Направо към съдържанието

Университет „Адам Мицкевич“

Университет „Адам Мицкевич“
Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu
Аула на Университета „Адам Мицкевич“
Аула на Университета „Адам Мицкевич“
Основан1919
Виддържавен
РекторБронислав Марчиняк
Преподаватели2892[1]
Студенти49 038[1]
МестоположениеПознан, Полша
Сайтamu.edu.pl
Карта Местоположение в Познан
Университет „Адам Мицкевич“ в Общомедия

Университетът „Адам Мицкевич в Познан, съкратено УАМ (на полски: Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, UAM) – е държавен университет със седалище в Познан, един от най-старите функциониращи университети в Полша. От 2019 е един от десетте полски университета със статус на научно изследователска организация.[2]

Познанският университет е създаден на 4 април 1919, благодарение на усилията на членовете на Познанско сдружение на приятелите на науката, но историята му всъщност започва през XVI век с дейността на Академия „Лубрански“ и на притежаващия статус на университет Йезуитски колегиум, създаден по нареждане на крал Зигмунд III Васа на 28 октомври 1611 година.[3] По време на немската окупация студентите и преподавателите от Познанския университет създават нелегален Университет на Западните земи със седалище във Варшава.[4]

Понастоящем структурата на университета се състои от пет висши училища в различни предметни области, в рамките на които функционират двадесет факултета, департамент за обучение на докторанти и четири филиала в Слубице, Гнезно, Пилa и Калиш. В осемдесетте направления и над двеста специалности се обучават повече от 37 хиляди студенти.[5]

Университетът разполага с няколко сгради на територията на Познан, основно в рамките на историческия Стар град, Мораски и Огродов, представляващи три основни кампуса. Главната библиотека е Университетска – една от най-големите библиотеки в Полша, притежаваща най-голяма в Европа колекция масонски книги, сред които и първо издание на т.нар. Конституция на Андерсън. През 2016 година започва създаването на Музей на университет „Адам Мицкевич“ в Познан.

Университетът е член на много от сдруженията, обединяващи най-престижните университети в Европа, като SGroup и Compostela Group, а също и на алианса EPICUR.

Първото наименование на университета, открито в документи, е Полски университет в Познан и е използвано в известие от 30 януари 1919 за откриването на 1 април 1919 на Филологически факултет, който да постави началото на университета.[6] От 10 май 1919 наименованието е променено на Висше училище „Пяст“ (Wszechnica Piastowska), а от 10 април 1920 – на Познански университет. По време на Втората световна война, в периода 1940–1944, университетът действа тайно във Варшава като Университет на Западните земи. На 24 декември 1955 за патрон на университета е избран Адам Мицкевич и университетът получава наименованието Университет „Адам Мицкевич“ в Познан. Официално обаче се използва наименованието Университет „Адам Мицкевич“, което едва на 25 януари 2010 с решение на университетския сенат е допълнено с думата „в Познан“.[7]

Академия „Лубрански” (1519–1780)

[редактиране | редактиране на кода]

Начало на академичността в Познан полага Академия „Лубрански” (наричана още училище или колегиум). Това е второто в страната, след краковската, учебна организация с академичен характер. Основоположник на академията е познанският епископ Ян Лубрански. На 29 юли 1519 епископът успява да получи кралска заповед за създаването на училище с ранг на висше. Академията обаче няма право да присъжда научни степени – в това отношение Краковската академия притежава монопол. През 1780 в резултат на реформи на Комисия за национално образование Академия „Лубрански“ е закрита.

Усилия за възраждане на академичността (1780–1861)

[редактиране | редактиране на кода]

Гражданите на Познан протестират срещу действията на Комисия за национално образование, които лишават града не само от академията, но и от Йезуитския колегиум. В града е открито шестокласно Факултетско училище, подчинено на Главно коронно училище. Жителите на Познан желаят в града им да бъде създадено третото за страната Главно училище (освен тези в Краков и във Вилнюс). В резултат на бунта им е създадено т.нар. национално училище.

Периодът на поделби на Полша не е благоприятен за усилията на познанските граждани да възобновят академията. Всички искания и петиции, свързани със създаването на университет в Познан, са отхвърлени. Като компромис се заражда идеята за създаване на национален университет с полско-немски характер (в поделена Полша Познан е под Пруска власт). Въпреки ентусиазма, който предизвиква, този проект завършва с фиаско.

Кралска академия (1903–1918)

[редактиране | редактиране на кода]

На 4 октомври 1903 в Познан е създадено училище тип висше – Кралска академия, въпреки че не са му дадени права да присъжда научни степени и дипломи. За нуждите на училището е издигната сградата на днешния Collegium Minus и сградата на настоящата Университетска библиотека.

Начало на Полски университет (1919–1939)

[редактиране | редактиране на кода]

Академията функционира до 1918, когато започва подготовката за създаване на полски университет. Свикана е „Организационна комисия на Полския университет в Познан”, в чийто състав влизат д-р Хелидор Швенчицки, д-р свещеник Станислав Кожеровски, д-р Юзеф Костшевски и д-р Михал Собески. Плод на дейността на комисията е издаденият на 30 януари 1919 декрет за създаване на Философски факултет. В средата на май 1919 под ръководството на проф. Антони Перетяткович започва работа Юридически факултет, а през есента на 1920 Лекарски факултет, ръководен от проф. Адам Вжосек.

