Валтер Бенямин

Валтер Бенямин
Walter Benjamin
	Валтер Бенямин Walter Benjamin
германски литературовед, философ, есеист и преводач
	Валтер Бенямин през 1928 г.
Роден	15 юли 1892 г. Берлин, Германска империя
Починал	26 септември 1940 г. (48 г.) Портбоу, Испания
Погребан	Испания
Националност	Германия
Учил в	Мюнхенски университет; Бернски университет; Хумболтов университет на Берлин; Фрайбургски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Школа	марксизъм
Интереси	литературна теория, естетика, философия на историята, епистемология, философия на технологията, философия на езика
Идеи	естетизация на политиката, фланьор
Текстове	„Произход на немския трауершпил“ (1928); „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936); „Върху понятието за история“ (1939)
Повлиян	Жорж Сорел, Шарл Бодлер, Карл Маркс, Дьорд Лукач, Бертолд Брехт
Повлиял	Теодор Адорно, Хана Аренд, Жак Дерида, Сюзън Зонтаг, Джорджо Агамбен, Славой Жижек
Семейство
Други роднини	Уилям Щерн (чичо); Хана Аренд (братовчед(ка))
Уебсайт	Страница в IMDb
	Валтер Бенямин в Общомедия

Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е германски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.

Житейски път

Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство^[1]. От 1912 до 1919 г. следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.

Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.

През 1926–1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.

Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.^[2]

Трудове

Сред най-известните произведения на Бенямин са „Гьотевият роман 'Родства по избор'“ (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939).

В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.нар. „Пасажен-верк“ (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19. век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва през 1982 г.^[4]

Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. Пълните събрани съчинения на Бенямин са достъпни в Интернет Архив.

От текстове на Бенямин в превод на български език са издадени сборниците „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (1989)^[5], „Озарения“ (2000)^[6], „Кайрос“ (2014)^[7] и „Избрана проза“ (2018)^[8], както и студията Париж – столицата на XІX столетие.^[9]

Библиография

Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923
Einbahnstraße, 1928
Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936

Посмъртни публикации

Schriften, 2 Bände, 1955
Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
Gesammelte Schriften, 1972–1999
Écrits français, Paris 1991
Briefe, 2 Bände, 1955
Gesammelte Briefe, 1995-2000

Бележки

↑ За детството си спомня в автобиографични текстове като „Берлинско детство“; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9.
↑ Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20
↑ За подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, откъс
↑ Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (на английски: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, New York: Belknap Press, 2002, 1088 pages.)
↑ Томът Художествена мисъл и културно самосъзнание (София: Наука и изкуство, 1989, 582 с.) включва: „Гьотевият роман „Родства по избор“, „Произход на немския трауершпил“, „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм“, „Централен парк“ и „Върху понятието за история“.
↑ Озарения, София: Критика и хуманизъм, 2000, 392 с., ISBN 954-587-057-5
↑ Кайрос. Превод Емил Антонов. София: Критика и хуманизъм, 2014, 472 с. ISBN 978-954-587-186-3
↑ Избрана проза. София: Гутенберг, 2018, 172 с. ISBN 978-619-176-129-6
↑ Бенямин В., София: Сиела, 2012, пр. К. Коев, ISBN 978-954-28-1211-1

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Валтер Бенямин
((en)) Филми по произведения на Валтер Бенямин

Текстове

Произведения на Валтер Бенямин в Моята библиотека
((de)) Валтер Бенямин в Die LYRIKwelt Архив на оригинала от 2013-08-12 в Wayback Machine.
„Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, в превод на Венцеслав Константинов, електронно списание LiterNet, 14.04.2006, № 4 (77)
„Критика на насилието“ Архив на оригинала от 2008-12-20 в Wayback Machine., в превод на Димитър Зашев, Литературен клуб (ориг в сп. „Югозападни листи“, 2003)
Задачата на преводача, превод Гергана Фъркова, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.56-59

За него

Марк Лила, „В пасажите на историята“, Либерален преглед, 9 май 2016
Венцеслав Константинов, „Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин“, LiterNet, 6 юни 2005 (също във: Венцеслав Константинов, „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007)
Ирена Кръстева, „Валтер Бенямин за превода като многоезичие“, в-к „Култура“, бр. 40 (2567), 19 ноември 2009.
Владимир Сабоурин, „Ляво и литературно“, LiterNet, 14 февруари 2004 (ориг. в Литературен вестник, бр. 35, 2000, с. 5; Сабоурин, Вл. Ляво и литературно, Издателство „PerMan“, 2001, с. 109-112)

[1] За детството си спомня в автобиографични текстове като „Берлинско детство“; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9.

[2] Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20

[3] За подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, откъс

[4] Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (на английски: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, New York: Belknap Press, 2002, 1088 pages.)

[5] Томът Художествена мисъл и културно самосъзнание (София: Наука и изкуство, 1989, 582 с.) включва: „Гьотевият роман „Родства по избор“, „Произход на немския трауершпил“, „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм“, „Централен парк“ и „Върху понятието за история“.

[6] Озарения, София: Критика и хуманизъм, 2000, 392 с., ISBN 954-587-057-5

[7] Кайрос. Превод Емил Антонов. София: Критика и хуманизъм, 2014, 472 с. ISBN 978-954-587-186-3

[8] Избрана проза. София: Гутенберг, 2018, 172 с. ISBN 978-619-176-129-6

[9] Бенямин В., София: Сиела, 2012, пр. К. Коев, ISBN 978-954-28-1211-1

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]