Николай Кънчев (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Кънчев.
| Николай Кънчев | |
| български поет и преводач | |
| Роден |
25 ноември 1936 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 октомври 2007 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Период | 1965 – 2006 г. |
| Жанрове | стихотворение |
| Известни творби | „Колкото синапеното зърно“ (1968), „Послание от пешеходец“ (1980) |
| Награди | „Пеньо Пенев“ (2000) „Иван Николов“ (2000) |
| Семейство | |
| Съпруга | Федя Филкова |
Николай Кънчев е български поет и един от значимите преводачи на поезия на български език[1]. През последните години той е един от най-превежданите български поети[2][3][4][5] и един от съвременните учители за българските млади поети[6].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 ноември 1936 г. в село Бяла вода, област Плевен. Следва българска филология в Софийския университет.
Съпруга на Кънчев е поетесата и преводачка Федя Филкова.
Умира на 9 октомври 2007 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[7]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]От 1957 г. публикува свои оригинални и преводни поетически произведения. Първата му стихосбирка, „Присъствие“, излиза през 1965 г.
Превежда от английски, френски, сръбски и други езици. Сред преведените от него поети и писатели се открояват имената на Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич, Бранко Милкович, Ив Бонфоа, Анри Мишо, Йожен Гийвик, Генадий Айги, Мишел Деги, Бернар Ноел, Жак Реда, Клод Мишел Кюни, Клод Естебан, Андре Велтер, Кенет Уайт, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е. Е. Къмингс, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски и др.
В своята поезия Кънчев изразява духовния опит на модерния човек в свят на насилие и дехуманизирани човешки отношения и утвърждава морални и естетически ценности „от най-дълбоките битийни извори“[8] и „поставя в нов и парадоксален образен и изразен контекст апофтегмагични фрази от Библията и митологията, фолклора и източните философия“.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Носител на националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2000).[9]
- Носител на националната награда за поезия „Иван Николов“ (2000).[10]
- През 2001 г. е избран за член на Световната академия на поезията.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В началото на декември 2006 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Николай Кънчев в българската литература и култура“.[11]
През 2012 г. съпругата на поета Федя Филкова учредява наградата за поезия „Николай Кънчев“, която се присъжда ежегодно.[12]
През април 2016 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира „Юбилейни четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (1936 – 2007)“.[13]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- „Присъствие“ (1965)
- „Колкото синапеното зърно“ (1968)
- „Послание от пешеходец“ (1980)
- „Осланям се на маранята“ (1981)
- „Нощен пазач на зората“ (1983)
- „Лайкучката не хапе, а ухае“ (1984)
- „Вълни на вероятността“ (1985)
- „Редом с всички мигове“ (1986)
- „Със слънце на сърцето“ (1988)
- „Времето, раздадено на всички“ (1989)
- „В гората има някой“ (1990)
- „И междуочието да прогледа“ (1991)
- „Отпечатъци от пръстите на Йети“ (1992)
- „Балът на невинните“ (1992)
- „Вятърът отнася мойта шапка“ (1993)
- „Тополи за наколни жилища в небето“ (1993)
- „Бялата акация от Бяла черква“ (1994)
- „В бялото пространство на безкрая“ (1994)
- „В полета на препарираната птица“ (1995)
- „Под шатъра на жреца“ (1996)
- „Галактизиране на празнотата“ (1996)
- „Чайлд Харолд далеч по-късно“ (1997; 2004)
- „Усмивката на Сфинкса“ (1998)
- „Пътуването на Митаря“ (2000)
- „С яка от камък, воденичен камък“ (2003)
- „Избрани стихотворения 1965 – 2005“ (2006)
- „Вятърът прелиства календар без дати“ (2007)
- „Първи и последни стихотворения“ (2015)
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- „Антология на грузинската поезия“
- „Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан“. София: Народна култура, 1982, 270 с.
- „Петима съвременни сръбски поети: Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич и Бранко Милкович“
- Кенет Уайт, „Големият бряг“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 206 с.
- Кенет Уайт, „Синият път“. София: Профиздат, 1988, 149 с.
- Ив Бонфоа / Бернар Ноел, „Един сън в Мантуа / Среща по средата на моста“. София: Наука и изкуство, 1989, 116 с.
- Езра Паунд. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 1
- Уилям Карлос Уилямс. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 2
- Е. Е. Къмингс. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 3
- Ив Бонфоа, „Избрани стихотворения и проза“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, 199 с.
- Кенет Уайт, „Избрани стихотворения“. София: Знак, 1995, 142 с.
- Мишел Деги, „На това, което няма край“. София: Издателско ателие Аб, 1995, 138 с.
- Генадий Айги. „Стихотворения“. София: Христо Ботев, 1995, 120 с. (ISBN 954-445-396-2)
- „Трима полски поети: Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски“. София: Аб, 1997.
