Иван Радославов

Иван Радославов
български литературен критик
Иван Радославов, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	12 януари 1881 г. Горна Оряховица, Княжество България
Починал	5 октомври 1969 г. София, Народна република България
Учил в	Лозански университет
Научна дейност
Област	Литературна критика
Публикации	„Българска литература 1880-1930 г.“ (1935)
Иван Радославов в Общомедия

Иван Радков Радославов е български литературен критик.

Биография

Иван Радославов е роден на 12 януари 1881 г. (31 декември 1880 година стар стил) в Горна Оряховица. През 1907 г. завършва право в Лозана, след което е чиновник в Министерството на финансите и Дирекцията на печата. Редактор е на „Български търговски вестник“ (1914).

Участва в Балканската война като редник при Бунар Хисар и Чаталджа (1912–1913) и в Първата световна война като военен кореспондент (1915–1917).

От 1918 г. членува в Българския земеделски народен съюз (БЗНС), през 1922-1923 г. ръководи дирекцията по печата на Министерството на външните работи и изповеданията, а по-късно е привърженик на БЗНС „Стара Загора“ на Димитър Драгиев.

Иван Радославов участва активно в българския литературен живот. През 1922 г. издава антологията „Млада България“, а през следващите години е редактор, заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов, на водещото литературно списание „Хиперион“.

В периода от 12 февруари 1932 г. до 7 юли 1934 г. е директор на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Активно работи по съставянето на библиотечните каталози и прави редица подобрения в класификационната схема. Подарява на библиотеката над 100 книги съвременна българска литература с автографи на авторите.

Уредник е на училищен музей към Министерството на народното просвещение (1937–1941).

През 1935 г. издава „Българска литература 1880-1930 г.“, едно от първите изследвания на историята на българската литература. След налагането на комунистическия режим книгата е остро критикувана от властите и Радославов не може да публикува почти до края на живота си.

Превежда „Еволюция на родовете в историята на литературата“ от Фердинанд Брюнетиер (1907), „Поеми в проза“ от Шарл Бодлер (1910), „Съкровище на смирените“ от Морис Метерлинк (1917), „Таис“ от Анатол Франс (1921), „Сцени от живота на бохемата“ от Анри Мюрже (1921).

Иван Радославов умира на 5 октомври 1969 г. в София.

Посмъртно признание

През 1992 г. в град Златарица по идея на академик Иван Радев и катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със съдействието на обществеността и управата на града се учредява Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

Библиография

• Под знамето на България (публицистика), 1920 (1992)
• Идеи и критика: Т. 1, 1921
• Виктор Хюго: Етюди и критики. Човекът звяр / Георг Брандес. Прев. Р. Радославов (етюди), 1925
• Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов (портрети), 1927
• Живот и дейност: 1841-1894 / Радко Радославов, 1934
• Българска литература: 1880-1930 (изследвания), 1935 (1936, 1948, 1992, 2007)
• Идеи и критика: Т. 2, 1939
• Книга от мои страници [Сборник от лит.-крит. статии и очерци] / [С предг. от Людмил Стоянов и послеслов от Иван Сестримски (литературнокритически очерци), 1968
• Спомени. Дневници. Писма / Състав., ред. бел. Лилия Радославова-Попова, Иван Сестримски (спомени), 1983
• Книга от техни страници [Лит. критика] / Иван Мешеков. Ред. и състав. Сава Василев, Иван Станков. Предг. и прил. Сава Василев, 1996
• Бодлер или Тургенев? / Предг., състав., ред. Иван Радев, 2005
• Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов / Състав., ред., [предг.] Иван Радев (портрети), 2009

Вижте също

• Владимир Василев
• Д-р Кръстев
• Иван Мешеков
• Българска литература между двете световни войни

Външни препратки

• От и за Иван Радков Радославов в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България)
• Иван Радославов в Литернет
• Иван Радославов в Българския литературен модернизъм