Гюнтер Айх

Гюнтер Айх
Günter Eich
	Гюнтер Айх Günter Eich
Роден	1 февруари 1907 г. Лебус ан дер Одер, Германия
Починал	20 декември 1972 г. (65 г.) Залцбург, Австрия
Професия	поет, белетрист, преводач, драматург
Националност	Германия
Активен период	1927 – 1972
Жанр	стихотворение, радиопиеса
Награди	„Георг Бюхнер“ (1959); „Фридрих Шилер“ (1968); „Андреас Грифиус (1972)
	Повлиян от Петер Хухел;
Съпруга	Илзе Айхингер
Деца	Клеменс Айх
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Гюнтер Айх в Общомедия

Гюнтер Айх (на немски: Günter Eich) е германски поет, белетрист, преводач и автор на радиопиеси.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер Айх е роден в Лебус ан дер Одер.

Айх следва ориенталистика, право и икономика в Лайпциг, Берлин и Париж. Превежда китайска поезия, а първата си поетическа книга публикува на 23-годишна възраст – „Стихотворения“ (1930). Създава си име като автор на радиопиеси в стихове и това му позволява да работи като писател на свободна практика в Берлин и Дрезден. Преживява Втората световна война на фронта, като в края ѝ попада в американски плен.

След рухването на националсоциализма Айх става съосновател на свободното литературно сдружение „Група 47“. Представител е на движението литература на развалините. Публикува стихосбирките „Отдалечени дворове“ (1948) и „Подземна железница“ (1949), в които се долавя благотворното влияние на „природната лирика“ на Петер Хухел. Тези творби донасят на Айх наградата на „Група 47“ (1950) и Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1951), чийто член поетът става в 1955 г.

Следват стихосбирките „Посланията на дъжда“ ^[1] (1955), „Продължение на разговора“ (1957), „Към дело“ (1964) и „Поводи и алпинеуми“ (1966). Последната му поетическа книга излиза в годината на смъртта му – „Според книжата на Зойме“ (1972).