Жорж Санд

Жорж Санд George Sand
френска писателка
Портрет на Жорж Санд от Надар, 1864 г.
Родена	1 юли 1804 г. Париж, Франция
Починала	8 юни 1876 г. Ноан, Франция
Погребана	Франция
Религия	католицизъм
Литература
Псевдоним	George Sand
Жанрове	роман, драма
Направление	Романтизъм
Течение	Романтизъм
Дебютни творби	Rose et Blanche (1831)
Повлияна	Адам Мицкевич, Жан-Жак Русо, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Аристотел, Шарл дьо Монтескьо, Блез Паскал, Жан дьо Лабрюйер, Мишел дьо Монтен, Френсис Бейкън, Джон Лок, Готфрид Лайбниц, Вергилий, Александър Поуп, Джон Милтън, Данте Алигиери, Уилям Шекспир, Етиен Боно де Кондияк
Семейство
Съпруг	Казимир Дюдеван
Партньор	Алфред дьо Мюсе (1833 – март 1835) Фредерик Шопен (1837 – юли 1847) Проспер Мериме
Деца	Морис Санд Соланж Санд
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Жорж Санд в Общомедия

Жорж Санд (на френски: George Sand) е литературният псевдоним на френската писателка Амандин Аврора Люсил Дюпен (Amandine Aurore Lucile Dupin), по мъж баронеса Дюдеван. Автор е на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Нейният първи роман, Rose et Blanche, е публикуван през 1831 г. Тя не само приема мъжки псевдоним, но и започва да се появява в обществото с мъжки дрехи.

Нейното творчество оказва влияние върху имена в световната литература като Достоевски, Лев Толстой, Гюстав Флобер и Марсел Пруст. Санд оставя след себе си многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове, но най-голяма популярност ѝ носят провинциалните романи като „Малката Фадет“.

Живот

Родена е на 1 юли 1804 г. в Париж, Франция. Баща й е незаконен пра-правнук на полския крал Август II, а майка й е обикновена жена от народа.

Баща й почива при инцидент, когато тя е съвсем малка. По-голямата част от детството си прекарва при баба си Мари-Аврора дьо Сакс в имението Ноан, провинция Бери. На 14 години е дадена за обучение в манастир и на 18 отново се връща в имението, което през почти целия й живот си остава нейна сигурна опора и крепост.

През 1822 г. тя се омъжва, въпреки волята на майка си, за лейтенант Казимир Дюдеван, който е извънбрачен син на барон. Раждат им се две деца: Морис (1823 – 1889) и Соландж (* 1828).

Умира в Ноан на 8 юни 1876 г.

• 
  Жорж Санд през 1835 г.
• 
  Жорж Санд през 1838 г., фрагмент от двойния портрет, нарисуван на писателката и на Шопен от Йожен Дьолакроа

Библиография

• Rose et Blanche (1831)
• Indiana (1832)
  Индиана, изд. „?“ (1919), прев. Димитър Велев, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1974, 1981), изд. „Златорогъ“ (1992), прев. Пенка Пройкова
• Valentine (1832)
• Lélia (1834)
• Le secrétaire intime (1834)
• Lettres d'un voyageur (1934 – 1937|37)
• Jacques (1834)
• Leone Leoni (1835) – „Леон Леони“
• André (1835)
• Simon (1836)
• Mauprat (1837)
  Мопра, изд.: „Народна култура“, София (1984), изд. „Златорогъ“ (1992), изд. „Вестникарска група България“ (2009), прев. Пенка Пройкова
• Les maîtres mosaïstes (1838)
• L'Uscoque (1838)
• La dernière Aldini (1839) – „Последната Алдини“
• Spiridon (1839)
• Les sept cordes de la lyre (1840)
• Le compagnon du tour de France (1840)
• Horace (1842)
  Орас, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Симеон Хаджикосев
• Consuelo (1842 – 1843)
  Консуело – т.1, 2, 3, изд. „Литус“ (2016), прев. Георги Цанков
• La comtesse de Rudolstadt (1844)
• Jeanne (1844)
• Lettres à Marcie (1844)
  Писма, изд.: „Народна култура“, София (1989), прев. Елка Русева
• Le meunier d'Angibault (1845)
• Teverino (1845)
• Le péché de monsieur Antoine (1846)
• La mare au diable (1846)
  Дяволското блато, изд. „Карапетров и друж.“ Цариград (1874), прев. Марко Балабанов
• Isidora (1846)
• Lucrezia Floriani (1846)
• Le piccinino (1847)
• François le Champi (1847 – 1848)
• La petite Fadette (1849)
  Малката Фадета, изд. „Мозайка“ (1942), прев. Васил Юруков
• Le cháteau des désertes (1851)
• Histoire du véritable Gribouille (1851)
  Историята на истинския Патиланчо, изд. „Дамян Яков“ (1999), прев. Калина Дамянова
  Патилата на Перко, изд. „Фама“ (1999), прев. Елка Лазарова
• Les maîtres sonneurs (1853)
• Mont-Revêche (1853)
• La filleule (1853)
• Les maîtres sonneurs (1853)
• Histoire de ma vie (1854), автобиография
• Adriani (1854)
• Un hiver á Majorque (1855) – „Зима в Майорка“
• Le diable aux champs (1856)
• Évenor et Leucippe (1856)
• La Daniella (1857)
• Les beaux messieurs de Boisdoré (1858)
• L'homme de neige (1858)
• Elle et lui (1859)
  Тя и той, изд. „Ив. Г. Игнатов и синове“ София (1928), прев. Димитър Митов
  Тя и той, изд. „Гея“ (1992), прев. Славчо Данаилов
• Narcisse (1859)
• Flavie (1859)
• Le marquis de Villemer (1860)
• Jean de la Roche (1860)
• Constance Verrier (1860)
• La ville noire (1860)
• Valvèdre (1861)
• La familie de Germandre (1861)
• Tamaris (1862)
• Antonia (1862)
• Mademoiselle la Quintinie (1863)
• Laura, voyage dans le cristal (1864)
• La confession d'une jeune fille (1865)
• Monsieur sylvestre (1865)
• Le dernier amour (1867)
  Последната любов, изд. „Цвят“ (1921), прев. Кирил Божков
• Cadio (1868)
• Mlle de Merquem (1868)
• Pierre qui roule (1870)
• Malgrétout (1870)
• Césarine Dietrich (1871)
• Francia (1872)
• Nanon (1872)
• Contes d'une grand'mère (1873)
• Ma soeur Jeanne (1874)
• La tour de Percemont; Marianne (1876)

Източници

• ((fr)) Сайт с подробна информация за Жорж Санд

Външни препратки

• ((fr)) Произведения на Жорж Санд по проекта „Гутенберг“
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Жорж Санд, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• Произведения на Жорж Санд в Моята библиотека
• ((en)) Жорж Санд в Internet Movie Database