Шарл Бодлер
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Шарл Бодлер Charles Pierre Baudelaire | |
френски поет, художествен критик и преводач | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
Религия | католицизъм |
Националност | Франция |
Работил | поет, критик и преводач |
Литература | |
Период | 1844–1866 |
Жанрове | стихотворение, стихотворение в проза, есе |
Течение | романтизъм парнасизъм символизъм |
Известни творби | „Цветя на злото“ (1857) „Изкуственият рай“ (1860) |
Повлиян | Едгар Алън По, Емануел Сведенборг, Жозеф дьо Местр, Томас де Куинси, Гюстав Флобер, Виктор Юго, Овидий, Теофил Готие |
Повлиял | Димитър Димов |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Партньор | Жана Дювал |
Подпис | |
Уебсайт | |
Шарл Бодлер в Общомедия |
Шарл Пиер Бодлер (на френски: Charles Pierre Baudelaire) е френски поет, критик и преводач, една от най-влиятелните и противоречиви фигури във френския културен живот на 19 век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Шарл Бодлер е роден през 1821 г. в Париж в семейството на висш държавен чиновник. Баща му умира през 1827 и майка му се жени повторно за офицер, работил по-късно като посланик в различни страни. Бодлер получава образованието си в Лион (1831 – 1836) и Париж (1836 – 1839).
През следващите години Бодлер води нередовен живот, като се смята, че по това време се разболява от сифилис. За да го вкарат в правия път, настойниците му го изпращат на пътешествие до Индия. След завръщането си в Париж Бодлер е вече пълнолетен, но продължава екстравагантния си живот и, тъй като е заплашен от разорение, семейството му поставя имуществото му под попечителство. През този период той се запознава с мулатката Жана Дювал, връзката с която продължава до края на живота му.
През 1845 и 1846 г. Бодлер публикува критични прегледи на съвременното изкуство, които привличат внимание със смелостта на обявените възгледи. Той взема участие в Революцията от 1848 и за известно време се интересува от политика, но възгледите му преминават през анархизма на Пиер-Жозеф Прудон, историята на „Raison d'Ėtat“ на Джузепе Ферари до ултрамонтанската критика на либерализма на Жозеф дьо Местр.
Междувременно финансовите затруднения на Бодлер се засилват, особено след фалита на неговия приятел и издател Огюст Пуле Маласис през 1861 г. През 1864 заминава за Брюксел, където се надява да продаде правата за своите произведения. През този период, освен пристрастеността си към опиума, той започва и да пие много. През 1866 г. получава удар, вследствие на който е парализиран. Последните две години от живота си прекарва в санаториуми в Брюксел и Париж, където умира през 1867 г.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]През 1857 г. Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“ („Les fleurs du mal“). Тя е издадена от неговия приятел Огюст Пуле Маласис, който наследява печатница в Алансон. Стихотворенията са високо оценени от малък кръг читатели, но сюжетът им предизвиква недоволството на критиката и широката публика. Основните теми за секса и смъртта са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Стихосбирката е преиздадена през 1861 г. със значителни допълнения.
Сред другите произведения на Бодлер са „Малки поеми в проза“ („Petits Poèmes en prose“), поредица критически статии, включени в „Pays, Exposition universelle“, изследвания на творчеството на Гюстав Флобер, Теофил Готие и Оноре дьо Балзак, статии в сборниците „Poètes francais“ и „Les Paradis artificiels: opium et haschisch“.
В средата на 40-те години Бодлер се запознава с произведенията на Едгар Алън По, които му правят силно впечатление. Почти до края на живота си той превежда на френски негови творби.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Salon de 1845“ (1845)
- „Salon de 1846“ (1846)
- „La Fanfarlo“ (1847; „Фанфарло“)
- „Les fleurs du mal“ (1857; „Цветя на злото“)
- „Les paradis artificiels“ (1860; „Изкуственият рай“)
- „Réflexions sur Quelques-uns de mes Contemporains“ (1861)
- „Le Peintre de la Vie Moderne“ (1863)
- „Curiosités Esthétiques“ (1868)
- „L'art romantique“ (1868)
- „Le Spleen de Paris/Petits Poémes en Prose“ (1869)
Портрети
[редактиране | редактиране на кода]-
Портрет от 1844 г. от Емил Дероа.
-
Автопортрет, 1848.
-
Шаржов портрет от Надар.
-
Автопортрет, 1860.
-
Автопортрет.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Шарл Бодлер в Литернет
- ((fr)) Произведения на френски в Уикиизточник
- ((fr)) ((en)) „Les Fleurs du Mal“ в оригинал с превод на английски
- ((fr)) Произведения на Charles Baudelaire в проекта Гутенберг
- Произведения на Шарл Бодлер в Моята библиотека
- Иван Радославов, „Бодлер или Тургенев?“, LiterNet, 13 ноември 2002 (ориг. в сп. „Наш живот“, V, 1912, №5)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Charles Baudelaire в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|