Мартин Валзер

Мартин Валзер Martin Walser
Мартин Валзер в Кьолн 2010 г.
Роден	24 март 1927 г. Васербург, Германия
Починал	26 юли 2023 г.
Професия	белетрист, писател, драматург
Националност	Германия
Активен период	1955 – 2023
Награди	„Герхарт Хауптман“ (1962), „Фридрих Шилер“ (1980), „Георг Бюхнер“ (1981), „Рикарда Хух“ (1990), „Фридрих Хьолдерлин“ (1996)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мартин Валзер в Общомедия

Мартин Валзер (на немски: Martin Walser) е германски белетрист, есеист и драматург.

Мартин Валзер в Аахен, април 2008 г.

Биография и творчество

Мартин Валзер е роден е във Васербург край Боденското езеро в дома на гостилничар.

Към края на войната момчето е призовано в редовете на Вермахта като помощник в противовъздушната отбрана. След поражението на Германия Валзер следва философия, история и литературознание в Тюбингенския университет и прави докторат върху творчеството на Франц Кафка. Написва няколко радиопиеси, което му помага да си намери работа като режисьор в радиото и телевизията.

Първата белетристична творба на Мартин Валзер веднага привлича вниманието – малкият сборник разкази „Самолет над дома“ (1955). След излизането на книгата Мартин Валзер получава наградата на литературното сдружение „Група 47“ и става негов член. Тогава създава произведението, което го утвърждава като един от най-ярките и обещаващи млади немски автори – романа „Бракове във Филипсбург“ (1957). Наградата „Херман Хесе“ (1957), която получава за този роман, дава възможност на писателя да заживее на свободна практика край Боденското езеро. Там Валзер написва романа „Полувреме“ (1960), с който започва своята „сага“ за приспособенеца Анселм Кристлайн. Следващият роман от тази поредица е „Еднорогът“ (1966). Тук наред с обществената картина във Федералната република писателят изобразява владеещия в страната „литературен бизнес“.

Мартин Валзер в Мюнхен, юли 2011 г.

Тази тема Валзер разработва основно в повестта си „Фикция“ (1970). Социално-политическият ангажимент на Валзер намира най-силен израз в повестта „Болестта на Галистл“ (1972). В следващата си творба, романа „Крушението“ (1973), Валзер се разделя със своя основен герой – „виртуоза на приспособяването“. Мотивът за психическата обремененост на съвременния човек е в основата и на романа „Отвъд любовта“ (1976).

В 1978 г. излиза повестта на Валзер „Бягащият кон“, която става литературно събитие. Следва поредица от романи, сред които личат „Душевен труд“ (1979), „Домът с лебедите“ (1980), „Писмо до лорд Лист“ (1982), „Прибой“ (1985), „Лов“ (1988), „Бликащият извор“ (1998), „Смъртта на един критик“ (2002), „Мигът на любовта“ (2004) и „Цъфтежът на страха“ (2006).

Години наред литературната критика във ФРГ напада Мартин Валзер, оспорва постиженията му, ту го нарича „талант, избрал погрешно темата си“, ту „остроумен палячо на революционната левица“. Но за творчеството си писателят получава редица литературни отличия:

Писателят е член на Берлинската академия на изкуствата, Саксонската академия на изкуствата, Немската академия за език и литература в Дармщат и ПЕН клуба на ФРГ.

Библиография

Фонтан в Юберлинген в чест на Мартин Валзер

• Beschreibung einer Form. Versuch über die epische Dichtung Franz Kafkas, Dissertation, 1951
• Ein Flugzeug über dem Haus und andere Geschichten, 1955
• Ehen in Philippsburg, Roman, 1957
• Halbzeit, Roman, 1960
• Eiche und Angora. Eine deutsche Chronik, 1962
• Überlebensgroß Herr Krott. Requiem für einen Unsterblichen, 1964
• Lügengeschichten, 1964
• Erfahrungen und Leseerfahrungen, 1965
• Das Einhorn, Roman, 1966
• Der Abstecher. Die Zimmerschlacht, 2 Stücke, 1967
• Heimatkunde, Aufsätze und Reden, 1968
• Ein Kinderspiel, Stück in zwei Akten, 1970
• Fiction, Erzählung, 1970
• Aus dem Wortschatz unserer Kämpfe, Szenen, 1971
• Die Gallistl'sche Krankheit, Roman, 1972
• Der Sturz, Roman, 1973
• Das Sauspiel. Szenen aus dem 16. Jahrhundert, 1975
• Jenseits der Liebe, Roman, 1976
• Ein fliehendes Pferd, Novelle, 1978 (Бягащият кон)
• Seelenarbeit, Roman, 1979
• Das Schwanenhaus, Roman, 1980
• Selbstbewußtsein und Ironie, Frankfurter Vorlesungen, 1981
• Brief an Lord Liszt, Roman, 1982
• In Goethes Hand. Szenen aus dem 19. Jahrhundert, 1982
• Liebeserklärungen, 1983
• Brandung, Roman, 1985
• Meßmers Gedanken, 1985
• Geständnis auf Raten, 1986
• Die Amerikareise. Versuch, ein Gefühl zu verstehen, 1986

