Направо към съдържанието

Орхан Памук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Памук.
Орхан Памук
Orhan Pamuk
турски писател
Орхан Памук през 2009 г.
Орхан Памук през 2009 г.
Роден
7 юни 1952 г. (72 г.)
Националност Турция
Учил вРобърт колеж
Литература
Период1974 –
Жанровероман
НаправлениеПостмодерна литература
Течениепостмодерна литература, Натурализъм
Известни творби„Името ми е Червен“, „Сняг“
Награди
Нобелова награда
Нобелова награда
(2006)
Повлиян
 
Томас Бернхард, Итало Калвино, Хорхе Луис Борхес, Владимир Набоков, Габриел Гарсия Маркес, Марсел Пруст,[1] Лорънс Стърн, Теофил Готие, Жерар дьо Нервал, Гюстав Флобер, Иван Тургенев, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Яхия Кемал Беятлъ
Подпис
Уебсайтorhanpamuk.net
Орхан Памук в Общомедия

Ферит Орхан Памук (на турски: Ferit Orhan Pamuk) е турски писател, придобил международна популярност през 1990-те години. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение – баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.

През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915 – 1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.

На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобеловата награда за литература.

През 2021 г. срещу Орхан Памук е заведено дело по по обвинение в оскърбление на Ататюрк и турското знаме в новия му роман „Чумни нощи“ (на турски: Veba Geceleri)[2].

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Орхан Памук в Сао Пауло през 2011 г.

В романите си, представителни за късния постмодернизъм, Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“ са основната тема в „Името ми е червен“ и „Бялата крепост“. И двете книги са преведени на български.

Отличия и награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1979 Награда на вестник „Милиет“ в конкурс за нов роман (Турция) за романа му Karanlık ve Işık (поделена)
  • 1983 Награда за роман „Орхан Кемал“ (Турция) за романа му „Джевдет бей и неговите синове“
  • 1984 Награда за роман „Мадарали“ (Турция) за романа му „Безмълвният дом“
  • 1990 Independent Foreign Fiction Prize (Великобритания) за романа му „Бялата крепост“
  • 1991 Prix de la Découverte Européenne (Франция) за френското издание на романа му „Безмълвният дом“
  • 1991 Награда „Златен портокал“ на филмовия фестивал в Анталия (Турция) за най-добър оригинален сценарий Gizli Yüz
  • 1995 Наградата на „France Culture“ (Франция) за романа му „Черна книга“
  • 2002 Prix du Meilleur Livre Etranger (Франция) за романа му „Името ми е Червен“
  • 2002 Награда „Гринцане Кавур“ (Италия) за романа му „Името ми е Червен“
  • 2003 Награда IMPAC (Ирландия) за романа му „Името ми е Червен“ (поделена с преводача Erdağ M. Göknar)
  • 2005 Награда за мир на Германските книгоиздатели (Германия)
  • 2005 Prix Médicis étranger (Франция) за романа му „Сняг“
  • 2006 Нобелова награда за литература (Швеция)
  • 2006 Награда за хуманизъм на Уошингтънския университет (САЩ)
  • 2006 Орден за изкуство и литература (Франция)
  • 2008 Награда „Овидий“ (Румъния)
  • 2010 Награда „Норман Мейлър“ за цялостен принос (САЩ)
  • 2012 Награда „Зонинг“ (Дания)
  • 2012 Офицер на Ордена на Почетния легион (Франция)[3]
  • 2014 Награда „Мери Лин Коц“ (САЩ) за романа му „Музей на невинността“[4]
  • 2014 Награда „Табернакул“ (Северна Македония)[5]
  • 2014 Награда „Европейски музей на годината“ (Естония)[6]
  • 2014 Европейска награда за обществена съвест за културното наследство „Хелена Ваз“ (Португалия)[7]
  • 2015 Награда „Ердал Йоз“ (Турция) за романа му „Странности в главата ми“
  • 2015 Награда на фондация „Айдън Доган“ (Турция) за романа му „Странности в главата ми“
  • 2016 Литературна награда „Ясна поляна“ (в категория „Чуждестранна литература“, Русия) за романа му „Странности в главата ми“
  • 2016 Награда „Милован Видакович“ в Нови Сад (Сърбия)
  • 2017 Голяма награда на Будапеща (Унгария)
  • 2017 Литературна награда „Пламък“ (Черна гора)
  • 2019 Golden Plate Award of the American Academy of Achievement[8]

Почетни докторати

[редактиране | редактиране на кода]

Почетни членства

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2005 Почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата
  • 2008 Почетен член на Отдела за социални науки на Китайската академия
  • 2008 Почетен член на Американската академия на науките и изкуствата

