Петер Хандке

Петер Хандке
Peter Handke
	Петер Хандке Peter Handke
австрийски белетрист, поет и драматург
	Петер Хандке през 2006 г.
Роден	6 декември 1942 г. (81 г.) Грифен, Германска империя (1933 – 1945)
Националност	Австрия
Учил в	Грацки университет
Работил	писател, драматург
Литература
Период	От 1959
Жанрове	роман, разказ, повест, есе, пиеса, стихотворение
Течение	Група 47, Виенска група
Дебютни творби	романът „Стършелите“ (1966)
Известни творби	„Страхът на вратаря при дузпа“ (1970); „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972)
Награди	Нобелова (2019); „Герхарт Хауптман“ (1967); „Шилер“ на град Манхайм (1973); „Георг Бюхнер“ (1973); „Голямата австрийска държавна награда за литература“ (1987); „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (2008); „Франц Кафка“ на град Прага (2009); Ибсен“ (2014)
Повлиян	Жорж Бернанос, Самюъл Бекет, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Карл Краус
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Петер Хандке в Общомедия

Петер Хандке (на немски: Peter Handke) е австрийски белетрист, поет и драматург. Лауреат е на възпоменателна награда „Шилер“ (1995) и Нобелова награда за литература (2019).

Биография

Роден е на 6 декември 1942 г. в Грифен, в южната австрийска провинция Каринтия, която тогава е част от германския Трети райх. През 1948 г. постъпва в грифенското Народно училище, а през 1954 г. учи в католическата хуманитарна гимназия в Танценберг. В училищното списание „Факел“ публикува първите си литературни текстове. През 1959 г. се премества в Клагенфурт, за да продължи обучението си в местната хуманитарна гимназия, а през 1961 г. започва да следва право в университета в Грац.

По време на следването си Хандке се утвърждава като писател, свързва се с новосъздадената „Грацка група“ – сдружение на млади австрийски автори, основано от Алфред Колерич. Групата публикува в литературното списание „manuskripte“ („манускрипти“). Сред по-видните ѝ членове са Елфриде Йелинек, Михаел Шаранг и Барбара Фришмут.

Когато през 1965 г. издателската къща „Зуркамп“ приема за публикуване романа му „Стършелите“, Хандке изоставя следването си, за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Добива известност с участието си през 1966 г. в заседанието на авангардните творци от Група 47 в Принстън, Ню Джърси, където представя пиесата си „Обругаване на публиката“. През 1969 г. Хандке става съосновател на издателство „Ферлаг дер ауторен“.

Петер Хандке е автор на много сценарии за филми. Самият той режисира филма по повестта си „Левачката“, представен през 1978 г. Филмът е номиниран за наградата „Златна палма“ на Международния филмов фестивал в Кан. От 1975 г. Хандке е член на журито на европейската литературна награда „Петрарка“.

След като напуска Грац, Хандке пребивава в Дюселдорф, Берлин, Кронберг, Париж, в САЩ (1978 – 1979) и в Залцбург (1979 – 1988). От 1991 г. живее в град Шавил, близо до Париж.

По-важни творби

Петер Хандке е смятан за един от най-ярките представители на съвременната немскоезична литература. Наред с изявите си в различни жанрове, той създава и множество белетристични произведения, които му спечелват име на необикновен разказвач. Още през 1966 г. двадесет и четири годишният автор на романа „Стършелите“ привлича върху себе си вниманието на читателите и критиката. Следват повестите и романите „Страхът на вратаря при дузпа“ (1970), „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972), „Нещастие без ропот“ (1972), „Когато желанието още помагаше“ (1974), „Часът на истинското усещане“ (1975) и сред тях особено значимата повест „Левачката“ (1976).

Библиография

1966 до 1969 година

Die Hornissen, Roman, 1966
Weissagung und Selbstbezichtigung, 1966
Publikumsbeschimpfung und andere Sprechstücke, 1966
Begrüßung des Aufsichtsrates, 1967
Der Hausierer, 1967
Kaspar, 1967
Deutsche Gedichte, 1969
Die Innenwelt der Außenwelt der Innenwelt, 1969
Prosa, Gedichte, Theaterstücke, Hörspiele, Aufsätze, 1969
Das Mündel will Vormund sein, 1969

1970 до 1979 година

Die Angst des Tormanns beim Elfmeter, Erzählung, 1970
Wind und Meer. Vier Hörspiele, 1970
Chronik der laufenden Ereignisse, 1971
Der Ritt über den Bodensee, 1971
Der kurze Brief zum langen Abschied, 1972
Кратко писмо за дълга раздяла, София: Народна култура, 1981
Ich bin ein Bewohner des Elfenbeinturms, 1972
Stücke 1, 1972
Wunschloses Unglück, 1972
Die Unvernünftigen sterben aus, 1973
Stücke 2, 1973
Als das Wünschen noch geholfen hat, Gedichte, Aufsätze, Texte, Fotos, 1974.
Der Rand der Wörter, Erzählungen, Gedichte, Stücke, 1975
Die Stunde der wahren Empfindung, 1975
Falsche Bewegung, 1975
Die linkshändige Frau, 1976
Левачката, София: Народна култура, 1979
Das Gewicht der Welt. Ein Journal, 1977
Langsame Heimkehr, 1979

