Салвадор Алиенде
| Салвадор Алиенде Salvador Guillermo Allende Gossens | |
| чилийски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 септември 1973 г.
|
| Погребан | Чили |
| Учил в | Чилийски университет |
| Политика | |
| Партия | Социалистическа партия на Чили |
| 29-и президент на Чили | |
| 3 ноември 1970 – 11 септември 1973 | |
| Семейство | |
| Други роднини | Исабел Алиенде |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Салвадор Алиенде в Общомедия | |
Салвадор Гилермо Алиенде Госенс (на испански: Salvador Guillermo Allende Gossens) е чилийски демократичен социалист[1][2][3], лекар, хирург и президент на Чили в периода от 3 ноември 1970 г. до 11 септември 1973 г., ръководител на политическото коалиционно правителство на народното единство. Tой е първият марксист, избран за президент в страна с либерална демокрация[4][5].
Алиенде се занимава с политика още от университетските си години. Участието му в чилийския политически живот обхваща период от почти четиридесет години. Като дългогодишен член на Социалистическата партия на Чили, към чиято фондация активно допринася, той неуспешно се кандидатира за президент на Републиката на изборите през 1952, 1958 и 1964 г. като междувременно е депутат, заместник-министър на здравеопазването в правителството на Педро Агире Серда и сенатор от 1945 до 1970 г., в това число председател на горната камара на Конгреса между 1966 и 1969 г.
Най-накрая през 1970 г. печели и става първият президент марксист в света, който печели властта чрез общи и демократични избори. Той печели президентството в близка тристранна надпревара и е избран на втория тур от Конгреса, тъй като никой от кандидатите не постига мнозинство. Национализира ключови области на икономиката и задълбочава аграрната реформа, по време на тежка вътрешна икономическа и финансова криза.
На 22 август 1973 двете камари на чилийския парламент с 81 срещу 47 гласа обвиняват правителството му в стремеж към диктатура, пренебрегване на законодателната власт, пренебрегване на съдебните решения, посегателства срещу свободата на словото, арести, побои и мъчения над опозицонни журналисти и други граждани, в посегателства срещу собствеността и терор, но поради липса на конституционни пълномощия парламента не успява да осъществи импийчмънт. Но след 2 дни чилийският Върховен съд обявява Алиенде за отстранен от властта.[6] В изпълнение на волята на законодателната власт и върховния съд е свален с преврат на 11 септември 1973 г., с участието на трите клона на въоръжените сили и подкрепен от Централното разузнавателно управление на САЩ[7][8][9], три години преди края на конституционния си мандат. Същия ден, след като Паласио де Ла Монеда е бомбардиран от самолети и танкове, Алиенде се самоубива, въпреки че преди щурма Пиночет предлага на Алиенде, семейството му и приближените му самолет, с който да напуснат страната, но Алиенде отказва. След края на неговото правителство генерал Аугусто Пиночет установява военен режим, продължил шестнадесет години и половина. Военната хунта разпуска конгреса на Чили, прекратява Конституцията и започва борба с комунистическите партизани, продължила през цялата военна диктатура. В резултат на партизанската война и ответните действия на въоръжените сили и правоохранителните органи загиват 3200 души.[10][неблагонадежден източник]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младежки години
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 юни 1908 г.[11] във Валпараисо[12][13]. Той е син на Салвадор Алиенде Кастро и Лора Госенс Урибе. Семейството му принадлежи към чилийската горна средна класа и има дълга традиция на политическо участие в прогресивни и либерални каузи. Неговият дядо е изтъкнат лекар и социален реформист, който основава едно от първите светски училища в Чили. Салвадор Алиенде е от баски и белгийски (валонски) произход[14][15].
Алиенде посещава гимназията Лисео Едуардо де ла Бара във Валпараисо. Като тийнейджър неговото главно интелектуално и политическо влияние идва от производителя на обувки Хуан Де Марчи, италиански анархист. Салвадор Алиенде е талантлив спортист в младостта си, тъй като е член на спортния клуб „Евертон де Виня дел Мар“ (кръстен на по-известния английски футболен клуб със същото име), където се оказва, че е много добър на дълъг скок. След това завършва медицина през 1933 г. в Чилийския университет. По време на своето пребиваване в медицинското училище Алиенде е повлиян от професор Макс Вестенхофер, германски патолог, който подчертава социалните детерминанти на болестта и социалната медицина[16][17].
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Политическата си активност започва през 20-те години на XX век, когато е студент по медицина. През 1929 г. е приет в масонска ложа. През 1937 г. става депутат от Социалистическата партия. През 1945 г. е избран за сенатор от родната си провинция, където печели изборите с огромна преднина. Осъжда съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г.
