Марсел Детиен
| Марсел Детиен Marcel Detienne | |
| френски историк от белгийски произход | |
| Роден |
11 октомври 1935 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Практическо училище за висши изследвания Лиежки университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | История, антропология |
| Работил в | École pratique des hautes études Университет „Джонс Хопкинс“ |
Марсел Детиен (на френски: Marcel Detienne) (р. 1935) е френски историк от белгийски произход, университетски преподавател по старогръцка култура, специалист по сравнителна антропология. Почетен професор по класическа филология на Университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Заедно с Жан-Пиер Вернан и Пиер Видал-Наке Детиен е сред пионерите в прилагането на антропологическия подход, изграден под влиянието на структурализма на Клод Леви-Строс, към Гърция от архаичния и класическия период.
Получава докторска степен по религиознание (на френски: Doctorat en sciences religieuses) в École des Hautes Études през 1960 г., а докторска степен по философия и литература (на френски: Doctorat en philosophie et lettres) в Лиежкия университет през 1965 г.[2]
До 1998 г. Детиен преподава в парижкия École pratique des hautes études. От 1992 г. е професор в Департамента по класическа филология към Университета „Джонс Хопкинс“.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Homère, Hésiode et Pythagore: poésie et philosophie dans le pythagorisme ancien (1962) („Омир, Хезиод и Питагор: Поезията и философията на античния питагоризъм“)
- Crise agraire et attitude religieuse chez Hésiode (1963) („Земеделската криза и религиозните настроения у Хезиод“)
- De la pensée religieuse à la pensée philosophique (1963) („От религиозната към философската мисъл“)
- Les Maîtres de vérité dans la Grèce archaïque (1967) („Майстори на истината в архаична Гърция“)
- Les Jardins d'Adonis (1972) („Градините на Адонис“)
- Les ruses de l'intelligence: la métis des Grecs (в съавторство с Жан-Пиер Вернан, 1974) („Хитростите на интелигентността: понятието „метис“ при гърците“)
- Dionysos mis à mort (1977) („Разкъсаният Дионис“)
- La cuisine du sacrifice en pays grec (в съавторство с Жан-Пиер Вернан и др., 1979) („Кухнята на жертвоприношенията при гърците“)
- L'invention de la mythologie (1981)
- „Изобретяването на митологията“. София: ЛИК, 2004, ISBN 954-607-634-1
- Dionysos à ciel ouvert (1986) („Дионис на свобода“)
- Les Savoirs de l’écriture en Grèce ancienne (в съавторство с Джорджо Камаса, 1988) („Писмените знания при древните гърци“)
- L' écriture d'Orphée (1989) („Текстът на Орфей“)
- La vie quotidienne des dieux grecs (в съавторство с Джулиа Сиса (G. Sissa), 1989) („Всекидневният живот на старогръцките богове“)
- Apollon le couteau à la main (1998) („Аполон с нож в ръката“)
- Comparer l'incomparable (2002) („Сравнявайки несравнимото“)
- Comment être autochtone: du pur Athénien au Français raciné (2003) („Как да бъдем автохтонни: от чисти атиняни до коренни французи“)
- Qui veut prendre la parole? (2003) („Кой иска думата?“)
- Les Grecs et nous (2005) („Гърците и ние“)
- L'Identité nationale, une énigme (2010) („Националната идентичност, една енигма“)[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ prosopo.ephe.psl.eu // Посетен на 8 февруари 2022 г.
- ↑ За семинарите на Марсел Детиен на сайта на Лиежкия университет (2002 – 2003) Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine. ((fr))
- ↑ Профил на Марсел Детиен на сайта на Департамента по класическа филология към Университета „Джонс Хопкинс“ Архив на оригинала от 2008-12-05 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Bertrand Le Gendre, Рецензия на книгата L'Identité nationale, une énigme, в. Le Monde, 27 май 2010 ((fr))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) „Les deux significations et usages d'un très beau mot“, в. Le Monde, 23 февруари 2012 г.
- ((fr)) „Marcel Detienne, le déconstructeur“, интервю на Франсоаз Говен, сп. Le Point, 25 февруари 2012 г.
- Богдан Богданов, „Диалектика на мита“ на А. Лосев и съвременната проблематика на мита“
|