1980 до 1989 година

Die Lehre der Sainte-Victoire, 1980
Über die Dörfer, 1981
Kindergeschichte, 1981
Die Geschichte des Bleistifts, 1982
Der Chinese des Schmerzes, 1983
Phantasien der Wiederholung, 1983
Die Wiederholung, Roman, 1986
Gedicht an die Dauer, 1986
Die Abwesenheit, Ein Märchen, 1987
Der Himmel über Berlin, mit Wim Wenders, 1987
Nachmittag eines Schriftstellers, 1987
Das Spiel vom Fragen oder Die Reise zum sonoren Land, 1989
Versuch über die Müdigkeit, 1989

1990 до 1999 година

Noch einmal für Thukydides, 1990
Versuch über die Jukebox, 1990
Abschied des Träumers vom Neunten Land, 1991
Versuch über den geglückten Tag. Ein Wintertagtraum, 1991
Die Stunde, da wir nichts voneinander wußten, Ein Schauspiel, 1992
Die Theaterstücke, 1992
Drei Versuche. Versuch über die Müdigkeit. Versuch über die Jukebox. Versuch über den geglückten Tag, 1992
Langsam im Schatten. Gesammelte Verzettelungen 1980 – 1992, 1992
Die Kunst des Fragens, 1994
Mein Jahr in der Niemandsbucht. Ein Märchen aus den neuen Zeiten, 1994
Eine winterliche Reise zu den Flüssen Donau, Save, Morawa und Drina oder Gerechtigkeit für Serbien, 1996
Sommerlicher Nachtrag zu einer winterlichen Reise, 1996
Zurüstungen für die Unsterblichkeit. Königsdrama, 1997
In einer dunklen Nacht ging ich aus meinem stillen Haus, 1997
Am Felsfenster morgens. Und andere Ortszeiten 1982 – 1987, 1998
Ein Wortland. Eine Reise durch Kärnten, Slowenien, Friaul, Istrien und Dalmatien mit Liesl Ponger, 1998
Die Fahrt im Einbaum oder Das Stück zum Film vom Krieg, 1999
Lucie im Wald mit den Dingsda. Mit 11 Skizzen des Autors, 1999
Луси в гората с онези неща, Black-Flamingo, 2019, ISBN 978-619-7362-44-2

2000 до 2009 година

Unter Tränen fragend. Nachträgliche Aufzeichnungen von zwei Jugoslawien-Durchquerungen im Krieg, März und April 1999, 2000
Der Bildverlust oder Durch die Sierra de Gredos, 2002
Mündliches und Schriftliches. Zu Büchern, Bildern und Filmen 1992 – 2000, 2002
Rund um das Große Tribunal, 2003
Untertagblues. Ein Stationendrama, 2003
Warum eine Küche?, 2003
Don Juan (erzählt von ihm selbst), 2004
Дон Жуан: Разказано от самия него, София: Рива, 2008, ISBN 978-954-320-184-6
Die Tablas von Daimiel, 2005.
Gestern unterwegs. Aufzeichnungen November 1987 bis Juli 1990, 2005
Spuren der Verirrten, 2007
Kali. Eine Vorwintergeschichte, 2007
Leben ohne Poesie, Gedichte, 2007
Meine Ortstafeln. Meine Zeittafeln. Essays 1967 – 2007, 2007
Die morawische Nacht, Erzählung, 2008
Bis daß der Tag euch scheidet oder Eine Frage des Lichts, 2008
Die Kuckucke von Velika Hoca, 2009

След 2010 година

Ein Jahr aus der Nacht gesprochen, 2010
Immer noch Sturm, 2010
Der große Fall, 2011
Голямото падение, София: Парадокс, 2016, ISBN 978-954-553-219-1
Die Geschichte des Dragoljub Milanović, 2011
Die schönen Tage von Aranjuez. Ein Sommerdialog, 2012
Versuch über den Stillen Ort, 2012
Versuch über den Pilznarren. Eine Geschichte für sich, 2013
Die Unschuldigen, ich und die Unbekannte am Rand der Landstraße. Ein Schauspiel in vier Jahreszeiten, 2015
Tage und Werke. Begleitschreiben, 2015
Notizbuch – 31. August 1978 – 18. Oktober 1978, 2015
Vor der Baumschattenwand nachts. Zeichen und Anflüge von der Peripherie 2007 – 2015, 2016

Награди

1967: „Награда Герхарт Хауптман“
1973: „Награда Шилер“ на град Манхайм
1973: „Награда Георг Бюхнер“
1983: Културната награда на провинция Каринтия
1983: „Награда Франц Грилпарцер“
1985: „Награда Антон Вилдганс“ (отказана)
1985: „Награда Франц Набл“
1987: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
1987: Международната словенска литературна награда „Виленица“
1988: „Бременска литературна награда“
1991: „Награда Франц Грилпарцер“
1995: „Възпоменателна награда Шилер“
2008: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
2009: „Награда Франц Кафка“ на град Прага
2011: „Награда Кандид“
2012: „Мюлхаймска награда за драматургия“
2012: „Голяма художествена награда на провинция Залцбург“
2014: Международна награда „Хенрик Ибсен“
2014: „Награда Елзе Ласкер-Шюлер за драматургия“
2016: „Награда „Вюрт“ за европейска литература“
2019: Нобелова награда за литература

Бележки

Източници

Тази статия съдържа материал Архив на оригинала от 2016-07-11 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Петер Хандке
Георги Марков, Каспар, Моята библиотека, 1991.
Бисерка Рачева, География на съновиденията, LiterNet, 25.09.2008.
Бисерка Рачева, От анклава на спрялото време, LiterNet, 28.04.2015.
((de)) Петер Хандке в Гьоте институт
((de)) Петер Хандке в Die LYRIKwelt