Танкред Дорст

Танкред Дорст Tankred Dorst
Роден	19 декември 1925 г. Оберлинд, Тюрингия, Германия
Починал	1 юни 2017 г. Берлин, Германия
Професия	писател, режисьор
Националност	Германия
Жанр	пиеса, разказ, есе
Награди	„Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1983) „Награда Георг Бюхнер“ (1990)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Танкред Дорст в Общомедия

Танкред Дорст (на немски: Tankred Dorst) е германски писател и режисьор, автор на пиеси, разкази, есета.

Биография и творчество

Танкред Дорст израства в заможно буржоазно семейство в Оберлинд, Тюрингия, което притежава фабрика за машини. Още като гимназист е мобилизиран в Служба за трудова повинност, а през 1944 г. е взет във Вермахта. След кратко обучение е пратен като войник на Западния фронт и там попада в плен. Краят на Втората световна война го заварва във военнопленнически лагери в Англия и САЩ.

Когато през 1947 г. е освободен от плен в Западна Германия, родният му град от две години се намира в съветската окупационна зона. Фабриката е национализирана и под заплаха от репресии семейството е принудено да бяга при роднини на Запад.

Танкред Дорст успява да завърши гимназалното си образование в Людингхаузен и през 1950 г. започва да следва германистика и история на изкуството. През 1951 г. се мести в Мюнхен, където до 1959 г. изучава театрознание.

Практически опит в създаването на драматични произведения и театралната дейност Дорст натрупва в студентското марионетно студио „Малката сцена“, за което до 1959 г.написва шест пиеси за марионетен театър.

Първите му големи театрални пиеси се поставят с успех през 1960 г. на сцените в Любек и Манхайм. Този успех продължава да го съпровожда до края на живота му в множество сценични творби и собствени екранизации. Още през 1963 г. Дорст е приет за член на Баварската академия за изящни изкуства. От 1971 г. е член на немския ПЕН клуб.

Дорст намира растящо признание и в чужбина. През 1973 г. е гост-професор в Австралия и Нова Зеландия. Заедно с други писатели като Мартин Грегор-Делин, Михаел Крюгер, Паул Вюр и Гюнтер Хербургер основава в Мюнхен първата кооперативна авторска книжарница. През 1978 г. е избран за член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а през 1983 г. е приет в Академията на науките и литературата в Майнц. През 1992 г. става съосновател на Бонското биенале и е част от художественото ръководство на този театрален фестивал, който от 2004 г. под името „Нови европейски пиеси“ се провежда предимно в Държавния театър на Висбаден.

През зимния семестър 2003/2004 г. Дорст е доцент по поетика във Франкфуртския университет.

През 2006 г. прави нова постановка на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“ по време на Фестивала „Рихард Вагнер“ в Байройт.

Танкред Дорст умира на 1 юни 2017 г. в Берлин на 91-годишна възраст, оставяйки дълбока следа в следвоенното театрално изкуство в Германия и Европа.

Библиография

Пиеси

• 1960: Die Kurve
• 1960: Gesellschaft im Herbst
• 1961: Große Schmährede an der Stadtmauer
• 1964: Die Mohrin
• 1968: Toller
• 1973: Eiszeit
• 1975: Auf dem Chimborazo
• 1977: Goncourt oder Die Abschaffung des Todes (съвместно с H. Laube)
• 1980: Die Villa
• 1981: Merlin oder Das wüste Land
• 1985: Heinrich oder die Schmerzen der Phantasie
• 1986: Ich, Feuerbach
• 1987: Der verbotene Garten – Fragmente über D’Annunzio
• 1987: Parzival
• 1988: Der verbotene Garten
• 1988: Korbes
• 1988: Grindkopf
• 1990: Karlos
• 1990: Wie im Leben wie im Traum
• 1992: Fernando Krapp hat mir diesen Brief geschrieben
• 1994: Herr Paul
• 1994: Nach Jerusalem
• 1995: Die Schattenlinie
• 1996: Die Geschichte der Pfeile (ein Triptychon)
• 1997: Die Legende vom armen Heinrich
• 1997: Harrys Kopf
• 1997: Was sollen wir tun
• 1998: Wegen Reichtum geschlossen (eine metaphysische Komödie)
• 1999: Große Szene am Fluß
• 2001: Kupsch (Monolog)
• 2002: Die Freude am Leben
• 2002: Othoon (ein Fragment)
• 2004: Purcells Traum von König Artus (с музика по Хенри Пърсел)
• 2005: Die Wüste
• 2007: Ich bin nur vorübergehend hier, Botschaften aus dem Niemandsland
• 2008: Künstler
• 2008: Prosperos Insel
• 2016: Das Blau in der Wand

Пиеси за деца

• 1982: Ameley, der Biber und der König auf dem Dach
• 1994: Wie Dilldapp nach dem Riesen ging
• 2000: Don’t eat little Charlie!
• 2000: König Sofus und das Wunderhuhn

