Арнолд Цвайг
| Арнолд Цвайг Arnold Zweig | |
 Арнолд Цвайг (вляво) с художника Ото Нагел през 1955 г. | |
| Роден | 10 ноември 1887 г. |
|---|---|
| Починал | 26 ноември 1968 г. |
| Професия | белетрист, поет, драматург |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, новела, разказ, есе, пиеса, стихотворение |
| Направление | социалистически реализъм |
| Награди | Награда Клайст (1915) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Арнолд Цвайг в Общомедия | |
Арнолд Цвайг (на немски: Arnold Zweig) е немски писател, един от значимите литературни творци от Източна Германия. Автор е на романи, есета, стихотворения и пиеси.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Арнолд Цвайг е роден в еврейско семейство на сарач, активист в ционисткото движение. След като завършва гимназия в Катовице, Цвайг започва да следва през 1907 г. германистика, философия, психология, история на изкуството и национална икономика в Вроцлавския университет. Продължава обучението си в Мюнхен, Берлин, Гьотинген и Росток[1]. През този период търпи влияния от неокантианството и философията на Ницше.
Литературният му дебют е през 1912 г. с тома „Новели за Клаудиа“ („Novellen um Claudia“). През 1915 г. получава наградата Клайст за трагедията „Ритуално убийство в Унгария“ („Ritualmord in Ungarn“).
През 1915 г. Цвайг е мобилизиран и пратен на фронта. Преди това има пруско-националистични възгледи, но под впечатленията си от Първата световна война, през която воюва в Сърбия, Белгия и при Вердюн, променя светогледа си и става пацифист.
След войната Цвайг се установява край Щарнбергското езеро като писател на свободна практика. Развива приятелски отношения с Лион Фойхтвангер и Зигмунд Фройд (на когото посвещава най-значимия си роман „Спорът за сержанта Гриша“). В есета, театрални пиеси и кратка проза Цвайг пресъздава преживяванията си през войната и споделя размишленията си върху еврейството. Застъпва се за хуманен социализъм.
Кореспонденцията му с Мартин Бубер, започнала още през войната, го сближава с идеите на ционизма, с който през следващите години остава тясно свързан.
Арнолд Цвайг си създава известност с цикъла романи „Голямата война на белите мъже“ („Der große Krieg der weißen Männer“), в който влизат:
- „Спорът за сержанта Гриша“ („Der Streit um den Sergeanten Grischa“), 1927
- „Млада жена през 1914 година“ („Junge Frau von 1914“), 1931
- „Възпитание пред Вердюн“ („Erziehung vor Verdun“), 1935
- „Коронясването на един крал“ („Einsetzung eines Königs“), 1937
- „Затишието“ („Die Feuerpause“), 1954
- „Времето е назряло“ („Die Zeit ist reif“), 1957
Когато през 1933 г. на власт в Германия идват националсоциалистите, книгите на Арнолд Цвайг са сред публично изгорените. Писателят поема пътя на емиграцията – първо заминава в Чехословакия, оттам през Франция и Швейцария отива в Палестина и след 1914 г. живее в Хайфа.
След края на Втората световна война Цвайг се завръща през 1948 г. в Германия и се установява в Берлин.
Като убеден социалист Арнолд Цвайг намира признание в съветската окупационна зона и по-късно в ГДР. През 1962 г. в Берлин излиза романът му „Скъпа е мечтата“ („Traum ist teuer“).
В ГДР Арнолд Цвайг заема високи постове в обществени и културни организации. През 1949–1968 г. е депутат в парламента, през 1950–1953 г. е президент на Академията на изкуствата на ГДР, впоследствие почетен президент, а от 1949 г. е член на Световния съвет на мира и участва в конгресите му в Париж и Варшава.
През 1957 г. става президент на германския ПЕН клуб, а от 1967 г. – на ПЕН клуба на ГДР.
През 1958 г. на писателят е присъдена Международната Ленинска награда за укрепване на мира между народите, а през 1950 г. е удостоен с Националната награда на ГДР. Награден е и с ордена За заслуги към Отечеството.
Библиография (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]- Aufzeichnungen über eine Familie Klopfer, 1911, 1923, 1949
_Arnold_Zweig.jpg)
- Novellen um Claudia, 1912
- Abigail und Nabal, 1912, 1921
- Ritualmord in Ungarn (Tragödie), 1915
- Quartettsatz von Schönberg, 1916 (Erzählung)
- Judenzählung vor Verdun, 1916
- Geschichtenbuch, 1916
- Die Sendung Semaels, 1920
- Das ostjüdische Antlitz, 1920
- Gerufene Schatten, 1923
- Frühe Fährten, 1925
- Lessing, Kleist, Büchner, 1925 (Essayband)
- Das neue Kanaan, 1925
- Die Umkehr des Abtrünnigen, 1925
- Der Regenbogen, 1926
- Der Spiegel des grossen Kaisers, 1926
- Caliban oder Politik und Leidenschaft: Versuch über die menschlichen Gruppenleidenschaften dargetan am Antisemitismus, 1926, 2000
- Gerufene Schatten, 1926
- Der Streit um den Sergeanten Grischa, 1927
Спорът за сержанта Гриша, изд.: Народна култура, София (1966), прев. П. Койчев - Pont und Anna, 1928
- Juden auf der deutschen Bühne, 1928 (20 Charakteristiken bedeutender Schauspieler)
- Junge Frau von 1914, 1931
- De Vriendt kehrt heim, 1932
- Die Aufgabe des Judentums, 1933 (mit Lion Feuchtwanger)
- Bilanz der deutschen Judenheit. Ein Versuch 1934, 2000
- Erziehung vor Verdun, 1935
- Einsetzung eines Königs, 1937
- Versunkene Tage, 1938
- Bonaparte in Jaffa, 1939
- Das Beil von Wandsbek, hebräisch 1943, dt.1947
- Die Feuerpause, 1954
- Früchtekorb, 1956
- Die Zeit ist reif, 1957
- Fünf Romanzen, 1958 (Lyrik)
- Traum ist teuer, 1962 (Roman)
- Über Schriftsteller, 1967
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Арнолд Цвайг- ((de)) Биографични данни за Арнолд Цвайг в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Арнолд Цвайг в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Арнолд Цвайг в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-05-31 в Wayback Machine.
- ((de)) Арнолд Цвайг в Die LYRIKwelt
- ((de)) Арнолд Цвайг в Personensuche
- ((en)) Арнолд Цвайг в
Internet Movie Database
|