Университетът се придържа към традициите от XIX век и организира всеобщи университетски лекции, чиято цел е да пропагандират университета и науката. Инициатор на акцията е Юзеф Костшевски. Университетските преподаватели организират в Познан и околностите му открити лекции в различни научни области.

На 7 май 1919 година започва дейност Висше училище „Пяст“, през юни 1919 е избран първият университетски сенат, а пръв ректор става основателят му проф. Хелиодор Швенчицки, избиран цели четири пъти на тази длъжност. На 10 април 1920 името му е променено на познански университет.

Университетът е един шестте действащи в страната по време на Втората полска република.

Таен университет на западните земи (1940–1945)

[редактиране | редактиране на кода]

В периода на Втората световна война в Познан, на мястото на познанския университет е открит Reichsuniversität Posen. Университетът на Райха в Познан не е продължител на Познанския университет. Той има немско ръководство и целта му е да ликвидира полската наука и да пропагандира нацистката идеология. В края на войната университетът преустановява дейността си.

В периода на немската окупация преподавателите от Познанския университет създават т.нар. таен Университет на Западните земи, действащ във Варшава до избухване на Варшавското въстание.

Познанският университет възобновява дейността си през април 1945 година. Направени са промени в организационната структура на университета.

На 31 декември 1955 година наименованието на университета е променено от Познански университет на Университет „Адам Мицкевич“, а през 1977 започва изграждането на Кампус Мораско (Kampus Morasko) в северната част на града, който става седалище на седем факултета на УАМ.

През 1978 е сключен договор за научно сътрудничество със страсбургския Université des Sciences Humaines (днес Университет „Марк Блок“).

Университетът след 1989

[редактиране | редактиране на кода]

Университет „Адам Мицкевич“ е един от водещите полски университети.

През 2016 Европейската комисия присъжда на университета отличието „HR Excellence in Research” в рамките на стратегията „Стратегия за човешки ресурси за изследователи“.

От юни 2019 година УАМ е част от европейския консорциум на университетите EPICUR.[8]

През октомври 2019 УАМ печели конкурс в програмата „Инициатива за съвършенство – Изследователски университет“, организиран от Министерство на науката и висшето образование и започва да реализира нови задачи, ориентирани към развитието на научните изследвания и тяхната международна популяризация.

Понастоящем в над 80-те направления и повече от двеста специалности учат над 37 хиляди студенти в бакалавърска и магистърска програма. А в докторска програма се обучават 1300 докторанти.

Университетът е отворен за академичен обмен, междууниверситетско и международно сътрудничество. Предлага на своите студенти възможности за академичен обмен в рамките на проекта MOSTи Еразъм+. В рамките на Еразъм+ от обмена могат да се възползват и научните кадри, както и администрацията. Университетът предлага на жителите на Познан широка гама от занятия в рамките на Цветния университет, предназначен за деца. Значима инициатива е и откриването на Отворен университет.[9]

За да засили практическия аспект на образование, комерсиализацията на научните изследвания и подкрепата за академичното предприемачество, университетът съвместно изпълнява проекта на Велкополска иновационна платформа (Wielkopolska Platforma Innowacyjna), във връзка с който е създаден Университетски център за иновации и трансфер на технологии и Икономически съвет към Ректора на УАМ.

През академичната 2018/19 Университет Адам Мицкевич чества своя юбилей – 100 години от основаването на университета и символичните пет века академична традиция.

От 2012 година УАМ е член на EUPRIO, Асоциация на служителите по връзки с обществеността и комуникациите в европейските университети.

Процесът на образование в УАМ се реализира в 15 факултета, които обхващат най-важните области на науката: хуманитарни, социални, точни и природни науки, както и такива, свързани с изкуството. Обучението се провежда в следните форми: редовно и задочно, на три степени: I, II и III степен (бакалавърска, магистърска и докторска степен).

Осъществяването на учебния процес с най-високо качество е основна задача на УАМ. Университетът постига качество на образованието чрез спазване на принципа за единство на научните изследвания и образованието, както и чрез непрекъснато актуализиране и модернизиране на предлаганото образование с цел да предостави на студентите и абсолвентите компетенциите, необходими им на взискателния пазар на труда.

Информация за организационните единици, описание на резултатите от обучението, както и принципите на ECTS кредитите и броя кредити, получавани за отделните предмети, могат да бъдат намерени в каталога ECTS и на уебсайта на университета USOSweb.