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Cevdet Bey ve Oğulları“ (1982; роман)
    „Джевдет бей и неговите синове“. Превод. София: Еднорог, 2009, 696 с. ISBN 978-954-365-062-0 [12]
  • „Sessiz Ev“ (1983; роман) („Безмълвният дом“)
  • „Beyaz Kale“ (1985; роман)
    „Бялата крепост“ (2005) ISBN 978-954-9745-87-0 [13][14]
  • „Kara Kitap“ (1990; роман)
    „Черна книга“. Превод от турски Гюлчин Чешмеджиева. София: Народна култура, 2000, 454 с. ISBN 978-954-04-0127-0
  • „Gizli Yuz“ (1992; сценарий)
  • „Yeni Hayat“ (1995; роман)
    „Нов живот“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2008, 320 с. ISBN 978-954-365-027-9 [15]
  • „Benim Adım Kırmızı“ (1998; роман)
    „Името ми е Червен“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2004, 566 с. ISBN 978-954-9745-72-6 [16]
  • „Öteki Renkler“ (1999)
    „Други цветове“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2011, 456 с. ISBN 978-954-365-095-8 [17]
  • „Kar“ (2002; роман)
    „Сняг“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2006, 571 с. ISBN 978-954-365-004-0
  • „İstanbul: Hatıralar ve Şehir“ (2003; мемоари)
    „Истанбул“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2007, 420 с. [18][19]
  • „Masumiyet Müzesi“ (2008; роман)
    „Музей на невинността“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2009.
  • „Saf ve Düşünceli Romancı“ (2011)
    „Наивният и сантименталният писател“. Превод от английски Боряна Джанабетска. София: Еднорог, 2012, 160 с. ISBN 978-954-365-105-4 [20]
  • Ben Bir Ağacım, (2013, роман) „Аз съм дърво“, ISBN 978-975-08-2610-8
  • Kafamda Bir Tuhaflık (2014, роман)
    „Странност на ума“, София: Еднорог, 2016, ISBN 978-975-08-3088-4
  • Kırmızı Saçlı Kadın (2016, роман)
  • Veba Geceleri (2021, роман)[21]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Представяне на Орхан Памук в Guardian, 22 юли 2008 ((en))
  2. ↑ В Турции завели дело на нобелевского лауреата за «оскорбление» Ататюрка // 2021-11-08. Посетен на 2022-02-25.
  3. ↑ „Orhan Pamuk'a Legion D'honneur nişanı“, Hurriyet, 2012.
  4. ↑ „VMFA and Library of Virginia Announce Art in Literature Award“ Архив на оригинала от 2021-02-24 в Wayback Machine., VMFA, 24 September 2013.
  5. ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 2014-05-22. Посетен на 2022-02-25.
  6. ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 2014-10-20. Посетен на 2022-02-25.
  7. ↑ News
  8. ↑ Golden Plate Awardees of the American Academy of Achievement // American Academy of Achievement.
  9. ↑ Open lecture of Nobel Prize for Literature laureate Orhan Pamuk - Saint Petersburg University // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2022-02-25.
  10. ↑ Cérémonie Doctorat Honoris Causa Архив на оригинала от 2023-05-13 в Wayback Machine., Paris Nanterre University, 9 May 2023.
  11. ↑ UAM, Administrator strony. Orhan Pamuk doktorem honoris causa UAM - Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu // 2023-06-29. Посетен на 2023-07-04.
  12. ↑ Айсел Татличева, „Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове“, Литермедия
  13. ↑ Откъс от романа „Бялата крепост“ в Литературен клуб
  14. ↑ Петко Тодоров, „Орхан Памук сънува бяла крепост“, рец. във в. „Сега“, 25 юни 2005 г.
  15. ↑ Ирина Новакова, „Нов живот за смисъла на живота“, рец. във в. „Капитал“, 10 април 2008 г.
  16. ↑ Откъс от романа „Името ми е Червен“ в Литературен клуб
  17. ↑ Петко Тодоров, „Насладите на Орхан Памук“, рец. в e-vestnik, 25 май 2011 г.
  18. ↑ Ангел Игов, „Как Орхан Памук вижда двойно“, рец. във в. „Култура“, бр.35 (2474), 19 октомври 2007 г.
  19. ↑ Юлия Йорданова, „Архитектура на тъгата“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 29, 2007, с. 14 – 15; LiterNet, 05.11.2007, № 11 (96).
  20. ↑ Зорница Христова, „Поетика на завръщането“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2677), 20 април 2012 г.
  21. ↑ What the Great Pandemic Novels Teach Us // The New York Times. 23 April 2020. Посетен на 2 May 2020.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Интервюта
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Orhan Pamuk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Орхан_Памук&oldid=12267432“.