Евгений Рис

Евгений Рис
Евгений Рыс
	Евгений Рис Евгений Рыс
Роден	21 август 1908 г. Харков, Украйна
Починал	5 май 1973 г. (64 г.) Москва, СССР
Професия	писател, драматург, сценарист, журналист
Националност	СССР
Активен период	1928 – 1973
Жанр	драма, криминален роман, научна фантастика, приключенски роман, детска литература
Направление	социалистически реализъм
Съпруга	Елена Иванова (?-1973)
Уебсайт	Страница в IMDb

Евгений Рис (на руски: Евгений Рысс) е руски съветски журналист, драматург, сценарист и писател, автор на произведения в жанровете драма, криминален роман, научна фантастика, приключенски роман, публицистика и детска литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Самойлович Рис е роден на 21 август 1908 г. в Харков, Украйна, в семейството на инженера Самуил Борисович Рис. Прекарва детството си в Ростов на Дон, завършва основното си образование в училище в Ленинград.

През 1924 г. (на 16 години) постъпва във Висшите държавни курсове по история на изкуството в Държавния институт по история на изкуствата. Завършва 3 курса от обучението и започва да обикаля страната, като работи във вестниците във Владикавказ, Баку, Бухара, Самарканд и Ташкент. След завръщането си в Ленинград продължава следването си, но не го завършва.

Работи като фейлетонист във вестник „Червен вечерен вестник“, а от началото на 30-те години работи в Комсомолския сатиричен театър.

През 1928 г. дебютира в литературата като драматург с комедията „Двадесет и една опасности“ в съавторство с писателя Всеволод Воеводин. Първата им работа за деца е приключенската повест „Сляпият гост“ (1937), а през 1939 г. е издадена повестта им „Буря“.

По време на Втората световна война Евгений Рис е кореспондент на ТАСС, а Всеволод Воеводин е кореспондент в Балтийския флот. След войната всеки от тях започва да работи самостоятелно, като Евгений Рис се установява в Москва.

През 1945 г. е издаден романа му „На градските порти“, през 1946 г. излиза романа му „Момиче, което търси баща си“, а през 1951 г. – романът „Възпитаник на капитана“.

Пубиликува няколко произнедения в съавторство с писателите Леонид Рахманов и Иван Бодунов. Редица произведения на писателя са включени в алманасите за научната фантастика и приключенската литература за деца и младежи. Творбите му многократно са препечатвани, както и превеждани в други страни, а част от тях са екранизирани.

Евгений Рис умира на 5 май 1973 г. в Москва. Погребан е в гробището на град Химки.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

частично представяне

Двадцать одна опасность (1928) – с Всеволод Воеводин
Сукины дети (1929) – с Всеволод Воеводин
Небылицы (1930) – с Всеволод Воеводин
Напрасные обиды (1940) – с Всеволод Воеводин
Таинственный художник (1941) – разказ
Слепой гость (1938) – с Всеволод Воеводин
Буря (1939) – с Всеволод Воеводин
У городских ворот (1945)
Окно в лесу (1945) – с Леонид Рахманов
Девочка ищет отца (1946)
Воспитанник капитанов (1951)
Шестеро вышли в путь (1959)
Домик на болоте (1957) – с Леонид Рахманов
Къщичка сред блатата, изд.: „Народна култура“, София (1966), прев. Милка Минева
Петька-сыщик (1960)
Остров Колдун (1962)
Охотник за браконьерами (1964)
Приключения во дворе (1965)
Чёрные вороны (1966) – с Иван Бодунов, повест
Записки следователя (1966) – с Иван Бодунов
Обрывок газеты (1966) – с Иван Бодунов, повест
Украденная невеста (1968) – повест
Пётр и Пётр (1972)
Признавате ли се за виновен?, изд.: „Отечество“, София (1976), прев. Милка Минева

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

Старообрядцы (1940) – с Всеволод Воеводин
Завод-воин (1941) – очерк
Люди нашего времени (1946)
Происшествие в шестом классе (1955)
Литература или кроссворд? (1966)
Приключения и правда (1967)
Война в лесу (1968)
Плитка шоколада (1968)
Жанр невиновен! (1971)
Фантастика и наука (1971) – публицистика

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Горячие денёчки (1934)
Леночка и виноград (1934)
Разбудите Леночку (1934)
Приключения Корзинкиной (1934)
Горячие денёчки (1935)
Женитьба Яна Кнукке (1935)
Девочка ищет отца (1959)
Остров Колдун (1964)
Охотник за браконьерами (1975)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Рис в Internet Movie Database