Ото Нагел
| Ото Нагел Otto Nagel | |
| германски художник | |
 | |
| Роден |
27 септември 1894 г.
|
|---|---|
| Починал |
Берлин, Германия |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Работил | художник |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | пейзажна живопис |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Съпруга | Валентина Никитина |
| Ото Нагел в Общомедия | |
Ото Нагел (на немски: Otto Nagel, 1894 – 1967 г.) е германски живописец и график, един от най-известните художници в ГДР, организатор и ръководител на Германската академия на изкуствата, майстор на градския пейзаж и жанровите сцени. Известен е най-вече със своите картини, изобразяващи Берлин.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ото Нагел е роден на 27 септември 1894 г. в семейство на дърводелец, социалдемократ. След като завършва училище, се обучава да работи със стъкло в областта на мозайката и витража.
По време на Първата световна война Нагел попада в наказателен лагер, защото отказва да изпълняват военна служба. През 1919 г. рисува първата си картина, под влияние на творчеството на Август Маке. През 1920 г. Нагел става член на Комунистическата партия. През 1922 г. съвместно с Ервин Пискатор организира Общество за помощ на художниците. От 1928 до 1932 г. е редактор в сатиричното списание „Ойленшпигел“ („Eulenspiegel“).
През 1933 г. Нагел е избран за председател на Националната федерация на художниците в Германия, но ден по-късно нацистите анулират избирането му. Много от картините му са определени като „упадъчни“ и унищожени.
След Втората световна война Нагел живее известно време в Потсдам, където днес има училище, носещо неговото име, а след 1950 г. се мести в Източен Берлин.
През 1950 г. е удостоен с Националната премия на ГДР. През 1957 г. е удостоен с Наградата „Гьоте“ на град Берлин. Участва в създаването на Германската академия на изкуствата в Берлин и от 1956 до 1962 г. заема поста президент на академията. През 1967 г. е удостоен с Наградата „Кете Колвиц“.
Умира на 12 юли 1967 г. в берлинския район Бисдорф.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Erhard Frommhold, Otto Nagel. Zeit, Leben, Werk, Berlin, 1974
- Wolfgang Hütt, Welt der Kunst – Otto Nagel, Henschelverlag. Kunst und Gesellschaft, Berlin, 1984
- Heinz Lüdecke, Künstler der Gegenwart 1 – Otto Nagel, VEB Verlag der Kunst, Dresden, 1959
- Gerhard Pommeranz-Liedtke, Otto Nagel und Berlin, VEB Verlag der Kunst, Dresden, 1964
- Leben und Werk (Geleitwort von М. Schroeder). B., 1952.
- Отто Нагель. Кэте Кольвиц. М.: Изобразительное Искусство, 1971
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Марченко Е., Отто Нагель, Москва, 1960.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Галерия „Ото Нагел“ в Берлин Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- ((de)) Гимназия „Ото Нагел“ в Берлин
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нагель, Отто“ и страницата Otto Nagel в Уикипедия на руски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
