Направо към съдържанието

Марсел Детиен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марсел Детиен
Marcel Detienne
френски историк от белгийски произход
Роден
Починал
21 март 2019 г. (83 г.)

Учил вПрактическо училище за висши изследвания
Лиежки университет[1]
Научна дейност
ОбластИстория, антропология
Работил вÉcole pratique des hautes études
Университет „Джонс Хопкинс“

Марсел Детиен (на френски: Marcel Detienne) (р. 1935) е френски историк от белгийски произход, университетски преподавател по старогръцка култура, специалист по сравнителна антропология. Почетен професор по класическа филология на Университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ.

Заедно с Жан-Пиер Вернан и Пиер Видал-Наке Детиен е сред пионерите в прилагането на антропологическия подход, изграден под влиянието на структурализма на Клод Леви-Строс, към Гърция от архаичния и класическия период.

Получава докторска степен по религиознание (на френски: Doctorat en sciences religieuses) в École des Hautes Études през 1960 г., а докторска степен по философия и литература (на френски: Doctorat en philosophie et lettres) в Лиежкия университет през 1965 г.[2]

До 1998 г. Детиен преподава в парижкия École pratique des hautes études. От 1992 г. е професор в Департамента по класическа филология към Университета „Джонс Хопкинс“.[3]

  • Homère, Hésiode et Pythagore: poésie et philosophie dans le pythagorisme ancien (1962) („Омир, Хезиод и Питагор: Поезията и философията на античния питагоризъм“)
  • Crise agraire et attitude religieuse chez Hésiode (1963) („Земеделската криза и религиозните настроения у Хезиод“)
  • De la pensée religieuse à la pensée philosophique (1963) („От религиозната към философската мисъл“)
  • Les Maîtres de vérité dans la Grèce archaïque (1967) („Майстори на истината в архаична Гърция“)
  • Les Jardins d'Adonis (1972) („Градините на Адонис“)
  • Les ruses de l'intelligence: la métis des Grecs (в съавторство с Жан-Пиер Вернан, 1974) („Хитростите на интелигентността: понятието „метис“ при гърците“)
  • Dionysos mis à mort (1977) („Разкъсаният Дионис“)
  • La cuisine du sacrifice en pays grec (в съавторство с Жан-Пиер Вернан и др., 1979) („Кухнята на жертвоприношенията при гърците“)
  • L'invention de la mythologie (1981)
    • „Изобретяването на митологията“. София: ЛИК, 2004, ISBN 954-607-634-1
  • Dionysos à ciel ouvert (1986) („Дионис на свобода“)
  • Les Savoirs de l’écriture en Grèce ancienne (в съавторство с Джорджо Камаса, 1988) („Писмените знания при древните гърци“)
  • L' écriture d'Orphée (1989) („Текстът на Орфей“)
  • La vie quotidienne des dieux grecs (в съавторство с Джулиа Сиса (G. Sissa), 1989) („Всекидневният живот на старогръцките богове“)
  • Apollon le couteau à la main (1998) („Аполон с нож в ръката“)
  • Comparer l'incomparable (2002) („Сравнявайки несравнимото“)
  • Comment être autochtone: du pur Athénien au Français raciné (2003) („Как да бъдем автохтонни: от чисти атиняни до коренни французи“)
  • Qui veut prendre la parole? (2003) („Кой иска думата?“)
  • Les Grecs et nous (2005) („Гърците и ние“)
  • L'Identité nationale, une énigme (2010) („Националната идентичност, една енигма“)[4]