Саади
Саади | |
Саади в Градина на розите | |
Роден | ок. 1184 |
---|---|
Починал | 1283/1291 Шираз[1], Иран |
Жанр | поезия |
Саади в Общомедия |
Абу Абдаллах Мушрифаддин Саади Ширази[2] или Саади (на персийски: سعدی) е велик ирански (персийски[3][4]) поет.
„ |
Читателю, моли за прошка бога, създавах дълго туй, което мога. Полезното от него само сподели, а след това за писаря се помоли.[5] |
“ |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Саади е роден около 1184 в Шираз, но напуска млад родния си град, за да замине за Багдад, където изучава арабска литература и ислямски науки в Медресе Низамие (1195 – 1226). След монголското нашествие в Иран известно време пътува в Мала Азия, Сирия, Египет и Ирак. В книгите си споменава и за пътувания до Индия и Централна Азия. По-късно се завръща в Шираз, където пише голяма част от стиховете, с които остава известен. В тях той включва много притчи, поговорки и пословици от народния фолклор.
„ | Магаре учел да приказва някакъв глупак
и много труд положил от зори до мрак. Мъдрецът казал: „За какво се трудиш ти, човече? За подбив и за смях си станал вече. Животното не ще продума – то личи, - ти по-добре от него на мълчание се научи!“[6] |
“ |
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]„ | За какво ти е букет набран,
по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен.[7] |
“ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.angelfire.com
- ↑ Саади, Гюлестан, Държавно издателство „Народна култура“, София, 1983, стр.5
- ↑ www.britannica.com
- ↑ www.farsinet.com
- ↑ Саади, Гюлестан, Държавно издателство „Народна култура“, София, 1983, стр. 277
- ↑ Саади, Гюлестан, Държавно издателство „Народна култура“, София, 1983, стр. 247
- ↑ Саади, Гюлестан, Държавно издателство „Народна култура“, София, 1983, стр. 23