Направо към съдържанието

Георги Цанков (литературен критик)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Цанков.
Георги Цанков
български литературен критик и преводач от френски език.
Роден
Националност България
Учил вСофийски университет
Работиллитературен критик, преводач
Литература
Награди„Южна пролет“ (1987)
„Христо Г. Данов“ (2001)

Георги Цанков Цанев е български литературен критик и преводач от френски език.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1950 г. Завършва българска и френска филология в Софийския университет.[1] Доктор по история на литературата с дисертация на тема „Списанията на д-р Кръстьо Кръстев“ (1985). Старши научен сътрудник II степен в Института за литература при БАН (1995).[2]

Редактор на списание „Литературна мисъл“.[3]

Автор е на книгите „В мига на избора“ (награда „Южна пролет“, 1987), „Отвъд бариерата“ (1988), „Д-р Кръстьо Кръстев“ (1989), „Рицарят на родовата памет“ (за писателя Здравко Дафинов, 2001; 2004), „Сеячът на златни зърна“ (за издателя Славчо Атанасов, 2004) и на монографията „Диаманти от короната на Франция“ (2013).[1]

Превел е много книги от френски език, сред които произведения на класически произведения на Брантом, Алфред дьо Мюсе, Жак Казот, Жорж Санд и Ян Потоцки, но също и на образци на съвременната хуманитаристика от Мирча Елиаде, Филип Ариес, Фернан Бродел, Марсел Детиен, Марк Феро и двата тома на „Черната книга на комунизма“.[1]

Лауреат е на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2001 г. за месечната рубрика „Пътуване в царството на книгите“ във „Вестник за жената“ и седмичната рубрика „Нови книги“ в Дарик радио.[1][4]

Агент на Държавна сигурност с псевдонима агент „Пърличев“.[5]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Литературна критика и есеистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • „В мига на избора“. Литературно-критически очерци. София: Народна младеж, 1985, 224 с.
  • „Д-р Кръстьо Кръстев“. Очерк. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1987, 140 с.
  • „Отвъд бариерата“. Есета. София: Народна младеж, 1989, 216 с.
  • „Рицарят на родовата памет“. София: ЛИК, 2001, 126 с.
    второ издание. София: Изток-Запад, 2007.
  • „Сеячът на златни зърна“. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2004, 248 с.
  • „Диаманти от короната на Франция“. Пловдив: Хермес, 2013.[6]

