Гюнтер Айх

Гюнтер Айх
Günter Eich
	Гюнтер Айх Günter Eich
Роден	1 февруари 1907 г. Лебус ан дер Одер, Германия
Починал	20 декември 1972 г. (65 г.) Залцбург, Австрия
Професия	поет, белетрист, преводач, драматург
Националност	Германия
Активен период	1927 – 1972
Жанр	стихотворение, радиопиеса
Награди	„Георг Бюхнер“ (1959); „Фридрих Шилер“ (1968); „Андреас Грифиус (1972)
	Повлиян от Петер Хухел;
Съпруга	Илзе Айхингер
Деца	Клеменс Айх
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Гюнтер Айх в Общомедия

Гюнтер Айх (на немски: Günter Eich) е германски поет, белетрист, преводач и автор на радиопиеси.

Биография и творчество

Гюнтер Айх е роден в Лебус ан дер Одер.

Айх следва ориенталистика, право и икономика в Лайпциг, Берлин и Париж. Превежда китайска поезия, а първата си поетическа книга публикува на 23-годишна възраст – „Стихотворения“ (1930). Създава си име като автор на радиопиеси в стихове и това му позволява да работи като писател на свободна практика в Берлин и Дрезден. Преживява Втората световна война на фронта, като в края ѝ попада в американски плен.

След рухването на националсоциализма Айх става съосновател на свободното литературно сдружение „Група 47“. Представител е на движението литература на развалините. Публикува стихосбирките „Отдалечени дворове“ (1948) и „Подземна железница“ (1949), в които се долавя благотворното влияние на „природната лирика“ на Петер Хухел. Тези творби донасят на Айх наградата на „Група 47“ (1950) и Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1951), чийто член поетът става в 1955 г.

Следват стихосбирките „Посланията на дъжда“ ^[1] (1955), „Продължение на разговора“ (1957), „Към дело“ (1964) и „Поводи и алпинеуми“ (1966). Последната му поетическа книга излиза в годината на смъртта му – „Според книжата на Зойме“ (1972).

Библиография

Gedichte, 1930
Rebellion in der Goldstadt, 1940
Züge im Nebel, 1947
Abgelegene Gehöfte, Gedichte, 1948
Untergrundbahn, Gedichte, 1949
Botschaften des Regens, Gedichte, 1955
Stimmen, 7 Hörspiele, 1958
Ausgewählte Gedichte, 1960
Zu den Akten, Gedichte, 1964
Anlässe und Steingärten, Gedichte, 1966
Maulwürfe, Prosa, 1968
Ein Tibeter in meinem Büro. 49 Maulwürfe, Prosa, 1970

Посмъртни публикации

Nach Seumes Papieren, Gedichte, 1972
Gedichte. Ausgewählt von Ilse Aichinger, 1973
Gesammelte Werke in vier Bänden, 1991
Sämtliche Gedichte, 2006

Награди и отличия

1950: „Награда на Група 47“
1951: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
1952: Hörspielpreis der Kriegsblinden
1954: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im Bundesverband der Deutschen Industrie
1955: Karl-Sczuka-Preis
1959: Schleußner-Schueller-Preis des Hessischen Rundfunks
1959: „Награда Георг Бюхнер“
1965: Förderpreis für Literatur der Landeshauptstadt München
1968: „Възпоменателна награда Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг
1972: „Награда Андреас Грифиус“

В чест на поета са учредени 2 награди „Гюнтер Айх“ – австрийска за лирика (1984) и германска за радиопиеси (2006).

Бележки

↑ Стихотворението „Посланията на дъжда“ в превод на Венцеслав Константинов.

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Гюнтер Айх
Поезия от Гюнтер Айх, в превод на Венцеслав Константинов
((de)) Живот в дати на Гюнтер Айх на сайта Lebendiges Museum Online
((de)) Живот в дати на Гюнтер Айх на сайта на наградата „Гюнтер Айх“ в Лайпциг Архив на оригинала от 2017-02-22 в Wayback Machine.
((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Гюнтер Айх чете свои стихове
((de)) Гюнтер Айх в Die LYRIKwelt
((de)) Биография на Гюнтер Айх в lyrik.ch
((de)) Биография на Гюнтер Айх в Literaturportal Bayern

[1] Стихотворението „Посланията на дъжда“ в превод на Венцеслав Константинов.

[1]