Кристофър Марлоу
Тази статия е за английския драматург и поет Марлоу. За други значения вижте Марлоу.
| Кристофър „Кит“ Марлоу Christopher Marlowe | |
| английски драматург | |
 Анонимен портрет, на който се счита, че е изобразен Кристофър Марлоу | |
| Роден |
около 23 февруари 1564 г.
|
|---|---|
| Починал |
Дептфорд, Англия |
| Националност |  Англия, Великобритания |
| Учил в | Кеймбриджки университет |
| Работил | поет, драматург |
| Литература | |
| Период | ок. 1586 – 1593 |
| Жанрове | трагедия, поема |
| Направление | Ренесансов театър |
| Течение | Елизабетински театър |
| Известни творби | Тамерлан Велики Малтийският евреин Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст |
| Повлиян | Овидий Вергилий Николо Макиавели |
| Повлиял | Уилям Шекспир Бен Джонсън Йохан Волфганг фон Гьоте Харт Крейн |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Кристофър „Кит“ Марлоу в Общомедия | |
Кристофър (или Кит) Марлоу (на английски: Christopher „Kit“ Marlowe) е английски драматург, поет и преводач от ерата на кралица Елизабет I.
Роден през 1564 г. в семейството на беден обущар, той успява благодарение на ревностното си ученолюбие да завърши Университета на Кеймбридж и да получи званието магистър на науките. Към литературно-творческа дейност се насочва през 1587 г. Заради последователния му атеизъм става подозрителен за Кралския таен съвет, където следят с тревога действията му и го обявяват за опасен размирник. При спор в кръчма е убит с нож от Инграм Фрайзър на 30 май 1593 г.
Изтъкнатият български шекспировед професор Марко Минков обявява Марлоу за „най-оригиналния от всички драматурзи“ и твърди, че „неговият гений е определил по-нататъшния развой на драмата“: „На него се дължи създаването на трагедията на характера, на него се дължи до голяма степен и поетичният стил на драмата. Той е извоювал за белия стих несъмненото му първенство в драматичната поезия, той е най-великият пионер на английската драма.“ Мнозина литературоведи предполагат, че Марлоу е фактическият автор на драмите на Уилям Шекспир.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]| Написана | Заглавие в оригинал | Заглавие на български | Издания на български | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| ок. 1586 | Dido, Queen of Carthage | Дидона, кралица картагенска | 2017 - Издателство „Агата-А“; превод проф. Евгения Панчева | Посветена на легендарния персонаж на основателката и царица на Картаген Дидона |
| ок. 1587 | Tamburlaine, part 1 | Тамерлан, част първа | 2011 – Издателство „Колибри“. Превод Евгения Панчева.[1] | Разказва историята на завоевателя Тамерлан |
| 1587 – 1588 | Tamburlaine, part 2 | Тамерлан, част втора | 2011 – Издателство „Колибри“. Превод Евгения Панчева.[1] | |
| ок. 1589 | The Jew of Malta | Малтийският евреин | 2006 – Издателство „Обсидиан“. Превод Евгения Панчева[2]. | Главен герой е евреинът Варава |
| ок. 1589 или ок. 1593 | The Tragicall History of the Life and Death of Doctor Faustus | Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст | 1975 - Издателство „Народна култура“. Превод Александър Шурбанов. (В: „Театър на английския ренесанс“). | |
| ок. 1592 | Edward the Second | Едуард II | 2013 – Издателство „Изток – Запад“. Превод Евгения Панчева[3] | Пиеса за английския крал Едуард II |
| ок. 1593 | The Massacre at Paris | Парижкото клане | няма | Пиеса за Вартоломеевата нощ |
Теми
[редактиране | редактиране на кода]Марлоу поставя редица социални, политически и религиозни теми, като по този начин проблематизира вече установените убеждения и позиции по това време. Той бива оценян като значим представител на английския Ренесанс заедно с Шекспир. Съществена черта на творчеството му е разгръщането на новата идея за неограничените възможности на човешкия разум и воля. Фокусирайки се върху делата на великите мъже, Марлоу избира исторически фигури като герои от войната, финансисти и дипломати, водени от собствената им мощна жизненост.
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Панчева, Е. Разбягване на подобията. Опит върху ренесансовата култура. С., УИ, 2000.
- Шурбанов, Ал. Поетика на английския Ренесанс. С., УИ, 2002.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