Пиеси за марионетен театър

• 1953 und 1964: Aucassin und Nicolette
• 1956: Eugen. Eine merkwürdige Geschichte
• 1957: La Ramée
• 1958: Felis Caligatus (nach Ludwig Tieck)
• 1959: A Trumpet for Nap
• 1961: Maipu's Versuchung oder Die Belohnte Treue

Радиопиеси

• 1969: Toller
• 1974: Auf dem Chimborazo
• 1987: Korbes
• 1992: Nach Jerusalem
• 1993: Merlin oder das wüste Land
• 2005: Parzivals Weg

Проза

• 1957: Geheimnis der Marionette, 1. Veröffentlichung
• 1959: Auf kleiner Bühne – Versuch mit Marionetten, Essays
• 1962: Die Bühne ist der absolute Ort, Essay
• 1964: Herausgeber der collection theater
• 1976: Dorothea Merz, Fragmentarischer Roman
• 1978: Klaras Mutter, Erzählung
• 1980: Mosch, Das Buch zum Film
• 1984: Die Reise nach Stettin, Erzählung
• 1986: Grindkopf, Libretto für Schauspieler
• 1986: Der nackte Mann, Prosatext
• 2000: Ich will versuchen Kupsch zu beschreiben, Künstlerbuch
• 2001: Die Freude am Leben. Kupsch, Stücke und Materialien
• 2001: Merlins Zauber
• 2002: Othoon. Stück und Materialien
• 2009: Glück ist ein vorübergehender Schwächezustand, Erzählung
• 2010: Ich soll versuchen den eingebildeten Kranken zu spielen

Събрани съчинения

• Band 1: Deutsche Stücke, 1985
• Band 2: Merlin oder Das wüste Land, 1985
• Band 3: Frühe Stücke, 1986
• Band 4: Politische Stücke, 1987
• Band 5: Wie im Leben wie im Traum und andere Stücke, 1990
• Band 6: Die Schattenlinie und andere Stücke, 1995
• Band 7: Die Freude am Leben und andere Stücke, 2002
• Band 8: Prosperos Insel und andere Stücke, 2008

Награди и отличия

• 1960: Stipendium des Gerhart-Hauptmann-Preises
• 1960: Preis des Nationaltheaters Mannheim (für Gesellschaft im Herbst)
• 1962: Stipendium der Villa Massimo in Rom
• 1964: „Мюнхенска литературна награда“
• 1964: „Награда Герхарт Хауптман“
• 1969: „Награда Тукан“
• 1970: Writer in Residence am Oberlin College, Ohio
• 1970: Filmpreis der Stadt Florenz (für Rotmord zusammen mit Peter Zadek)
• 1970: Lissabonner Theaterpreis
• 1970: Adolf-Grimme-Preis mit Gold
• 1983: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 1984: Prix L’age d’or des Königlichen Filminstituts von Belgien
• 1987: Carl-Zuckmayer-Medaille des Landes Rheinland-Pfalz
• 1987: Carl Schaeffer Playwright’s Award in New York
• 1989: „Мюлхаймска награда за драматургия“ (für Korbes)
• 1990: „Награда Георг Бюхнер“
• 1991: Ludwig-Mülheims-Theaterpreis
• 1994: Preis des deutschen Zentrums des Internationalen Theaterinstituts (ITI) Berlin
• 1994: Dramen-Preis des Goethe-Instituts (für Herr Paul)
• 1994: „Почетна награда на „Дружество Хайнрих Хайне““
• 1995: Medaille „München leuchtet“ in Gold
• 1997: E.T.A. Hoffmann-Preis der Stadt Bamberg (zusammen mit Ursula Ehler)
• 1990: „Награда Фридрих Баур“ (zusammen mit Ursula Ehler)
• 1998: „Награда Макс Фриш“
• 1998: Bayerischer Maximiliansorden für Wissenschaft und Kunst
• 2003: Stiftungsgastdozentur Poetik an der Universität Frankfurt am Main
• 2005: „Мюнхенска почетна културна награда“ (zusammen mit Ursula Ehler)
• 2006: Samuel-Bogumil-Linde-Preis
• 2008: Europäischer Preis für Literatur, Straßburg
• 2008: Kunst- und Kulturpreis der deutschen Katholiken (zusammen mit Ursula Ehler)
• 2009: Ehrendoktorwürde der Universität Bamberg
• 2009: Thüringer Verdienstorden
• 2010: „Възпоменателна награда Шилер“
• 2014: Brücke Berlin Initiativpreis

Външни препратки

• ((de)) Биографични данни за Танкред Дорст в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Танкред Дорст в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Танкред Дорст в Немската дигитална библиотека
• ((de)) Танкред Дорст в Perlentaucher
• ((de)) Танкред Дорст в Die LYRIKwelt
• ((de)) Танкред Дорст в Personensuche
• ((en)) Танкред Дорст в Internet Movie Database