Направо към съдържанието

Хуберт Фихте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хуберт Фихте
Hubert Fichte
Роден21 март 1935 г.
Починал8 март 1986 г. (50 г.)
Хамбург, Германия
Професияписател, етнограф
Националност Германия
Жанрроман, новела, разказ
Уебсайт
Хуберт Фихте в Общомедия

Хуберт Фихте (на немски: Hubert Fichte) е германски белетрист и етнограф.

Хуберт Фихте е роден през 1935 г., малко преди да влязат в сила Нюрнбергските закони, които предвиждат наказания за интимни връзки между т.нар. арийци и евреи. Фихте е извънбрачен син на машинописка и търговец–евреин. Няколко седмици след раждането му семейството се премества в дома на дядото в Хамбург. Майката на Фихте работи, затова синът е отгледан предимно от бабата. Поради нарастващия антисемитизъм бащата емигрира в Швеция и е смятан за безследно изчезнал.

По време на Втората световна война Хуберт Фихте е евакуиран в градчето Шробенхаузен, Горна Бавария, където от 1942 до 1943 г. пребивава в дом за сираци.

Малко преди да започне „Операция Гомора“, Фихте се завръща в Хамбург. След края на бомбардировките е евакуиран в Легница, Долна Силезия.[1]

След войната Фихте се занимава с театър и се обучава за актьор. От 1952 до 1954 г. посещава многократно Франция и Италия. Временно работи като овчар в Прованс. От 1955 до 1957 г. се обучава за земеделски стопанин и получава университетско образование по аграрни науки. През 1958 г. управлява стопанството на детски дом в Йерна, Швеция.

През 1963 г. Фихте участва в заседанието на свободното литературно сдружение Група 47, където прочита началната глава на романа си „Дом за сираци“ („Das Waisenhaus“) – публикуван през 1965 г.

През 1971 г. Фихте изследва афробразилските райони в Баия. Оттам заминава за Аржентина и се среща с писателя Хорхе Луис Борхес, после отива в Чили и се запознава със Салвадор Алиенде. През 1972 г. пребивава в Хаити. През следващите две години пътува в Танзания, Етиопия, Тринидад и Доминиканската република.[1]

Гробът на Хуберт Фихте

През 1974 г. Хуберт Фихте започва да пише предвидената да излезе в 19 тома мащабна творба „История на чувствителността“ („Geschichte der Empfindlichkeit“), която остава незавършена и излиза след 1987 г. посмъртно като фрагмент.

Творчеството на Хуберт Фихте търпи силни влияния от Марсел Пруст, Ханс Хени Ян и Жан Жоне. Отношенията му с Ян и значението им за осъзнаването на собствената хомосексуалност Фихте описва в романа си „Опит с пубертета“ („Versuch über die Pubertät“), публикуван през 1974 г.

През последните години от живота си Хуберт Фихте живее в Хамбург. Умира през 1986 г. от СПИН, малко преди 51-вия си рожден ден.

  • Der Aufbruch nach Turku, Erzählungen, 1963
  • Im Tiefstall, Erzählung, 1965
  • Das Waisenhaus, Roman, 1965
  • Die Palette, Roman, 1968
  • Detlevs Imitationen „Grünspan“, Roman, 1971
  • Interviews aus dem Palais d’Amour, 1972
  • Versuch über die Pubertät, Roman, 1974
  • Xango. Die afroamerikanischen Religionen II. Bahia. Haiti. Trinidad, 1976
  • Wolli Indienfahrer, 1978
  • Petersilie. Die afroamerikanischen Religionen IV. Santo Domingo. Venezuela. Miami. Grenada, 1980
  • Psyche. Anmerkungen zur Psychiatrie in Senegal, 1980
  • Zwei Autos für den heiligen Pedro Claver, 1982
  • Lazarus und die Waschmaschine. Kleine Einführung in die afroamerikanische Kultur, 1985
  • „Deiner Umarmungen süße Sehnsucht“. Die Geschichte der Empfindungen am Beispiel der französischen Schriften des Grafen August von Platen-Hallermünde, 1985
  • Die Geschichte der Empfindlichkeit, 1987
  • St. Pauli Geschichte, 2006
  • Ketzerische Bemerkungen für eine neue Wissenschaft vom Menschen, 2001
  • Ödipus auf Håknäss, 1992
  • Hubert Fichte – Jean Genet, Photos von Leonore Mau, 1992

В памет на писателя през 1995 г. град Хамбург учредява литературната награда Хуберт Фихте.

  1. а б Thomas Beckermann (Hrsg.): Hubert Fichte. Materialien zu Leben und Werk, Fischer, Frankfurt am Main 1985, S. 317