Направо към съдържанието

Адам Михник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адам Михник
Adam Michnik
полски общественик и публицист
Адам Михник през март 2018 г.
Адам Михник през март 2018 г.
Роден
Националност Полша
Учил въвВаршавски университет
Университет „Адам Мицкевич“
НаградиНаграда „Еразъм“ (2001)
Награда на Принца на Астурия (2022)
Подпис
Адам Михник в Общомедия

Адам Михник (на полски: Adam Michnik) е полски общественик, дисидент и публицист, сред най-активните представители на нелегалната опозиция в Полската народна република в периода 1968 – 1989 г. Главен редактор на в-к „Газета Виборча“. Носител на много отличия, включително на титлата Рицар на Легиона на честта.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Поизход и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 октомври 1946 г. във Варшава в семейството на евреина Озяш (Uzziah) Шехтер, първи секретар на Комунистическата партия на Западна Украйна, и Хелена Михник, историчка, активистка на комунистическата партия и авторка на книги за деца.[1] Брат е на Стефан Михник, който е военен съдия през 50-те години, по време на ожесточения сталинизъм. През 1968 г. Стефан Михник емигрира в Швеция, където живее до смъртта си през 2021 г.[2] Официално е обвинен от Полския институт за национална памет в комунистически престъпления (на полски: zbrodnie komunistyczne), сред които за екзекуции на членове на полски бойци от антинацистката съпротива, както и за смъртната присъда над недоказани шпиони като майор Зефирин Махала.[3]

Доведеният брат на Адам Михник по бащина линия, Йежи Михник (роден през 1929 г.), се установява след 1957 г. в Израел, а след това се премества в Ню Йорк.[1]

Докато е ученик в основното училище, той става активен член на Съюза на Полското скаутство, в отряд, ръководен от Яцек Курон. Когато Адам кара средното си образование, неговият скаутски отряд е забранен и той започва да посещава събрания на дискусионния интелигентски Клуб на кривия кръг (на полски: Klub Krzywego Koła). След като клубът е закрит през 1962 г., той получава подкрепата на Ян Юзеф Липски и Адам Шаф да основе Клуб на търсачите на противоречия (на полски: Klub Poszukiwaczy Sprzeczności).[4]

През 1964 г. започва да следва история във Варшавския университет. На следващата година той е временно изключен, тъй като разпространява сред колегите си отворено писмо до членовете на управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). В него авторите му Яцек Курон и Карол Модзелевски призовават за реформиране на политическата система в страната.[5] През 1966 г. организира дискусия с Лешек Колаковски, който е изгонен от ПОРП няколко седмици по-рано за критиката си на политическите лидери. В резултат Михник отново е под прицела на властите. През 1965 г. ПОРП забранява отпечатването на текстовете му и оттогава той пише под псевдоним в различни вестници, като напр. „Życie Gospodarcze“, „Więzi“, „Literatura“.

През март 1968 г. е изгонен от университета, след като взема участие в политическите демонстрации, разразили се по повод забраната от страна на цензурата на постановката на „Задушница“ на Адам Мицкевич в Народния театър във Варшава, режисирана от Кажимеж Деймек. Владислав Гомулка използва еврейския произход на Михник и някои други дисиденти, за да проведе антисемитска кампания, обвинявайки евреите за кризата.[6] Михник е арестуван и осъден на три години затвор за хулиганство.[7]

През 1969 г. е амнистиран и пуснат на свобода, но му е забранено да продължи своето висше образование. Едва в средата на 1970-те години забраната е отменена и Михник завършва история в университета „Адам Мицкевич“ в Познан с дипломна работа под ръководството на проф. Лех Трецяховски.[8][9]

Опозиционерство

[редактиране | редактиране на кода]

След като излиза от затвора, Михник работи в продължение на 2 години като оксиженист в завод „Роза Люксембург“, а по-късно с препоръката на Яцек Курон е назначен на работа като личен секретар на Антони Слонимски.[10]

През 1976 – 1977 г. живее в Париж. След като се връща в Полша, той се включва в прохождащия Комитет за защита на работниците, една от най-големите опозиционни организации през 70-те години. Превръща се в един от най-дейните активисти на организацията и в поддръжник на Обществото за образователни курсове (на полски: Towarzystwo Kursów Naukowych).[11]

В периода 1977 – 1989 г. е член на редколегията на нелегални вестници като „Biuletyn Informacyjny“, „Zapis“ и „Krytyka“. Освен това участва в управлението на един от най-големите нелегални издатели, NOWa.[12]

През 1980 – 1989 г. е съветник на профсъюза „Солидарност“ в Мазовия, както и на Леярския работнически комитет „Солидарност“.[13] Когато е обявено военно положение през декември 1981 г., той е отначало е интерниран, но след като отказва да напусне доброволно страната, е арестуван и обвинен в подривна дейност.

