Херман Ленц

Херман Ленц
Hermann Lenz
	Херман Ленц Hermann Lenz
Роден	26 февруари 1913 г. Щутгарт, Германия
Починал	12 май 1998 г. (85 г.) Мюнхен, Германия
Професия	писател, поет, белетрист
Националност	Германия
Активен период	1936 – 1998
Жанр	роман, разказ, стихотворение
Дебютни творби	„Стихотворения“ (1936)
Известни творби	„Странна раздяла“, роман, (1988)
Награди	„Георг Бюхнер“ (1978)
	Херман Ленц в Общомедия

Херман Карл Ленц (на немски: Hermann Karl Lenz) е германски белетрист и поет.

Биография

Роден е на 26 февруари 1913 г. в Щутгарт в семейството на учител по рисуване. След като завършва гимназия, Херман Ленц следва теология в Тюбинген, а след това история на изкуството, философия, археология и германистика в Хайделберг и Мюнхен.

През 1940 г. Ленц е призован в хитлеристката армия и взема участие в похода срещу Съветска Русия и на Западния фронт. До 1946 г. е военнопленник в САЩ. Преживяванията му като студент и войник проникват цялото му творчество. От самото начало Ленц се смята за противник на националсоциализма и потъва във вътрешна емиграция, което намира израз в книгите му в пространни размишления и дълги монолози. След завръщането си от военнопленничеството Херман Ленц отдава силите си изцяло на писателското поприще.

Творчество

Херман Ленц е представител на онова поколение западногермански литературни творци, които написаха големите си книги след войната, след период на наложено мълчание и тежка екзистенциална криза. Сред най-ярките автори на това „поколение на оцелелите“, сред което личат имената на Волфганг Кьопен, Ханс Вернер Рихтер, Хайнрих Бьол и Алфред Андерш, свое място заема Херман Ленц.

Ленц започва като поет и публикува книга със стихове още през 1936 г. Но утвърждаването му на литературната сцена става десетилетие по-късно с повестта „Тихият дом“ (1947) и сборника с разкази „Двойният лик“ (1949). Още тук Херман Ленц засвидетелства умението си да пренася социалните и политическите проблеми на епохата в един свръхдействителен, приказен свят, за да ги обгледа от „разстояние“. Това дава основание на критиката да го упрекне в липса на чувство за история и в бягство от реалността.

Дори сред независимото и политически необвързано литературно сдружение „Група 47“ творбите на Херман Ленц не намират отклик. А междувременно той публикува повестта „Авантюристката“ (1952) и радионовелата „Момичето и враната“ (1957).

Едва романът „Руската дъга“ (1959), в който разглежда съдбата на млада съветска жена, депортирана през войната в Германия, е приет като безспорно „реалистично“ постижение, макар че не друг, а тъкмо Томас Ман пише тогава за Херман Ленц: „Това е оригинален, мечтателно-смел и своеобразен талант, напълно самостоятелен наред с Кафка.“ Сравнението с големия Пражанин вече подсказва за особеното „сюрреалистично“ светоусещане у Херман Ленц. А то отново се изявява в романа „Шпигелхюте“ (1962), съставен от три вплетени една в друга новели; тук история и настояще, реалност и съновидение се преливат в необикновена художествена сплав. Този похват писателят прилага и в романа си „Във вътрешния регион“ (1970).

Изброените произведения представляват обособен дял в творчеството на Херман Ленц. Друга група образуват романите „Очите на един слуга“ (1964), „Кочияшът и художникът на гербове“ (1975) и „Дама и палач“ (1973), които имат за тема живота в Австрия от края на XIX век, Тук осезаемо се чувства влиянието на големите австрийски прозаици Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Петер Алтенберг и Адалберт Щифтер. В тези романи Херман Ленц развива напълно своя повествователен стил, характеризиращ се с голяма образност, прецизно обрисуване на ситуацията и действащите лица, пластичност на задния план и стремителност на сюжетното развитие.

Друга тематична група в творчеството на Херман Ленц са автобиографичните романи с главен герой писателя Ойген Рап „Напуснати стаи“ (1966), „Други дни“ (1968), „Ново време“ (1975), „Дневник на оцеляването и на живота“ (1978), „Чужденец“ (1983), „Странникът“ (1986) и „Странна раздяла“ (1988), „Есенна светлина“ (1992) и „Приятели“ (1992).

В памет на писателя през 1999 г. е учредена литературната награда „Херман Ленц“.

Библиография

Разкази и новели

Das stille Haus, 1947
Das doppelte Gesicht, 1949
Die Abenteurerin, 1952
Nachmittag einer Dame, 1961
Der Tintenfisch in der Garage, 1977
Erinnerung an Eduard, 1981
Der Letzte, 1984
Der Käfer und andere Geschichten, 1989
Jung und alt, 1989
Hotel Memoria, 1990
Schwarze Kutschen, 1990
Jugendtage, 1993
Zwei Frauen, 1994
Feriengäste, 1997
Die Schlangen haben samstags frei, 2002 (посмъртно)

Романи

Der russische Regenbogen, 1959
Spiegelhütte, 1962
Die Augen eines Dieners, 1964
Im inneren Bezirk, 1970
Der Kutscher und der Wappenmaler, 1972
Dame und Scharfrichter, 1973
Die Begegnung, 1979
Der innere Bezirk, Roman in drei Büchern (Nachmittag einer Dame – Im inneren Bezirk – Constantinsallee), 1980

Романи за Ойген Рап

Verlassene Zimmer, 1966
Andere Tage, 1968
Neue Zeit, 1975
Tagebuch vom Überleben und Leben, 1978
Ein Fremdling, 1983
Der Wanderer, 1986
Seltsamer Abschied, 1988 (Странна раздяла)
Herbstlicht, 1992
Freunde, 1997

Стихотворения

Gedichte, 1936
Wie die Zeit vergeht, 1977
Zeitlebens. Gedichte 1934 – 1980, 1981
Zu Fuss, 1987
Rosen und Spatzen, 1991
Vielleicht lebst du weiter im Stein, 2003

Награди и отличия

1962: Ostdeutscher Literaturpreis
1974: Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
1975: Ordentliches Mitglied der Bayerischen Akademie der Schönen Künste
1976: Verleihung des Titels „Professor“ durch den Ministerpräsidenten des Landes Baden-Württemberg
1978: „Награда Георг Бюхнер“
1980: Bayerischer Verdienstorden
1981: „Награда Франц Набл“
1981: „Награда Вилхелм Раабе“
1983: „Награда Готфрид Келер“
1983: Verdienstmedaille des Landes Baden-Württemberg
1984: „Голям Федерален орден за заслуги“
1985: Officier de l’Ordre des Arts et des Lettres
1986: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
1987: „Награда Петрарка“
1987: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
1990: Ernennung zum korrespondierenden Mitglied des Adalbert-Stifter-Instituts des Landes Österreich und Oberösterreich
1991: Bayerischer Literaturpreis
1993: München leuchtet-Medaille
1993: Bayerischer Maximiliansorden für Wissenschaft und Kunst
1995: „Награда Жан Паул“
1995: „Мюнхенска литературна награда“
1998: „Награда „Вюрт“ за европейска литература“

Източници

Тази съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Херман Ленц
((de)) Херман Ленц в Литературния портал Бавария
((de)) Херман Ленц в Die LYRIKwelt
((de)) Autorenporträt, Hermann Lenz beim Suhrkamp Verlag
((de)) Foto und Text von Hermann Lenz Архив на оригинала от 2013-03-18 в Wayback Machine. beim Hermann-Lenz-Preis
((de)) Hermann Lenz Personensuche