Бисерка Рачева
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Бисерка Рачева | |
българска филоложка, преводачка и есеистка | |
Родена | |
---|---|
Учила в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Публикации | „Литературни пространства“ „Отпечатъци“ „Изчезващи сфери“ |
Бисерка Рачева в Общомедия |
Бисерка Рачева е българска филоложка, литературна критичка, есеистка и преводачка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1954 г. в Шумен. Завършва немска филология в Софийския университет с втора специалност български език и литература през 1977. От 1982 г. е доктор на филологическите науки с дисертация върху преводната литература от немски език в България между двете световни войни. През 1983 – 1991 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ (1991 – 1993) и ръководител на семинар върху творчеството на Райнер Мария Рилке в университета в Кьолн. От 1994 г. живее в Германия. Работи като редактор в „Дойче веле“, Бон.
Творчески профил
[редактиране | редактиране на кода]Бисерка Рачева публикува от 1979 г. Публикациите ѝ са в областта на литературната рецепция, историята на превода, историята и критиката на немската литература. Сътрудничи на различни издания по теми, свързани със съвременната западна литература, популярната развлекателна култура и електронните медии. Автор е на книгите:
- „Литературен избор и художествено усвояване“ (1992)
- „Литературни пространства“ (2003)
- „Отпечатъци“ (2010)
- „Изчезващи сфери“ (2015)
Превежда художествени и научно-публицистични текстове на Георг Бюхнер, Райнер Мария Рилке, Валтер Бенямин, Бела Балаж.
Носител е на Годишната награда за художествен превод на Съюза на преводачите в България за 1992 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Литературознание
[редактиране | редактиране на кода]- Литературен избор и художествено усвояване. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 1992
- ((de)) „Was weih’ ich dir?“: Zu Rilkes Schimmel-Sonett und zur Bedeutung des Russischen für seine dichterische Entwicklung“, Jahrbuch der deutschen Schillergesellschaft, XXXVIII: Stuttgart, Alfred Kröner Verlag, 1994
- „Вечното недоволство“: идеята за чуждото и своето в двете антологии на Пенчо Славейков“, сп. Литературна мисъл, бр. 9, 1991
- „Водач на човешката душа“ или „сантиментален естет“. Особености в ранната рецепция на Херман Хесе в България“, Литература, общество, идеи. БАН, С., 1986
- „Приемственост и обновяване. Проблеми на рецепцията при Пенчо Славейков и Гео Милев“, Българо-немски литературни и културни взаимоотношения през XVIII и XIX век. БАН, С., 1985
- „Концепцията за човека в драматургията на Георг Бюхнер“, сп. Литературна мисъл, бр. 8, 1980
Есеистика
[редактиране | редактиране на кода]- Литературни пространства. София: Дойче веле, Българска редакция, 2003 ISBN 954-90638-3-7; ЕИ Литернет, второ издание. Варна, 2007 ISBN 978-954-304-284-5
- Отпечатъци. Есета, отзиви, критични бележки. Силуети. Варна, 2010 ISBN 978-954-8773-03-4
- Изчезващи сфери. ЕИ Литернет. Варна, 2015 ISBN 978-954-304-404-7
- Духът след бутилката. ЕС Литернет, 25. 12. 2011, N:12 (145)
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Георг Бюхнер, Пиеси. Смъртта на Дантон, Леонс и Лена, Войцек. Народна култура, С., 1984 (съвместно с Димитър Гочев)
- Райнер Мария Рилке, Мелодията на нещата. Народна култура, С., 1993 ISBN 954-04-0038-4
- Иван Гол, Поезия. Сънно биле, Морга, Път по земята и др.. ЕС Литернет. Варна, 2007, 20. 05. – 21. 07., 5, 6, 7 (90, 91, 92)
- Бела Балаж, Избрани произведения, Наука и изкуство, С., 1988
- Дьорд Лукач, Литературни портрети, Народна култура, С., 1988
- Валтер Бенямин, Художествена мисъл и културно самосъзнание. Народна култура, С., 1989
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Райнер Мария Рилке. Модерната лирика, сп. „Литературна мисъл“, бр. 10, 1989
- Георги Цанков, Вечността сред делниците (рец. за: Райнер Мария Рилке. Мелодията на нещата), Рубрика на Георги Цанков, АзБуки, бр.10, 10-16. 03. 1993
- Петър Велчев, рец. за Литературен избор и художествено усвояване, Рубрика на Петър Велчев, в. АБВ, бр. 36, 1993
- Красимира Близнакова, Георг Бюхнер. Пиеси. Превели от немски Бисерка Рачева и Димитър Гочев, Бележки по полетата, в. АБВ, 9. април 1985, бр. 14
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Бисерка Рачева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Бисерка Рачева на сайта на Литернет
- Избрано – текстове на Бисерка Рачева на сайта на Дойче веле
- Бисерка Рачева в Хумболтовия съюз в България[неработеща препратка]
- Попътни думи. Предговор на Георги Каприев към книгата на Бисерка Рачева „Литературни пространства“, електронно издателство LiterNet, 30 януари 2007
- Георги Каприев, Литературният дебат – какво беше това? (За книгата на Бисерка Рачева „Отпечатъци“), в-к „Култура“, бр. 10 (2847), 19 март 2010
- Емануил А. Видински, Леко, вкусно и компетентно. За книгата на Бисерка Рачева „Отпечатъци“, Дойче Веле, 17 март 2010
|
- Български филолози
- Български преводачи
- Български литературни критици
- Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет
- Български литературни историци
- Български есеисти
- Преводачи от немски език
- Български германисти
- Хумболтови стипендианти от България
- Българи в Германия
- Родени в Шумен