Студентите и абсолвентите, които се интересуват от формулата на ученето през целия живот, могат да се възползват от множество форми на обучение, предлагани от Университет Адам Мицкевич, като:

  • Следдипломно обучение, даващо възможност за придобиване на допълнителна професионална квалификация
  • Академия "Artes Liberales" (AAL) и Интердисциплинарни индивидуални изследвания в хуманитарните науки (MISH), даващи възможност за комбиниране на различни хуманитарни специалности
  • Университетски център за международно образование (AMU-PIE), благодарение на който студентите могат да посещават занятия, провеждани на чужди езици
  • Програми, улесняващи мобилността на студенти както в страната, така и в чужбина
  • Център за отворени изследвания, предлагащ на жителите на Великополска възможност да участват в академичния живот и в лекции в различни области на науката
  • Университет за трета възраст, предлагащ възможност за образование и развитие без възрастови ограничения

Рейтинг и статистика

[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година университетът заема трето място в рейтинга на полските държавни университети, провеждан от „Жечпосполита“ и „Перспектива“ („Rzeczpospolita” и „Perspektywa”). Според Световната класация на университетите (World University Rankings ) за 2018 г. Университет „Адам Мицкевич“ в Познан е на пето място в Полша.[10]

  • 1919–1923: Хелиодор Швиецицки (1854–1923), медик и филантроп
  • 1923–1924: Зигмунт Лисовски (1880–1955), юрист
  • 1924–1925: Станислав Добжицки (1875–1931), филолог славист
  • 1925–1926: Лудвик Ситовски (1880–1947), зоолог
  • 1926–1928: Ян Габриел Грохмалицки (1883–1936), зоолог
  • 1928–1929: Едвард Лубич-Ниезабитовски (1875–1946), медик и зоолог
  • 1929–1931: Станислав Кашница (1874–1958), юрист
  • 1931–1932: Ян Сайдак (1882–1967), класически филолог
  • 1932–1933: Станислав Павловски (1882–1940), географ
  • 1933–1936: Станислав Рунге (1888–1953), ветеринар
  • 1936–1939: Антони Перетяткович (1884–1956), юрист
  • 1939: Бронислав Никлевски (1879–1961), ботаник
  • 1945–1946: Стефан Титус Домбровски (1877–1947), медик и физиолог
  • 1946–1948: Стефан Блаховски (1889–1962), психолог
  • 1948–1952: Казимеж Айдукевич (1890–1963), философ и логик
  • 1952–1956: Йежи Сушко (1889–1972), химик
  • 1956–1962: Алфонс Клафковски (1912–1992), юрист
  • 1962–1965: Герард Лабуда (1916–2010), историк
  • 1965–1972: Чеслав Лучак (1922–2002), историк
  • 1972–1981: Бенон Мишкевич (1930–2008), историк
  • 1981–1982: Януш Жолковски (1924–2000), икономист и социолог
  • 1982–1984: Збигнев Радвански (р. 1924), юрист
  • 1984–1985: Франчишек Качмарек (р. 1928), физик и математик
  • 1985–1988: Яцек Физяк (р. 1936), англицист
  • 1988–1990: Богдан Марчинец (р. 1941), химик
  • 1990–1996: Йежи Федоровски (р. 1934), геолог
  • 1996–2002: Стефан Юрга (р. 1946), физик
  • 2002–2008: Станислав Лоренц (р. 1943), геолог
  • 2008–2016: Бронислав Марчиняк (р. 1950), химик
  • 2016–2020: Анджей Лесички (р. 1950), биолог
  • 2020– : Богумила Каниевска (р. 1964), филоложка

Известни възпитаници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б UAM. Stan zatrudnienia i liczba studiujących w Uniwersytecie im. Adama Mickiewicza. // Архивиран от оригинала на 2012-05-12. Посетен на 31.12.2011 r. (на полски)
  2. Resort nauki ogłosił listę 10 uczelni badawczych, Nauka w Polsce [dostęp 2020-07-07] (pol.)
  3. Administrator strony UAM, Historia – Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, amu.edu.pl [dostęp 2020-07-07] (pol.)
  4. Grzegorz Łukomski, Tajny Uniwersytet Ziem Zachodnich 1940–1945, 2018 [dostęp 2018-12-19]
  5. Administrator strony UAM, O Uniwersytecie – Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, amu.edu.pl [dostęp 2020-07-07] (pol.)
  6. Obwieszczenie Komisariatu Naczelnej Rady Ludowej z dnia 30 stycznia 1919 roku powołujące Wydział Filozoficzny jako zaczątek Uniwersytetu Polskiego w Poznaniu z dniem 1 kwietnia 1919 roku
  7. § 2 ust. 1 uchwały nr 125/2010 Senatu Uniwersytetu im. Adama Mickiewicza w Poznaniu z dnia 25 stycznia 2010 r. o zmianie uchwały Senatu UAM nr 59/2006 z dnia 19 czerwca 2006 r. w sprawie statutu Uniwersytetu im. Adama Mickiewicza w Poznaniu
  8. Administrator strony UAM, HR Excellence in Research – Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, amu.edu.pl [достъп 2018-12-19] (pol.)
  9. Rafał Piechocki (PrometSoft), Aktualności Uniwersytetu Otwartego UAM – Uniwersytet Otwarty UAM, uo.amu.edu.pl [достъп 2018-12-19] (pol.)
  10. Administrator strony UAM, 100 lat Uniwersytetu Poznańskiego – Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, amu.edu.pl [достъп 2019-10-07] (pol.)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​