Направо към съдържанието

Николас Борн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николас Борн
Nicolas Born
Николас Борн през 1969 г.
Николас Борн през 1969 г.
Роден31 декември 1937 г.
Починал7 декември 1979 г. (41 г.)
Професияписател
Националност Германия
Жанрроман, разказ, книги за деца
Дебютни творби„Вторият ден“, роман, 1965
Уебсайт
Николас Борн в Общомедия

Николас Борн (на немски: Nicolas Born) е германски поет, романист, автор на разкази, книги за деца и преводач.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Николас Борн израства при долното течение на р. Рейн в близост до градовете Емерих[1] и Есен, където се обучава за график.

След първите му публикации във вестници и списания поетът Ернст Майстер го кани през 1964/1965 г. в Литературен колоквиум Берлин, където Борн, заедно с други автори, работи над общ роман – „Къщата за гости“, а също пише литературни рецензии за вестници.

Участва в курса по обучение в писане на проза, провеждан от Валтер Хьолерер и Ханс Вернер Рихтер; млади и дотогава неизвестни автори като Ханс Кристоф Бух и Петер Биксел искат да се откъснат преди всичко от шифрования, преситен от метафори език на 50-те години.

Своя дебютен роман „Вторият ден“ („Der zweite Tag“) Николас Борн публикува през 1965 г. През 1967 г. излиза и първата му стихосбирка „Пазарна ситуация“ („Marktlage“). Борн е включен в „International Writing Program“ на университета в Айова и след публикуването на втората му стихосбирка „Къде се намира главата ми“ („Wo mir der Kopf steht“) (1970) се завръща от САЩ, изпитал нови влияния от поп-лириката и литературата на бийтпоколението. През 1972 г. излиза най-известната му стихосбирка „Окото на откривателя“ („Das Auge des Entdeckers“), в която на „безумната система реалност“ са противопоставени утопични моменти на щастие.

Борн се връща в Долна Саксония и там пише романа „Обратната страна на историята“ („Die erdabgewandte Seite der Geschichte“), който критиката оценява като „събитие“.

Николас Борн е член на Немския ПЕН клуб, на Академията за наука и литература в Майнц, на Немската академия за език и литература в Дармщат, а от 1975 г. е член на журито на литературната награда Петрарка.

През 1979 г. Борн е диагностициран с рак на белите дробове, от който умира на 7 декември 1979 г. на 41-годишна възраст.[2]

В памет на Николас Борн са учредени две литературни награди на негово име.

  • Der zweite Tag, Roman, 1965
  • Marktlage, Gedichte, 1967
  • Wo mir der Kopf steht, Gedichte, 1970
  • Das Auge des Entdeckers, Gedichte, 1972
  • Oton und Iton. Abenteuer in der vierten Dimension, Kinderbuch mit Zeichnungen von Dieter Masuhr, 1973
  • Rezepte für Friedenszeiten (mit Friedrich Christian Delius und Volker von Törne, 1973
  • Die erdabgewandte Seite der Geschichte, 1976
  • Gedichte 1967–1978, 1978
  • Die Fälschung, Roman, 1979
  • Die Welt der Maschine, Aufsätze und Reden, 1980
  • Nicolas Born. Poesiealbum 167, 1981
  • Täterskizzen, Erzählungen, 1982
  • Ein Lied das jeder kennt, Gedichte, 1989
  • Gedichte, 1990
  • Gedichte, Kritische Ausgabe, 2004
  • Briefe 1959–1979, Kritische Ausgabe, 2007
  • Selbstbildnis (1967)