Кюрдистан

Кюрдистан
Знаме
Днешни държавни граници в територията на Кюрдистан
Континент	Азия
Кюрдистан в Общомедия

Кюрдистан (на кюрдски: کوردستان) е етно-географска област, исторически населявана от кюрдите. Намира се в Югозападна Мала Азия.

Названието Кюрдистан няма държавно-политически, а само етно-географски смисъл. Не трябва да се забравя, че в неговите предели се припокриват исторически националните землища на кюрди, арменци, азербайджанци, асирийци, араби, перси, турци, туркмени, евреи и други народи, макар днес кюрдският етнос основавайки се на мнозинството си да предявява най-силни претенции за тях.

Географски обхват

Земите му са разделени между 4 държави – Турция, Иран, Ирак и Сирия, което прави още по-трудно определянето на неговите географски граници.

Кюрдистан е разположен в самия център на Западно азиатския регион (приблизително между 34 и 40 градуса северна ширина и 38 и 48 градуса източна дължина). Простира се от запад на изток приблизително на около 1000 км, а от север на юг – от 300 до 500 км.

Общата му площ съставлява приблизително около 450 000 км² с кюрдско население около 30 милиона (според различни данни между 35,2 и 27,9 милиона), от които:

• в Турция 44,5 % – над 200 000 км², с население около 1/2 от кюрдите в цялата област (между 13,6 и 18,6 милиона души 66,7 – 38,6%);
• в Иран 35,5% – над 160 000 км², с население около 1/4 от кюрдите в цялата област (между 6,5 и 7,9 милиона души 28,3 – 18,5%);
• в Ирак 16,7% – към 75 000 км² с население около 1/5 от кюрдите в цялата област (между 6,2 и 6,5 милиона души 23,3 – 17,6%);
• в Сирия 3,3% – до 15 000 км²) с население около 1/15 от кюрдите в цялата област (между 1,75 и 2,2 милиона души 7,9 – 5%) нищожна част е в Армения.

История

Кюрдите столетия съществуват по-малко или повече обвързани с Османската империя и се бият във войската ѝ, включително на Балканите. В буферния между турци и перси Кюрдистан към 1835 г. съществуват 6 независими и 7 васални кюрдски княжества. Решителният конфликт за кюрдската национална независимост идва с края на Първата световна война, когато многоетническата Османска империя се разпада и от оцелялата ѝ централна част като неин наследник е образувана националната държава Турция. Тогава в Кюрдистан започва движението за създаване на собствена държава.

• През 1919 г. в Ирански Кюрдистан местният кюрдски благородник Исмаил Ага (Симко) Шикак вдига въстание, отцепва района на Урмия от Иран и след като побеждава персийските войски го управлява като Независима кюрдска територия до 1922 г., когато най-сетне е победен от иранците.
  

• През септември 1922 г. в подмандатния на британците Иракски Кюрдистан е провъзгласено Кралство Кюрдистан със столица Сулеймания, то съществува до юли 1924 г.
  

• На 16 юли 1923 г. на територията на днешна Армения (Планински Карабах), тогавашен съветски Азербайджан от населените с кюрди земи е образуван национален Окръг (уезд) Кюрдистан с главен град в Лачин (фактически в Шуша); през 1929 е преобразуван в окръг Кюрдистан, а на 8 август 1930 г. окръгът е разформиран.
  

• На 28 октомври 1927 г. е обявена Кюрдско-арменската Република Арарат, съществувала до септември 1930 г., когато след неуспешни призиви към ОН и опити за взаимодействие с кюрдите в Ирак и Сирия, е унищожена от турските войски.
  

• На 22 януари 1946 г. в Ирански Кюрдистан е провъзгласена кратко съществувалата независима Кюрдска Мехабадска република, знамето е почти същото, а химна ѝ Ey Reqîb – „Хей врагове“ е идентичен с този на днешната квазидържава „Свободен Кюрдистан“, които се считат понастоящем за символи на всички кюрди и на целия Кюрдистан; републиката е унищожена на 15 декември 1946 г. от иранските войски.
  

• В 1984 г. в Турски Кюрдистан ПКК организира към 90 000 бойци, започва партизанска война за откъсване от турската власт и установява контрол върху част от територията на Турски Кюрдистан; със силите на мобилизирания 455 000 турски корпус централната власт си връща контрола над територията, но бойните отряди на въстаниците се прегрупират и въоръжените сблъсъци продължават с различна интензивност и не са стихнали и до днес. Във военните действия са унищожени над 3000 кюрдски селища и предизвикват бежанска вълна от над 200 000 души.
• От 1991 г. в Иракски Кюрдистан съществува де факто независимото квазидържавно образувание „Свободен (автономен) Кюрдистан“ намиращо се в някаква степен под мандат на ООН.
  

Сред кюрдите са много популярна идеята за „Единен Кюрдистан“, включващ териториите населени с етнически кюрди, чиято първа стъпка би било и другите части на Кюрдистан да получат същия статут на широка автономия, които има Иракски Кюрдистан.

Въпреки липсата на държава, кюрдите разполагат с големи медийни холдинги. Към днешна дата те имат повече от дузина сателитни телевизионни канали като: Рож ТВ, ММС, Науроз ТВ, Комала ТВ, Науроз, Курдистан ТВ, КурдСАТ, Гали Курдистан, Загрос ТВ, Тишк ТВ, Курд 1, Стерк ТВ, Нуча ТВ и други.

Турски Кюрдистан

Турски Кюрдистан заема югоизточната част на Турция, която е населена предимно с етнически кюрди. Областта е с площ между 190 000 и 230 000 км ², или почти една трета от Турция.

Иракски Кюрдистан

След падането на режима на Садам Хюсеин в провинцията е установено самостоятелно кюрдско управление.

Ирански Кюрдистан

През 20 век кюрдите се вдигат на няколко големи въстания потушени изключително трудно от иранските войски. Последното въстание става един от поводите за кървавата Ирано-иракска война.

Сирийски Кюрдистан

Районите в Сирия са най-малки по площ и население спрямо всички останали части на областта. През 2012 г. кюрдите въстават срещу централната сирийска власт и подобно на случилото се в Ирак през 1991, получават някакъв вид контрол върху тях.

Външни препратки

• Kurdistanica.com