Направо към съдържанието

Здравко Дафинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Здравко Дафинов
български писател
Роден
Починал
21 юни 2008 г. (94 г.)

Учил вСофийски университет
Национален военен университет

Здравко Недялков Дафинов е български писател, автор на биографиите на редица бъкгарски писатели, поети и други обществени деятели. Новатор в библиотечното дело на България и един от съзидателите на модерното библиотекознание.[1]

Здравко Дафинов е роден роден в гр. Враца на 9 септември 1913 г. Първоначално следва философия в Софийския универстет. През 1938 г. завършва Военното на Негово Величество училище. До 1946 г. е служи като действащ офицер с чин капитан от зенитната артилерия. Учи в Генералщабната академия в София като неин стипендиант. След уволнението от Българската народна армия като „царски офицер“ през 1946 г., завършва право в в своята алма матер – Софийския универстет. От 1949 г. до пенсионирането си през 1978 г. работи като библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.[2]

Здравко Дафинов е старши научен сътрудник по библиотечно дело и кандидат на архитектурните науки. Той е един от учредителите на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, създател и първи главен редактор от 1992 г. до 2001 г. на органа на Съюза на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, списанието „Един завет“.[2]

От 1993 г. до 2008 г. той написва и публикува 27 тома – документални хроники за най-голямите български поети, писатели, учени и политици. Здравко Дафинов има принос в вомплектуването и формирането на библиотечните фондове, за класифицирането на документите и изграждането на систематичните каталози, за справочно-информационната дейност, за строителството на библиотечните сгради, за организацията на пространството и за обзавеждането на библиотеките.[3]