Направо към съдържанието

Карл Амери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Амери
Carl Amery
Роден9 април 1922 г.
Починал24 май 2005 г. (83 г.)
Мюнхен, Германия
Професияписател, есеист, публицист
Националност Германия
Жанрроман, есе, публицистика
Дебютни творби„Надпреварата“, роман (1954)
Награди„Федерален орден за заслуги“ (1987)
„Мюнхенска литературна награда“ (1991)
Уебсайт

Карл Амери (на немски: Carl Amery) е немски писател и публицист. Член е на свободното литературно сдружение Група 47, председател на Съюза на немските писатели (1976/77) и президент на немския ПЕН клуб (1989–1991). От 1967 до 1974 г. Амери членува в ГСДП. През 1980 г. става съосновател на Партията на зелените.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Карл Амери (псевдоним на Кристиан Антон Майер) е роден на 9 април 1922 г. в Мюнхен. Детството си прекарва главно в Пасау и Фрайзинг като ученик в хуманитарни гимназии. После следва филология в Мюнхенския Лудвиг Максимилиан университет, а също литературна теория и критика в Американския католически университет във Вашингтон, САЩ.

По време на Втората световна война 21-годишният Карл Амери попада в американски плен. През 1946 г. се завръща в Мюнхен и там продължава прекъснатото си следване. Започва да пише – отначало под леко американизираното си име „Крис Майер“, а после избира за свой псевдоним „Карл Амери“, при което „Амери“ е анаграма на „Майер“.

През 1954 г. излиза първият му роман „Надпреварата“. През 1958 г. Амери утвърждава името си на сатирик с романа „Голямата обиколка на Германия“.

От 1967 до 1971 г. Карл Амери е директор на Градската библиотека в Мюнхен. През 1974 г. започва да пише научна фантастика и си създава име в този жанр.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Романи и разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Der Wettbewerb. Roman, 1954
  • Die Große Deutsche Tour. Heiterer Roman, 1958
  • Das Königsprojekt. Roman, 1974
  • Der Untergang der Stadt Passau. Science Fiction-Roman, 1975
  • An den Feuern der Leyermark. Roman, 1979
  • Im Namen Allahs des Allbarmherzigen, 1981
  • Nur einen Sommer gönnt Ihr Gewaltigen, 1985
  • Die starke Position oder Ganz normale MAMUS. Acht Satiren, 1985
  • Die Wallfahrer. Roman, 1986
  • Das Geheimnis der Krypta. Roman, 1990

Радиопиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ich stehe zur Verfügung, 1966
  • Finale Rettung Michigan, 1982
  • Schirmspringer, 1984
  • Das Penthouse-Protokoll, 1987

Есета и публицистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1963: Die Kapitulation oder Deutscher Katholizismus heute.
  • 1964: Die Provinz. Kritik einer Lebensform. (Hrsg.)
  • 1967: Fragen an Welt und Kirche. 12 Essays.
  • 1972: Das Ende der Vorsehung. Die gnadenlosen Folgen des Christentums.
  • 1974: Bayern, ein Rechts-Staat? Das politische Porträt eines deutschen Bundeslandes. (mit Jochen Kölsch Hrsg.)
  • 1976: Natur als Politik. Die ökologische Chance des Menschen.
  • 1978: Energiepolitik ohne Basis. Vom bürgerlichen Ungehorsam zur energiepolitischen Wende. (mit Peter Cornelius Mayer-Tasch und K. M. Meyer-Abich)
  • 1980: Leb wohl, geliebtes Volk der Bayern.
  • 1985: Die ökologische Chance.[1]
  • 1988: Voll tiefen Mitleids. Bayerische Reflexionen zur Kieler Affäre.
  • 1988: Das ökologische Problem als Kulturauftrag.
  • 1991: Bileams Esel. Konservative Aufsätze.[2]
  • 1994: Die Botschaft des Jahrtausends. Von Leben, Tod und Würde.[3]
  • 1995: Wenn aber das Salz schal geworden ist... Künden die Kirchen auf der Höhe der Zeit?
  • 1998: Hitler als Vorläufer. Auschwitz – der Beginn des 21. Jahrhunderts?
  • 2000: Du voll Unendlichkeit.
  • 2001: Klimawechsel. Von der fossilen zur solaren Kultur. (mit Hermann Scheer: Ein Gespräch mit Christiane Grefe)
  • 2002: Global Exit. Die Kirchen und der Totale Markt.[4][5]
  • 2005: Briefe an den Reichtum. (Hrsg.)[6]
  • 2007: Arbeit an der Zukunft. Essays.

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Съюзът на немските писатели в Бавария учредява в памет на Амери литературната награда Карл Амери. (През 2011 г. отличието е присъдено на Илия Троянов).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Amery 1985 – Die ökologische Chance // Архивиран от оригинала на 2017-10-05. Посетен на 2017-11-01.
  2. ↑ Amery 1991 – Bileams Esel // Архивиран от оригинала на 2017-10-05. Посетен на 2017-11-01.
  3. ↑ Amery 1994 – Die Botschaft des Jahrtausends // Архивиран от оригинала на 2017-10-05. Посетен на 2017-11-01.
  4. ↑ Amery 2002 – Rezensionen: Christine Diller in Münchner Merkur, 2.3.2002, архив на оригинала от 5 март 2007, https://web.archive.org/web/20070305000238/http://www.lyrikwelt.de/rezensionen/globalexit-r.htm, посетен на 1 ноември 2017 
  5. ↑ Der Seher: Carl Améry kämpft für ein Erbarmen mit der Welt, Elisabeth von Thadden in Die Zeit, Nr. 15, 2002
  6. ↑ In Horst Köhlers Zukunftswerkstatt, Mark Siemons in der FAZ am 25.07.2005

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл_Амери&oldid=11969089“.