Президент
[редактиране | редактиране на кода]На изборите за президент от септември 1970 спечелва 36,3% от гласовете и след избори и в чилийския парламент става президент на страната.
По време на президентския период на Алиенде са национализирани ключовите отрасли на чилийската индустрия, в това число и добивът на мед, който в значителна своя част е в ръцете на концерни от САЩ, които са създали много от рудниците. Политиката на Алиенде предвижда и отчуждаване на банките и провеждане на аграрна реформа, ощетяваща едрите собственици на земя. През 1972 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
Икономическа криза
[редактиране | редактиране на кода]Всичко това води до изпадането на Чили в тежка икономическа криза, до нарастване на инфлацията на над 300% и до липса на инвестиции в страната, а САЩ налагат търговско ембарго. Започва недостиг на стоките от първа необходимост, възход на черния пазар, а месото се получава чрез купони 3, а по-късно – 2 пъти седмично. Алиенде иска финансова помощ от Брежнев, но руснаците изпращат само оръжие, което засилва влиянието на армията и довежда до военен преврат и диктатурата на генерал Пиночет.
Военен преврат
[редактиране | редактиране на кода]На 11 септември 1973 г. в страната е извършен военен преврат с активното участие на ЦРУ. Първоначално на Алиенде му е предложено от военните да напусне страната, но той отказва. Малко по-късно той слага край на живота си. През май 2011 г. тялото на Алиенде е ексхумирано и чилийски съдебни лекари достигат до извода, че той е починал в резултат на огнестрелна рана, причинена при самоубийство.[18]
Салвадор Алиенде е чичо на писателката Изабел Алиенде.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Patsouras, Louis. Marx in Context. iUniverse, 2005. с. 265. In Chile, where a large democratic socialist movement was in place for decades, a democratic socialist, Salvadore Allende, led a popular front electoral coalition, including Communists, to victory in 1970.
- ↑ Medina, Eden. Cybernetic Revolutionaries: Technology and Politics in Allende's Chile. MIT Press, 2014. с. 39. ...in Allende's democratic socialism.
- ↑ Winn, Peter. Victims of the Chilean Miracle: Workers and Neoliberalism in the Pinochet Era, 1973 – 2002. Duke University Press, 2004. с. 16. The Allende government that Pinochet overthrew in 1973 had been elected in 1970 on a platform of pioneering a democratic road to a democratic socialism.
- ↑ Don Mabry, Chile: Allende's Rise and Fall. Архив на оригинала от 30 октомври 2006 в Wayback Machine.
- ↑ Profile of Salvador Allende // BBC, 8 September 2003.
- ↑ Чили-1973: незатихающее эхо
- ↑ Ricard Pipes states, „The CIA played no part in the downfall of Allende.“Pipes, Richard. Communism: A History. The Modern Library, 2003. ISBN 0-8129-6864-6. с. 138.
- ↑ "Recently, TIME Correspondent Rudolph Rauch visited a group of truckers camped near Santiago who were enjoying a lavish communal meal of steak, vegetables, wine and empanadas (meat pies). „Where does the money for that come from?“ he inquired. „From the CIA“, the truckers answered laughingly. In Washington, the CIA denied the allegation." Chile: The Bloody End of a Marxist Dream. // Time Magazine.
- ↑ Winn, Peter. Furies of the Andes // A Century of Revolution. Durham, NC, Duke University Press, 2010. с. 239 – 275.
- ↑ Пиночет: «кровавый путчист», «фашистский диктатор», «гениальный экономист»?
- ↑ Línea de Tiempo – Fundación Salvador Allende // fundacionsalvadorallende.cl. Архивиран от оригинала на 2013-01-01. Посетен на 20 May 2015.
- ↑ Hermes H. Benítez & Juan Gonzalo Rocha. Los verdaderos nombres de Allende // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2019-04-09. (на испански)
- ↑ La senadora Allende se equivoca sobre el nacimiento de su padre // El Mostrador. Архивиран от оригинала на 2014-03-18. Посетен на 2019-04-09. (на испански)
- ↑ José Ramón Allende Padin
- ↑ El personaje de hoy // Архивиран от оригинала на 2012-02-26. Посетен на 2019-04-09.
- ↑ Waitzkin, Howard. Commentary: Salvador Allende and the birth of Latin American social medicine // International Journal of Epidemiology 34 (4). DOI:10.1093/ije/dyh176. с. 739 – 741.
- ↑ Porter, Dorothy. How Did Social Medicine Evolve, and Where Is It Heading? // PLOS Medicine 3. October 2006. DOI:10.1371/journal.pmed.0030399. с. e399. Архивиран от оригинала на 2014-10-28.
- ↑ Салвадор Алиенде се е самоубил според съдебни лекари
