Шота Руставели

Шота Руставели
Портрет на Шота Руставели, ок. 1905 г.
Роден	Месхетия, Царство Грузия
Починал	Йерусалим
Професия	поет, мислител, принц
Националност	грузинска
Активен период	Управлението на царица Тамара Грузинския златен век
Жанр	поезия, народен епос
Известни творби	„Витязът в тигрова кожа“
Подпис
Шота Руставели в Общомедия

Шота Руставели (на грузински: შოთა რუსთაველი) е грузински поет от XII-XIII век. Автор е на поемата „Витязът в тигрова кожа“, смятана за националния епос на Грузия и с която той допринася най-много за грузинската литература.

Биография

Прологът на най-известната му творба (писана не по-късно от първото десетилетие на XIII век, най-вероятно - през 1205-1207 г.) дава представа за неговата личност и става ясно, че е познавач на персийския език и поезия (за превод на каквато представя собствената си), но иначе биографичните сведения за Руставели са крайно оскъдни.

Смята се, че е роден между 1160 и 1165 г. Вероятно произхожда от южната част на Царство Грузия. Както народна традиция, така и кралският поет Арчил определят Руставели като родом от региона Месхетия, където се намира селото му Рустави (да не се бърка със съвременния град Рустави, близо до Тбилиси), по чието име е известен (Руставели не е фамилия, а териториален епитет, който може да се интерпретира като „на/от Рустави“). Наименованието е запазено и върху фреска и документ от "Манастира на Светия Кръст" в Йерусалим (където се предполага, че е починал поетът), а също е потвърдено и от повечето от по-късните грузински автори (от XV-XVIII век). Там той е споменат, като спонсор на манастира и с предполагаемата си длъжност при управлението на царица Тамара на главен ковчежник (министър на финансите). Също така е възможно той да е участвал и в различни военни походи и експедиции по това време.

„Витязът в тигрова кожа“

Поемата е посветена на царица Тамара I от династията на Багратионите, която е прототип на индийската принцеса Нестан-Дарежан, любимата на Тариел, Витязът в тигрова кожа.

„Витязът в тигрова кожа“ е поема, превеждана на много езици и полярна в Грузия от създаването си до наши дни (21. век). През Средновековието се разпространява под формата на преписи. За първи път е публикувана през 1712 г. в грузинската столица Тбилиси. До началото на 20. в. произведението е част от зестрата на всяка булка.

Поемата се разглежда като „коронация на мисълта, поетическо и философско изкуство на Средновековна Грузия“, сложна творба с богати и върховни жанрове. Практически творбата хвали размера и славата на Царство Грузия в нейния Златен век, съвременната на автора епоха, намеквайки открито за широките и влиятелни връзки с околния свят до които е достигнала тогава. Руставели използва цялото богатство на старогрузинската писмена култура и, следвайки традициите на грузинския фолклор, създава и издига грузинската поезия до безпрецедентни висоти, описвайки най-високите идеали и стремежи на грузинската нация. Същевременно изобразяването им е в значителна степен алегорично, тъй като действието се развива в Индия и Арабия (без да се покриват точно със съвременните географски и етнографски представи за тях), обстановката и сюжетът не отразяват пряко някакви реални исторически събития, героите са измислени, а тяхната религиозна принадлежност е предимно мюсюлманска. Произведението неколкократно цитира Корана и изразява симпатии към исляма, с който авторът е явно запознат. Освен това то изразява и наклонността на Шота Руставели към поддържане на някои напредничави идеи, сред които и възприемането на робството, като несправедливост.

Самата поема разказва историята на двама героични войни - арабина Автандил и индиеца Тариел - които се сприятеляват и се впускат заедно в търсене на прокудената от родината си княгиня Нестан-Дарежан, която се оказва попаднала в плен на зъл владетел. Спасяват я и Тариел се жени за нея, а по-късно и Автандил се жени за търпеливо чакалата го арабска принцеса Тинатин. В идеализиран вид героите на творбата представят характерния за средновековните романи и за близкоизточната любовна поезия афинитет към куртоазия, щедрост, искреност, всеотдайност и дават израз на убеждението, че по права, битие и манталитет равенство между мъжете и жените е възможно, а приятелството между тях може да се простира и далеч извън съсловните изисквания и сексуалните отношения (за което е пример дружбата на Тариел с робинята Асмат, която макар и привлекателна е само негова приятелка и придружителка, но не и любовница). В края на творбата, двамата юнаци се сдобиват и със значителна власт в своите области, след като се помиряват с владетелите-бащи на любимите си и поемат управлението на тяхно място, властвайки в благополучие и в съгласие с интересите на народите си.

Вандализъм над фреската в Израел

Безценната фреска, изобразяваща легендарния грузински поет става обект на вандализъм през юни 2004 г. в "Манастира на Светия кръст" в Йерусалим, Израел. Неизвестен вандал издрасква лицето на Шота Руставели и част от надписите на грузински. Грузия прави официално оплакване към Израел по този повод.