Група 47
„Група 47“ (на немски: Gruppe 47) е свободно литературно сдружение на немскоезични писатели, основано през 1947 г. от Ханс Вернер Рихтер. То определя облика на културния живот в Западна Германия до края на 1960-те години, когато сдружението прекратява съществуването си.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]След разрухата на Германия от Втората световна война германската книжовност слиза на „нулевата точка“ в своето развитие – настъпва „епоха на изсечената гора“, възниква т.нар. „литература на развалините“. През 1946 г., след завръщането си от САЩ, където е прекарал година във военнопленнически лагер, писателят Алфред Андерш започва заедно с Ханс Вернер Рихтер да издава в Мюнхен списанието „Дер Руф“ („Призив“) с подзаглавие „Независим орган на младото поколение“. Програмата му предвижда политическо обновление на Германия в тясно сътрудничество с младите сили на Европа. Списанието се обявява за независима демокрация в страната, критикува съществуващите партии и политическите спекулации, напада разпоредбите на окупационните сили. През април 1947 г. американските власти принуждават Андерш да напусне редакцията. Скоро списанието бива забранено и прекратява съществуването си, след като са излезли само 16 броя. През юли същата година сътрудници на „Дер Руф“ основават ново литературно списание под заглавие „Дер Скорпион“, преди всичко с намерението да се срещат периодически, да четат свои непубликувани ръкописи и да ги обсъждат.
Възникване
[редактиране | редактиране на кода]През септември 1947 г. Ханс Вернер Рихтер поканва на поредната среща по-широк кръг писатели и обявява създаването на свободното литературно сдружение „Група 47“. Групата се сформира като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Въпреки това тя избира своите членове по неписан морално-политически принцип – на заседанията ѝ, провеждани 2 пъти годишно, не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, нацистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение „Група 47“ проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи – през 1950-те години с наградата на „Група 47“ биват отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Франц Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и първата глава от романа на Гюнтер Грас „Тенекиеният барабан“. Сред поканените от Ханс Вернер Рихтер вече има и чуждестранни писатели, критици и други гости.
Влияние
[редактиране | редактиране на кода]Поради участието в заседанията на видни представители на новата немска и чуждестранна литература „Група 47“ бързо става определящ фактор в книжовния живот на Федерална република Германия.
Разпадане
[редактиране | редактиране на кода]Малко преди началото на студентското движение през 1968 г. групата се разпада поради възникналите в нея политически разногласия.
Литературна награда на „Група 47“
[редактиране | редактиране на кода]През 1950 г. сдружението учредява своя литературна награда, която се присъжда като поощрение за още неизвестни писатели.
Паричната стойност на наградата варира от 1000 до 7000 западногермански марки в зависимост от спонсорството.
- Носители на наградата
- 1950: Гюнтер Айх – за стихотворения от книгата „Отдалечени дворове“
- 1951: Хайнрих Бьол – за сатирата „Черните овце“
- 1952: Илзе Айхингер – за разказа „Огледална история“
- 1953: Ингеборг Бахман – за четири стихотворениа от книгата „Разсроченото време“
- 1954: Адриан Мориен – за сатирата „Прекаленото гостоприемство прогонва гостите“
- 1955: Мартин Валзер – за разказа „Краят на Темплоне“
- 1958: Гюнтер Грас – за първата глава на романа „Тенекиеният барабан“
- 1962: Йоханес Бобровски – за стихотворения от книгата „Сарматско време“
- 1965: Петер Биксел – за четенето на откъс от романа „Годишните времена“
- 1967: Юрген Бекер – за четенето от ръкопис на „Покрайнини“
По-важни участници в срещите
[редактиране | редактиране на кода]- Херберт Айзенрайх (1953)
- Гюнтер Айх (1948)
- Илзе Айхингер (1951)
- Карл Амери (1955)
- Алфред Андерш (1947)
- Ернст Аугустин (1966)
- Конрад Байер (1963)
- Райнхард Баумгарт (1962)
- Ингеборг Бахман (1952)
- Юрген Бекер (1960)
- Волфганг Бехлер (1947)
- Петер Биксел (1964)
- Хорст Бинек (1967)
- Йоханес Бобровски (1960)
- Николас Борн (1964)
- Елизабет Борхерс (1964)
- Ханс Кристоф Бух (1963)
- Хайнрих Бьол (1951)
- Волфганг Вайраух (1951)
- Петер Вайс (1962)
- Мартин Валзер (1953)
- Дитер Велерсхоф (1963)
- Гунтрам Веспер (1967)
- Габриеле Воман (1960)
- Гюнтер Грас (1955)
- Фридрих Кристиан Делиус (1964)
- Мило Дор (1951)
- Танкред Дорст (1967)
- Гизела Елснер (1958)
- Ханс Магнус Енценсбергер (1955)
- Йоханес Марио Зимел (1953)
- Валтер Йенс (1950)
- Бернд Йенцш (1961)
- Уве Йонзон (1960)
- Валтер Кемповски (1972)
- Херман Кестен (1950)
- Ерих Кестнер (1955)
- Александер Клуге (1962)
- Карл Кролов (1952)
- Михаел Крюгер (1967)
- Гюнтер Кунерт (1965)
- Барбара Кьониг (1950)
- Зигфрид Ленц (1952)
- Херман Ленц (1951)
- Яков Линд (1962)
- Карл Микел (1965)
- Паул Ницон (1964)
- Хелга М. Новак (1966)
- Криста Райниг (1964)
- Марсел Райх-Раницки (1958)
- Луизе Ринзер (1949)
- Ханс Вернер Рихтер (1947)
- Петер Рюмкорф (1960)
- Хуберт Фихте (1963)
- Ерих Фрид (1963)
- Барбара Фришмут (1967)
- Франц Фюман (1965)
- Кристоф Хайн (1990)
- Хелмут Хайсенбютел (1955)
- Петер Хандке (1966)
- Гюнтер Хербургер (1964)
- Петер Хертлинг (1965)
- Волфганг Хилдесхаймер (1951)
- Валтер Хьолерер (1954)
- Паул Целан (1952)
- Хайнц Чеховски (1990)
- Ханс Йоахим Шедлих (1990)
- Роберт Шиндел (1990)
- Ролф Шнайдер (1965)
- Волфдитрих Шнуре (1947)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия съдържа материал Архив на оригинала от 2016-07-11 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Die Gruppe 47 Архив на оригинала от 2015-10-02 в Wayback Machine.
- ((de)) Die Tagungen der Gruppe 47
- ((de)) Die „Mitglieder“ der Gruppe 47 im Bild
- ((de)) Heinz Ludwig Arnold: Vorlesung über den „Ruf“ und die Gruppe 47 Архив на оригинала от 2008-11-20 в Wayback Machine.
|