До 1984 г. е в затвора без присъда, тъй като прокуратурата умишлено протака процеса. Михник настоява случаят да бъде приключен или прекратен. Той иска статут на политически затворник и обявява гладна стачка в затвора. През 1984 г. е амнистиран и излиза от затвора.[14] След това участва в опит за организиране на стачка в Гданската корабостроителница. В резултат на това отново е арестуван през 1985 г. и този път е осъден на три години затвор. Освободен е на следващата година при нова амнистия.[15]

Към либерална демокрация

[редактиране | редактиране на кода]
Адам Михник през 1991 г.
Адам Михник през 2018 г.

През 1988 г. Михник става съветник на Лех Валенса в неформалния Координационен комитет, а по-късно става член на Гражданския комитет „Солидарност“. Взема дейно участие в планирането и предварителните преговори за Кръглата маса през февруари-април 1989 г., в която също участва. След това по молба на Валенса организира голям ежедневен вестник, който трябва да бъде печатен орган на ГК „Солидарност“ преди изборите през юни 1989 г. Този вестник е „Газета Виборча“. Михник става негов главен редактор и кани бивши журналисти от Biuletyn Informacyjny да работят при него.[16] На парламентарните избори, проведени на 4 юни 1989 г., Михник е избран за народен представител от ГК „Солидарност“ на Валенса.[17]

Между 12 април и 27 юни 1990 г. Адам Михник, Богдан Крул (директор на централния архив Archiwum Akt Nowych) и историците Анджей Айненкиел и Йежи Холцер получават достъп до архивите на Министерството на вътрешните работи. Тази група става известна като Комисията „Михник“ и е създадена по идеята на историка Хенрик Самсонович. Резултатът от тримесечната им работа е кратък доклад, в който обявяват, че архивите не са пълни.

Като народен представител в Сейма и редактор на „Газета Виборча“ Михник активно подкрепя правителството на премиера Тадеуш Мазовецки и кандидатурата му за президент през 1990 г., за сметка на тази на Валенса.[18] След разпадането на ГК „Солидарност“ и неуспеха на Мазовецки Михник слиза от политическата сцена и не се кандидатира на следващите парламентарни избори. Вместо това той насочва усилията си върху своята журналистическа и редакторска кариера. Под неговото ръководство Газета Виборча се превръща в един от най-четените и влиятелни ежедневници в Полша. На базата на този вестник е създадена медийната корпорация Agora SS.

На 22 юли 2002 г. Адам Михник записва как медийният продуцент Лев Ривин му предлага да уреди промяна в проектозакон, която да позволи на Agora SS да се сдобие с Polsat; в замяна Ривин иска подкуп в размер на 17,5 млн. долара. През декември 2002 г. Михник и Павел Смоленски правят тази т.нар. афера Ривин публично достояние и тя се превръща в обществен скандал, особено след като Ривин замесва имена на хора като Лешек Милер – тогавашния полски премиер.[19]