- Жак Реда, „Амин. Речитатив. Центрофуга“. София: Аура, 2000, 94 с.
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Кънчев в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга първа. С.: Кралица Маб, 2008 (ISBN 978-954-533-088-9)
- Пламен Дойнов, Името на поезията: Николай Кънчев. София: Кралица Маб, 2016, 232 с. (ISBN 978-954-533-153-4)
- Марин Георгиев, Звезден пратеник: Николай Кънчев и българската поезия, София: „Литературен форум“ и „Нов Златорог“, 2016, 324 с. (ISBN 978-954-740-095-5)
- „Написаното с перо от ангел е завинаги“ (2018) - документален филм, режисьор и сценарист Чарли Илиев
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 – специално издание „В памет на Николай Кънчев“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine..
- ↑ „Д-р Войчех Галонзка превежда на полски романтичния български“, Bolgari.net, 26 февруари 2011 г.
- ↑ „Съществуват и още няколко доста успешни превода на български поети на френски. Това са например книгите на Николай Кънчев, преведени от него самия, с помощта на Кенет Уайт, както и добрите му преводи от двуезичната поетеса Деница Банчева.“ – вж. „Дванадесет български поети на френски език“ Архив на оригинала от 2015-01-11 в Wayback Machine., Makedonskatribuna.com.
- ↑ „На българистката Барбара Байер, която преподава в университета в Лайпциг, дължим чудесни и многобройни преводи на Николай Кънчев, макар някои от тях да са издадени не в немски издателства, а в България.“ – вж. Вера Траянова, „Едно добро начало: Българската литература в превод на немски (1989 – 2010)“, NPage.org.
- ↑ „Ако погледнем нататък класацията за най-превежданите автори ще видим, че след цитираната челна тройка следват имена на писатели, чието творчество е доста по назад във времето от това на Алек Попов и Георги Господинов. Всъщност те са най-младите сред първите 15 в нея. Та след Радичков следват поетът Николай Кънчев, Анжел Вагенщайн, Любомир Левчев, Блага Димитрова и др. В петнайсетицата влизат още Емилиян Станев, Никола Вапцаров, Богомил Райнов, Павел Вежинов и Любен Дилов.“ – вж. Катя Атанасова, „Намерени в превода“, webcafe.bg, 29 април 2012.
- ↑ „Неговото мощно влияние в поезията ни днес може да се открие в творбите на десетки изявени поети – както сред неговите връстници (Йордан Янков, Иван Теофилов, Иван Динков), така и в представители на следващите поколения (Кирил Кадийски, Иван Методиев, Иван Цанев, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов, Пламен Антов, Борис Роканов и много други).“ – вж. Анжела Димчева, „Петото измерение. Холографски проекции в текстовете на Николай Кънчев“, „Литературен клуб“, 10 октомври 2011 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
- ↑ Кратка история на българската литература, 1995.
- ↑ Слово на Николай Кънчев, носител на наградата „Пеньо Пенев“: „Поетите трябва да си останат граждани“ // Архивиран от оригинала на 2018-12-16. Посетен на 2019-11-12.
- ↑ „Николай Кънчев взе Национална награда за поезия“, Vesti.bg, 21 декември 2000 г.
- ↑ Програма на Националната научна конференция „Николай Кънчев в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 4 декември 2006 г.
- ↑ „Награда „Николай Кънчев“, в. „Култура“, бр. 37 (2699), 2 ноември 2012.
- ↑ „Юбилейни четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (1936 – 2007)“, сайт на НБУ.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Николай Кънчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Стихове на Николай Кънчев в Литернет
- Стихосбирки на Николай Кънчев в Словото
- Произведения на Николай Кънчев в
Моята библиотека - Стихове на Николай Кънчев в списание Европа 2001
- За него
- Некролог на Николай Кънчев в „Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 г.
- Пламен Дойнов, „Езикови единства: Към поезията на Николай Кънчев“, в. „Литературен вестник“, бр. 7, 20 февруари 2002 г.
- Пламен Дойнов, „Късни фрагменти за Николай Кънчев“, в. „Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 г.
- Антоанета Алипиева, „Поезията на Николай Кънчев. Падение и възход на българския non sens“ Архив на оригинала от 2015-01-11 в Wayback Machine., Public Republic, 15 май 2008 г.
- Светлозар Игов, „Збигнев Херберт и Николай Кънчев“, в. „Култура“, бр. 42 (2615), 3 декември 2010 г.
- Пламен Дойнов, „Световният поет и профилактичният капан“, в. „Литературен вестник“, бр. 4, 2015 г.
- Марин Георгиев Златният звън на спомена (Парчета недописано), електронно списание LiterNet, 15 януари 2014, № 1 (170)
|
