Грузинци

Грузинци ქართველები Картвелеби
Общ брой	5 000 000
По места	Грузия: 3 223 600 Турция: 158 000 Русия: 157 803 САЩ: 150 000 Иран: 62 000 Украйна: 34 200 Гърция: 27 400 Италия: 9100
Език	грузински език
Религия	православие, Грузинска православна църква
Сродни групи	Кавказки народи
Грузинци в Общомедия

Грузинците (на грузински: ქართველები, картвелеби) са народ, основно население на Грузия.

История

Грузинците са един от най-древните и хомогенни народи. Те са съхранил се народ в прегръдките на Кавказ, от хилядолетните преселения на народи и племена от Азия към Европа. Техният език е от малкото запазени неиндоевропейски (прединдоевропейски) езици в Европа, в миналото широко разпространени. Дори генетически грузинците се различават от околните народи със своята G-хаплогрупа, според генетиците.

В грузинските земи са намерени едни от най-древните останки от човешкия род, датиращи от преди 45 000 години. От палеолита са открити множество древни пособия от камък и кост, а от по-късните епохи и от метал.

В древността, 3000 г. пр.н.е. грузинските племена били разселени на по-обширна територия на югозапад в Мала Азия. Народът на древното царство Хати говорел език родствен на западно кавказките, какъвто е и грузинският.

Между 6 – 2 век пр.н.е. в западните грузински земи съществувало известното на древните гърци Колхидско царство (Егриси).

През 4 век пр.н.е. в източните грузински територии се образува царство Иверия, което заема и югозападните планински земи.

По-късно през 2 век грузинците са покорени и завладени от Персия и стават част от империята.

През 7 век грузинците извоюват свое независимо феодално царство Грузия. Тогава грузинците обособяват специфичните за народа занаяти, изкуства, литература, музика, архитектура, религия. В подем е търговията и образованието.

През 15 век отново започват нашествия на перси и турци, което довело до разруха на самобитния народ на Кавказ и унищожение на близо 70 процента от грузинците.

През 1783 г. за да се спаси от мюсюлманското унищожение, грузинците искат помощ от руснаците и стават руски протекторат, а по-късно и част от Русия. Така грузинците запазват народа си и възстановяват държавата си.

След 1990 г. грузинците се отделят отново в самостоятелна държава.

Религия

Грузинците приемат християнството на 6 май 319 г.

Вижте също

• Мегрели
• Свани
• Лази

Бележки

• W.E.D. Allen (1970) Russian Embassies to the Georgian Kings, 1589–1605, Hakluyt Society, ISBN 978-1-4094-4599-9 (hbk)
• Eastmond, Anthony (2010), Royal Imagery in Medieval Georgia, Penn State Press
• Ronald Grigor Suny (1994), The Making of the Georgian Nation, Indiana University Press, ISBN 978-0253209153
• David Marshall Lang (1966), The Georgians, Thames & Hudson
• Donald Rayfield (2013), Edge of Empires: A History of Georgia, Reaktion Books, ISBN 978-1789140590
• Rapp, S. H. Jr. (2016) The Sasanian World Through Georgian Eyes, Caucasia and the Iranian Commonwealth in Late Antique Georgian Literature, Sam Houston State University, USA, Routledge
• Cyril Toumanoff (1963) Studies in Christian Caucasian History, Georgetown University Press

Тази статия, свързана с Грузия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.