През есента на 2004 г. поради здравословни проблеми (страда от туберкулоза) се отказва от активното си участие в редактирането на „Газета Виборча“ и предава задълженията си на колегата си от редакцията Хелена Лучиво[20]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Kościół, lewica, dialog, Instytut Literacki, Paryż 1977
  • Cienie zapomnianych przodków, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1978
  • Szkice, Kos, Kraków 1981
  • La Chiesa e la sinistra in Polonia, Editrice Queriniana, Brescia 1980
  • Listy z Białołęki, Krąg, Warszawa 1982
  • Ugoda, praca organiczna, myśl zaprzeczna, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1983
  • Takie czasy..., Aneks, Londyn 1985
  • Z dziejów honoru w Polsce. Wypisy więzienne, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1985
  • Czego chcemy i co możemy. „Solidarność” i historia, Wyd. Komitetu Kultury Niezależnej, Warszawa 1985
  • Polskie pytania, Zeszyty Literackie, Paryż 1987
  • Białe plamy, Wiatr od Morza, Gdańsk 1988
  • La deuxième révolution, La Decouverte, Paryż 1990
  • The Church and the left, The Univ. of Chicago Press, Chicago 1993
  • Diabeł naszego czasu. Publicystyka z lat 1985–1994, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1995
  • Między Panem a Plebanem, wraz z Józefem Tischnerem i Jackiem Żakowskim, Znak, Kraków 1995
  • Confessions of a converted dissident, Praemium Erasmianum Found., Amsterdam 2001
  • Wściekłość i wstyd, Fundacja Zeszytów Literackich, Warszawa 2005
  • W poszukiwaniu utraconego sensu, Fundacja Zeszytów Literackich, Warszawa 2007
  • Wśród mądrych ludzi, Agora, Warszawa 2009
  • Szanse polskiej demokracji. Artykuły i eseje, Agora, Warszawa 2009
  • Kościół, lewica, dialog, Agora, Warszawa 2009
  • Dwie dekady wolności, Agora, Warszawa 2009
  • Przeciw antysemityzmowi 1936–2009 (tom 1–3), wstęp i redakcja, Universitas, Kraków 2010
  • Antyradziecki rusofil (w języku rosyjskim, tłum. N. Jarcew i A. Jermonski), Wydawnictwo „Letni Sad”, Fundacja Colegium Europy Wschodniej, Moskwa, Wrocław, 2011

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Pacholczykowa, Alicja. Ozjasz Szechter // Polski Słownik Biograficzny. Т. 47. Polska Akademia Nauk & Polska Akademia Umiejętności, 2010–2011. с. 585.
  2. ↑ Sweden refuses extradition of Stalinist judge // The First News. 19 December 2019.
  3. ↑ Nie żyje Stefan Michnik. IPN oskarżał go zbrodnie komunistyczne // 30 July 2021. Посетен на 27 November 2021.
  4. ↑ Klub Poszukiwaczy Sprzeczności. Tu zaczynali m. in. Adam Michnik, Jan Tomasz Gross i Marek Borowski // Посетен на 21 May 2020.
  5. ↑ Karol Modzelewski 1937-2019 // Посетен на 21 May 2020.
  6. ↑ Tension with Israel 50 years after Poland's anti-Semitic campaign // 2018-03-06. Архивиран от оригинала на 6 March 2018. Посетен на 2021-01-11.
  7. ↑ Letter from the Gdansk Prison // 18 July 1985. Посетен на 21 May 2020.
  8. ↑ Adam Michnik // Посетен на 27 November 2021.
  9. ↑ Prof. Lech Trzeciakowski nie żyje. Pomógł Michnikowi, lubił "Wilusia" i był zawsze pod krawatem // Посетен на 27 November 2021.
  10. ↑ Adam Michnik // Посетен на 13 August 2020.
  11. ↑ Macierewicz i Michnik: jedynie publiczne ujawnianie poczynań władzy może być skuteczną obroną // Посетен на 13 August 2020.
  12. ↑ Niezależna Oficyna Wydawnicza Nowa Sp. z o.o. // Посетен на 27 November 2021.
  13. ↑ Dzieła Wybrane Adama Michnika // Посетен на 13 August 2020.
  14. ↑ Od "komandosa" do naczelnego. Adam Michnik kończy 75 lat // 17 October 2021. Посетен на 26 November 2021.
  15. ↑ Adam Michnik // Посетен на 13 August 2020.
  16. ↑ Adam Michnik | Reporters without borders // 9 September 2018. Посетен на 21 May 2020.
  17. ↑ Solidarity Takes Its Elected Place in the Parliament // The New York Times, 5 July 1989. Посетен на 21 May 2020.
  18. ↑ ADAM MICHNIK Gazeta Wyborcza - // Посетен на 21 May 2020.
  19. ↑ System Rywina, czyli, druga strona III Rzeczypospolitej. Warszawa, Świat Książki, 2003. ISBN 83-7391-259-2. OCLC 58413331.
  20. ↑ S.A, Wirtualna Polska Media. Helena Łuczywo zamiast Michnika // 14 October 2004. Посетен на 21 May 2020.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adam Michnik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Адам_Михник&oldid=12413125“.