Беседа:Салвадор Алиенде

Статията представя напълно погрешно ефектите от избирането на Алиенде за президент през 1973 година. Тя прокарва неолибералния мит, че Алиенде е навредил на икономиката на Чили. Това не е вярно или като минимум е спорно поради солидната намеса на САЩ във вътрешните работи и икономиката на Чили в периода 1963-1973. Тази намеса е добре документирана в няколко разследвания на Конгреса на САЩ http://www.derechos.org/nizkor/chile/doc/covert.html#E.%20Covert%20Action%20During%20the%20Allende%20Years,%201970-1973 , http://foia.state.gov/reports/hincheyreport.asp и е отразена в разсекретени правителствени документи на САЩ http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB8/nsaebb8.htm. Една от директивите на президента Никсън до тогвашния директор на ЦРУ Ричард Хелмс е "Накарай икономиката да запищи!" Така че не може да се твърди, че икономическия спад след идването на Алиенде на власт се дължи на предприетата от него национализация. Дължи се по-скоро на американската икономическа дивесрия, която пак повтарям е добре документирана от самите американци. Въпреки тази диверсия, инфлацията е два пъти по-ниска от споменатото число 300%. 300% е максималната инфлация достигната в Чили, но е достигната по времето на Пиночет след въвеждането на неолибералните мерки, които уж следвало да имат стабилизиращ ефект. Въпреки строго неолибералната икономическа политика осъществявана от "Чикагските момчета" на Милтън Фридман и съветите на самия Фридмън през 1982 чилийската икономика отново катастрофира изпадайки в хиперинфлация. Едва тогава Пиночет скъсва с неолиберализма и прогонва Чикагските момчета. Тогава и започва възстановяването на Чили от 10те години неолиберализъм. Наследството обаче е особено тежко и дори в момента икономиката на Чили е сравнително слаба, ориентирана главно към износ на суровини и продукти на леката промишленост. Социалното разделение на малко на брой богати и много на брой много бедни е едно от най-големите в света и е на нивото на страни като Намибия. В публичното пространство се носи митът за "Чилийското икономическо чудо". Негов съчинител е Милтън Фридмън. Имено той представя Пиночет като спасител на чилийската икономика от разрухата донесена от "социализма" на Алиенде. Тезата на "Чилийското икономическо чудо" е лъжа. Икономическо чудо въобще няма. Икономическо развитие има в периода след 1985та година и то е непълно възстановяване от предходните 12 години на икономически либерализъм. Неолибералният експеримент на Милтън Фридмън е тотален провал донесъл мизерия на няколко поколения чилийци. Развенчаването на Митът за "Чилийското чудо" е направено от доста икономисти, например Гюндер Франк (също възпитаник на Фридмън), нобеловия лауреат по икономика Амартя Сен и други. Виж например Jean Drèze, Amartya Sen, Hunger and Public Action (Wider Studies in Development Economics), Oxford University Press, USA (1991) или Нейоми Клайн "Шоковата доктрина", Изток-Запад (2011) стр. 112. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 95.111.15.69 (беседа • приноси) 17:22, 16 февруари 2011 (UTC).

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки, че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки — вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. — Лъчезар • Б/П 21:55, 16 февруари 2011 (UTC)