали по време на Ирано-иракската война, в която кюрдите неофициално подкрепят Иран. След Войната в Залива от 1990 – 1991 г. и последвалото ембарго наложено от ООН в Ирак до 1997 г. са умрели около 1 500 000 души от тях около 500 000 деца.
През второто десетилетие на 21 век Ислямска държава владее Североизточна Сирия – район с многобройно население от кюрди. Джихадистите от групировката извършват масови убийства и кланета срещу местните жители – предимно шиити, алевии и кюрди, позовавайки се на законите на Шериата. Оцелелите след първата сеч живеят в страх.
Във всеки един превзет град, екстремистите-ислямисти убиват всичко по пътя си – кюрди, арменци и всички, които се опитват да им се противопоставят. През октомври 2014 г. групировката ИДИЛ атакува град Кобани на Сирийско-турската граница, където са избити около 300 кюрди от шиитската вяра. Повечето от жертвите на ИДИЛ са мирни жители, като не малка част са жени и деца.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.milliyet.com.tr
- ↑ Volume 2. Dabbagh – Kuwait University. – Iran, page 1111 – 1112. // Encyclopedia of Modern Middle East & North Africa. Second Edition. Volume 1 – 4. Editor in Chief: Philip Mattar. Associate Editors: Charles E. Butterworth, Neil Caplan, Michael R. Fischbach, Eric Hooglund, Laurie King–Irani, John Ruedy. Farmington Hills: Gale, 2004, 2936 pages. ISBN 978-0-02-865769-1 Оригинален текст (на английски)
With an estimated population of 67 million in 2004, Iran is one of the most populous countries in the Middle East.... Iran’s second largest ethnolinguistic minority, the Kurds, make up an estimated 5 percent of the country’s population and reside in the provinces of Kerman and Kurdistan as well as in parts of West Azerbaijan and Ilam. Kurds in Iran are divided along religious lines as Sunni, Shi'ite, or Ahl-e Haqq.
- ↑ www.britannica.com
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Гасратян М. А. Курдская проблема в Турции (1924 – 1939). М.: Наука, 1975.
- Попов, Н. Фениксът на Кюрдистан. С., 1999.
- Лазарев, М. С. Курдистан и курдский вопрос (1923 – 1945). М., ИВ РАН, 2005.
- Вертяев, К. В. Курдский вопрос в политике Турции (конец ХХ – начало века ХХІ). М., Инст. востоковедения; Инст. Ближнего Востока, 2007.
- Амоев, Керим. Курды. История. Экономика = The Kurds: history: economics. Тбилиси, Некери, 2008.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Кюрдски център в Москва Архив на оригинала от 2021-05-08 в Wayback Machine.