„Защита на детството“ (1991)

• Dorle und Wolf, Eine Novelle, 1987
• Jagd, Roman, 1988
• Über Deutschland reden, 1988
• Die Verteidigung der Kindheit, Roman, 1991
• Das Sofa, Eine Farce 1992
• Ohne einander, Roman, 1993
• Vormittag eines Schriftstellers, 1994
• Kaschmir in Parching. Szenen aus der Gegenwart, 1995
• Finks Krieg, Roman, 1996
• Deutsche Sorgen, 1997
• Heimatlob. Ein Bodensee-Buch, 1998
• Ein springender Brunnen, Roman, 1998
• Der Lebenslauf der Liebe, Roman, 2000
• Tod eines Kritikers, Roman, 2002
• Meßmers Reisen, 2003
• Der Augenblick der Liebe, Roman, 2004
• Die Verwaltung des Nichts, Aufsätze, 2004
• Leben und Schreiben. Tagebücher 1951–1962, 2005
• Angstblüte, Roman, 2006
• Der Lebensroman des Andreas Beck, 2006
• Das geschundene Tier, Neununddreißig Balladen, 2007
• Ein liebender Mann, Roman, 2008
• Leben und Schreiben. Tagebücher 1963-1973, 2008
• Mein Jenseits, Novelle, 2010
• Muttersohn, Roman, 2010
• Ein liebender Mann, Theaterstück, 2010
• Leben und Schreiben. Tagebücher 1974-1978, 2010
• Muttersohn, Roman, 2011
• Meine Lebensreisen, 2012
• Das dreizehnte Kapitel, 2012
• Meßmers Momente, 2013
• Die Inszenierung, 2013
• Shmekendike blumen. Ein Denkmal / A dermonung für Sholem Yankev Abramovitsh, 2014
• Ein sterbender Mann, 2016
• Statt etwas oder Der letzte Rank, 2017
• Ewig aktuell: aus gegebenem Anlass, 2017
• Gar alles oder Briefe an eine unbekannte Geliebte, 2018

Преводи на български

• Бракове във Филипсбург. Роман. Прев. от нем. Тодор Берберов, София: Нар. култура, 1969.
• Душевни терзания. Роман. Прев. от нем. [с предг.] Вера Андреева, Пловдив: Хр. Г. Данов, 1981.
• Бягащият кон. Разкази и повести. Състав. и предг. Венцеслав Константинов; Прев. от нем. Венцеслав Константинов и др. София: ОФ, 1982.
• Къщата с лебеда. Прев. от нем. [с предг.] Елена Николова-Руж, София: Народна култура, 1983.
• Бликащият извор. Прев. от нем. Димана Илиева. София: Делакорт, 2003.

Награди и отличия

• 1955: „Награда на Група 47“
• 1957: „Награда Херман Хесе“
• 1962: „Награда Герхарт Хауптман“
• 1967: „Награда Бодензее“ на град Юберлинген
• 1980: „Възпоменателна награда Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг
• 1980: Verdienstorden des Landes Baden-Württemberg
• 1981: „Награда Георг Бюхнер“
• 1981: Ehrengabe der Heinrich-Heine-Gesellschaft
• 1983: Почетен доктор на университета в Констанц
• 1984: Почетен гражданин на общността Васербург при Бодензее
• 1987: Голям Федерален орден за заслуги
• 1990: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 1990: Carl-Zuckmayer-Medaille
• 1990: „Награда Рикарда Хух“
• 1992: Friedrich-Schiedel-Literaturpreis
• 1992: Aufnahme in den Orden „Pour le mérite“ für Wissenschaft und Künste
• 1993: „Награда Франц Набл“
• 1994: Голям Федерален орден за заслуги със звезда
• 1994: Почетен доктор на Техническия университет в Дрезден
• 1995: Почетен доктор на университета в Хилдесхайм
• 1996: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
• 1997: Wilhelm-Heinse-Medaille
• 1998: „Награда за мир на немските книгоразпространители“
• 1998: Почетен доктор на Католическия университет в Брюксел
• 1999: Autor des Jahres 1998 (Wahl durch die deutschen Buchhändler)
• 2002: „Награда Юлиус Кампе“
• 2002: „Алеманска литературна награда“
• 2005: Oberschwäbischer Kunstpreis
• 2006: Финалист за „Немската награда за книга“: Angstblüte
• 2008: „Награда Корине“ на баварския президент, за цялостно творчество
• 2009: Weishanhu-Preis vom The People’s Literature Publishing House China
• 2010: Preis der Deutschen Gesellschaft e. V. für Verdienste um die deutsche und europäische Vereinigung
• 2013: Почетен доктор на университета в Тесалия
• 2015: „Награда Фридрих Ницше“ на провинция Саксония-Анхалт за цялостно творчество

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Мартин Валзер
• Разкази от Мартин Валзер Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• Венцеслав Константинов: Преображенията на Мартин Валзер Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
• ((de)) Мартин Валзер в Литературния портал Бавария
• ((de)) Мартин Валзер в Die LYRIKwelt