Преводи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Жак Казот, „Влюбеният дявол“. София: Народна култура, 1986.
  • Жил Рагаш, „Викингите: Митове и легенди“. София: ПАН, 1994.
  • Фернан Бродел, „Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II“, Велико Търново: Абагар, 1998 (ISBN 954-584-231-8)
  • Роже Фалиго, „Червеният дракон Кан Шън: Китайските тайни служби (1927 – 1987)“. София: Труд, 2000.
  • Канг Чхол Хуан, Пиер Ригуло, „Империя на ужаса“. София: Прозорец, 2000, 208 с.
  • Мирча Елиаде, „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“. София: ЛИК, 2000, 544 с.
    второ издание. София: Изток-Запад, 2013.[7]
  • Луи Повел, „Утрото на магьосниците: Въведение във фантастичния реализъм“. София: ЛИК, 2000.
    второ издание. София: Изток-Запад, 2016.[8]
  • Силвиан Агасински, „Минувачът във времето: Модерност и носталгия“. София: ЛИК, 2001, 292 с.
  • Мирча Елиаде, „Йога: Безсмъртие и свобода“. София: ЛИК, 2002, 468 с.
    второ издание. София: Изток-Запад, 2014.[9]
  • Пиер дьо Бурдей, абат Брантом, „Галантните дами“. София: ЛИК, 2003.
    второ издание. София: Захарий Стоянов, 2020.
  • Филип Ариес, „Човекът пред смъртта. т.1: Времето на лежащите мъртъвци“. София: ЛИК, 2004, 378 с. (ISBN 954-607-627-9)
  • Филип Ариес, „Човекът пред смъртта. т.2: Подивялата смърт“. София: ЛИК, 2004, 428 с. (ISBN 954-607-628-7)
  • Франсоа Жере, „Доброволци за смърт: История на самоубийствените атентати“. София: ЛИК, 2004.
  • Марсел Детиен, „Изобретяването на митологията“. София: ЛИК, 2004, 228 с.
  • Мирча Елиаде, „Мефистофел и андрогина“. София: Прозорец, 2004, 312 с.
    второ издание. София: Изток-Запад, 2017.[10]
  • Рене Ремонд, „Религия и общество в Европа: Есе за секуларизацията на европейските общества през XIX и XX в. (1789 – 1998)“. София: ЛИК, 2006.
  • Ясмина Кадра, „Кабулските лястовици“. София: Прозорец, 2007, 160 с.
  • Роже-Пол Дроа, „Философията – диалог с дъщеря ми“. София: Рива, 2007.
  • Ясмина Кадра, „Атентатът“. София: Прозорец, 2008, 190 с.
  • Жерар-Жорж Льомер, „Кафка“. София: Рива, 2008.
  • Рьоне Грусе, „Завоевателят на света (Животът на Чингис Хан)“. София: Рива, 2010.
  • Марк Феро, „Седем мъже на война: Историята на Втората световна война“. София: Рива, 2010, 414 с.
  • Мирча Елиаде, „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“. София: Изток-Запад, 2013, 560 с.[11]
  • Гийом Мюсо, „Сентръл парк“. София: Изток-Запад, 2014.[12]
  • Гийом Мюсо, „Повикът на ангела“. София: Изток-Запад, 2014.[13]
  • Гийом Прево, „Убиецът и пророкът“. София: Изток-Запад, 2014, 248 с.[14]
  • Елизабет Барийе, „Любов призори: Анна Ахматова и Амедео Модиляни“. София: Изток-Запад, 2014, 176 с.[15]
  • Пиер Певел, „Остриетата на кардинала“. София: Литус, 2015, 318 с.
  • Пиер Певел, „Алхимикът от сенките“. София: Литус, 2015, 320 с.
  • Пиер Певел, „Драконът на Арканите“. София: Литус, 2016.
  • Жорж Санд, „Консуело“. София: Литус, 2016, 496 с.
  • Алфред дьо Мюсе, „Новели“. София: Изток-Запад, 2016.[16]
  • Алфред дьо Мюсе, „Гамиани, или Две страстни нощи“. София: Фама, 2017.
  • Ян Потоцки, „Ръкопис, намерен в Сарагоса“. София: Изток-Запад, 2018, 592 с.[17]

Съставителство

[редактиране | редактиране на кода]
  • съсъставител заедно с Павел Славянски, „Апология на светлината. Българска поезия“. Т. 1-2. София: Лице, 2013.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Георги Цанков в Литернет.
  2. ↑ Георги Цанков в НАЦИД Архив на оригинала от 2021-12-02 в Wayback Machine..
  3. ↑ История, сайт на списание „Литературна мисъл“.
  4. ↑ „Деян Енев и Георги Рупчев с националните награди „Данов“, Vesti.bg, 15 юни 2001.
  5. ↑ Пламен Дойнов, Агент „Георги“, агент „Пърличев“, агент „Богдан“ и нататък, Площад „Славейков“, 16 февруари 2018 г.
  6. ↑ Анита Николова, „Диаманти от короната на Франция“, рец. в Литературен свят, бр. 81, февруари 2016.
  7. ↑ Откъси от „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“, сайт на издателство Изток-Запад.
  8. ↑ Откъси от „Утрото на магьосниците: Въведение във фантастичния реализъм“, сайт на издателство Изток-Запад.
  9. ↑ Откъси от „Йога: Безсмъртие и свобода“, сайт на издателство Изток-Запад.
  10. ↑ Откъси от „Мефистофел и андрогина“, сайт на издателство Изток-Запад.
  11. ↑ Откъси от „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“, сайт на издателство Изток-Запад.
  12. ↑ Откъси от „Сентръл парк“, сайт на издателство Изток-Запад.
  13. ↑ Откъси от „Повикът на ангела“, сайт на издателство Изток-Запад.
  14. ↑ Откъси от „Убиецът и пророкът“, сайт на издателство Изток-Запад.
  15. ↑ Откъси от „Любов призори: Анна Ахматова и Амедео Модиляни“, сайт на издателство Изток-Запад.
  16. ↑ Откъси от „Новели“, сайт на издателство Изток-Запад.
  17. ↑ Откъси от „Ръкопис, намерен в Сарагоса“, сайт на издателство Изток-Запад.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Цанков_(литературен_критик)&oldid=12244514“.