Иван Лалич
Иван Лалич Иван В. Лалић | |
сръбски поет, драматург и критик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | Сърбия |
Учил в | Загребски университет |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, есе |
Уебсайт |
Иван Лалич (на сръбски: Иван Влајко Лалић) е сръбски поет, есеист и преводач, един от най-изявените поети на неосимволистичното течение в съвременната сръбска поезия.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 юни 1931 г. в Белград. Работи като журналист и редактор в Радио Загреб, след това като редактор в издателствата „Просвета“ и „Нолит“.
В поезията си възпява Византия и Античността. Съставител е на „Антология на новата френска лирика“ (от Бодлер до наши дни), избрани стихотворения на Хьолдерлин (за което получава наградата на издателство „Нолит“) и стихосбирка на Пиер Жан Жув. Автор е на радиопиесата „Майстор Хануш“.
С оперативна критика се занимава като автор на кратките отзиви отначало на списание „Летопис Матице српске“, а след това на „Књижевност“.
Член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата от 27 октомври 1994 г.[1]
На български език е превеждан от Николай Кънчев, Иван Коларов, Светлозар Игов и др.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Стихосбирки
- Бивши дечак (1955)
- Мелиса (поема) (1959)
- Аргонаути и друге песме (1961)
- Време, ватре, вртови (Змаева награда) (1961)
- Сметње на везама (1975)
- Страсна мера (1984)
- Византија (1987)
- Изабране и нове песме (1969)
- Ветровито пролеће (1956)
- Чини (1963)
- Круг (1968)
- Велика врата мора (1958)
- Песме (1987)
- Писмо (1992)
- Четири канона (1996)
- Есеистика и критическа проза
- Критика и дело (1971)
- О поезији и дванаест песника
- На български език
- „Концерт византийска музика“. Стихотворения. Превод от сръбски Светлозар Игов. София: Захари Стоянов, 2003, 102 с.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1961 – Змаева награда
- 1969 – Награда на издателство „Нолит“
- 1978 – Награда „Милош ђурић“ за превод
- 1988 – Награда „Октомври“ на община Белград
- 1995 – Награда „Браћа Мицић“
- 1996 – Награда „Васко Попа“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Любов през юли“, превод от сръбски Иван Коларов, в. „Литературен свят“, бр. 44, октомври 2012 г.
|