Клод Естебан
| Клод Естебан Claude Esteban | |
| френски поет и есеист | |
 Клод Естебан, 2003 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Екол нормал (Париж) |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, есе |
| Семейство | |
| Съпруга | Денис Естебан |
Клод Естебан (на френски: Claude Esteban) е френски поет, преводач и есеист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 26 юли 1935 г. в Париж. Баща му е испанец, а майка му французойка.
Сътрудничи на списанията и издателствата Меркюр дьо Франс и Нувел ревю франсез. С подкрепата на Рене Шар през 1973 г. основава списанието за литература и изкуство „Глина“ (на френски: Argile), което издава до 1981 г.
Негова съпруга е художничката Денис Естебан (1926-1986).
Умира на 10 април 2006 г. в Париж.
На български език негов преводач е Николай Кънчев.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Първата си стихосбирка публикува през 1968 г.
В негови преводи френската публика чете произведения на Вергилий, Луис де Гонгора, Франсиско Кеведо, Хорхе Гилен, Федерико Гарсиа Лорка, Сесар Валиехо, Октавио Пас, Хорхе Луис Борхес, Фернанду Песоа, Алехандра Писарник, Пере Жимферер.
Автор е на есета за Диего Веласкес, Ел Греко, Рембранд, Мурильо, Караваджо, Франсиско Гоя, Клод Лорен, Жорж Брак, Марк Шагал, Джакомети, Моранди, Франсис Бейкън, Едуардо Чилида, Пабло Паласуело, Жан Дюбюфе, Едуард Хопър, Раул Юбак, Пиер Алешински и други художници.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1984 – Награда „Маларме“ – за книгата Conjoncture du corps et du jardin
- 1991 – Награда „France Culture“ – за книгата Soleil dans une pièce vide
- 1997 – Голямата награда за поезия на Обществото на литераторите (Grand prix de poésie de Société des gens de lettres) – за цялостно творчество
- 2001 – Награда „Гонкур“ за поезия – за цялостно творчество
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Стихосбирки
- La Saison dévastée, pointes-sèches de Brigitte Simon, D. Renard Éditeur, 1968
- Celle qui ne dort pas, aquatintes de Charles Marq, Galerie Jacob, 1971
- Croyant nommer, dessins de Jean Bazaine, Galanis, 1971
- Dans le vide qui vient, eaux-fortes d'Arpad Szenes, Maeght, 1976
- Comme un sol plus obscur, gravures de Raoul Ubac, Galanis, 1979
- Terres, travaux du cœur (1979)
- Conjoncture du corps et du jardin suivi de Cosmogonie (1983)
- Le Nom et la Demeure (1985)
- Elégie de la mort violente (1989)
- Sept jours d’hier (1993)
- Quelqu’un commence à parler dans une chambre (1995)
- Sur la dernière lande (1996)
- Etranger devant la porte, I. Variations (2001)
- Morceaux de ciel, presque rien (2001)
- Le Jour à peine écrit (1967—1992) (2006)
- La Mort à distance (2007)
- Проза
- Le Partage des mots (1990, автобиографично есе)
- Soleil dans une pièce vide (1991, награда France Culture)
- Choses lues (1998)
- Janvier, février, mars. Pages (1999)
- Trajet d’une blessure (2006)
- Текстове за изобразително изкуство
- L’Immédiat et l’Inaccessible (1978)
- Veilleurs aux confins (1978)
- Traces, figures, traversées. Essais sur la peinture contemporaine (1985)
- Le Travail du visible (1992)
- Trois Espagnols. Velázquez, Goya, Picasso (2000)
- Les Gueux en Arcadie/Los Pícaros en Arcadia (2000)
- La Dormition du Comte d’Orgaz (2002)
- L’Ordre donné à la nuit (2005)
- Есета върху поезия
- Un lieu hors de tout lieu (1979)
- Critique de la raison poétique (1987)
- D’une couleur qui fut donnée à la mer (1997)
- Etranger devant la porte, II. Thèmes (2001)
- Ce qui retourne au silence (2004)
- Най-важни преводи
- Poèmes parallèles, Galilée, 1980 (anthologie de ses traductions de Góngora, Quevedo, Jiménez, Guillén, Aleixandre, Vallejo, Paz, Pizarnik, Pessoa et Gimferrer).
- Jorge Luis Borges, Les Conjurés – Le Chiffre, Gallimard, 1988.
- Federico García Lorca, Romancero gitan – Poème du Chant profond, Aubier/Flammarion, 1995.
- Federico García Lorca, Ferias, Ed. du Félin/Arte, 1998.
- Jorge Guillén, Au-delà, gravures d'Eduardo Chillida, Maeght, 1973.
- Jorge Guillén, Cantique, Gallimard, 1977.
- Octavio Paz, Le Singe grammairien, Skira, coll. „Les sentiers de la création“, 1972; 1re rééd. Flammarion, coll. „Champs“, 1982; 2e rééd. in Octavio Paz, Œuvres, Gallimard, coll. „Bibliothèque de la Pléiade“, 2008, p. 365 sq.
- Octavio Paz, Pétrifiée pétrifiante, eaux-fortes d'Antoni Tàpies, Maeght, 1979.
- Octavio Paz, Le Feu de chaque jour, Gallimard, 1986.
- Octavio Paz, La Flamme double, Gallimard, 1994.
- Francisco de Quevedo, Monuments de la mort, trente et un sonnets, Deyrolle, 1992.
- Virgile, Quatrième bucolique, in Passeurs de mémoire, Poésie/Gallimard, 2005.
- На български език
- Клод Естебан, „Стихотворения“. Превод от френски Николай Кънчев. София: Литературен форум, 1994, 86 с.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Exceptionnelle soirée d'hommage à Claude Esteban, hier, 14 décembre 2006, à la Maison des Ecrivains à Paris ((fr))
- Jean-Baptiste Para, La main de Claude Esteban Архив на оригинала от 2021-04-20 в Wayback Machine., 1 mai 2008 ((fr))
|
