Херберт Нахбар

Херберт Нахбар
	Херберт Нахбар
	Хърбърт Нахбар (вляво) с журналиста Манфред Енгелхард, 1966 г.
Роден	12 февруари 1930 г. Грайфсвалд, Германия
Починал	25 май 1980 г. (50 г.) Източен Берлин, Германия
Професия	писател, драматург, журналист
Националност	Германия; ГДР
Активен период	1956 – 1980
Жанр	драма
Направление	социалистически реализъм
Награди
Съпруга	Брижит Крьонинг (1951 – 1980)
Деца	Сабина, Роберт
Уебсайт	Страница в IMDb
	Херберт Нахбар в Общомедия

Херберт Нахбар (на немски: Herbert Nachbar) е германски журналист, драматург и писател на произведения в жанра драма.

Биография и творчество

Херберт Нахбар е роден на 12 февруари 1930 г. в Грайфсвалд, Германия, в семейство на рибар. Завършва гимназия в Росток през 1950 г. Започва да следва медицина в Хумболтов университет на Берлин, но прекъсва след два семестъра.

През 1951 г. се жени за художничката Брижит Крьонинг. Имат две деца – Сабина и Роберт.

Работи като местен репортер и редактор към различни източноберлински вестници до 1953 г., след което става литературен редактор към издателство „Ауфбау“. През 1957 г. е писател на свободна практика. Живее на различни места: до 1959 г. на остров Уманц, в периода 1960 – 1963 г. в Източен Берлин, в периода 1963 – 1969 г. в Граал-Мюриц, и отново в Източен Берлин след 1969 г. От 1968 г. е драматург в общинския театър в Росток и по-късно в източногерманската телевизия в Берлин.

Първият му роман „Der Mond hat einen Hof“ (Луната има двор) е издаден през 1956 г. Удостоен е с наградата „Хайнрих Ман“ за най-добър първи роман.

В ранните си романи описва живота в рибарски села на балтийския бряг. По-късно разширява обхвата си от теми и частично обработва собствения си опит в книгите си. Някои от късните му творби се характеризират с легенди от региона на Балтийско море и Скандинавия и имат фантастични и романтични черти.

Романите му „Сватба в Ленекен“, „Голямата кола кара нагоре“ и „Милионите на Кнут Брюмер“ са екранизирани в едноименните филми от ДЕФА.

Член е на Съюза на писателите на ГДР и Пен-центъра на ГДР.

Вследствие на тежко заболяване е на инвалидна количка от 1978 г. Херберт Нахбар умира на 25 май 1980 г. в Източен Берлин. Погребан е в парцела за културни дейци на Централното гробище Фридрихсфелде в Берлин.

Награди

1957 г. награда „Хайнрих Ман“
1961 г. награда за литература на Свободната германска конфедерация на профсъюзите
1966 г. Медал „Йоханес Р. Бехер“, сребърен
1976 г. Национална награда на ГДР, 2 степен
1980 г. Отечествен орден за заслуги, 3 степен

Произведения

Der Mond hat einen Hof (1956)
Die gestohlene Insel (1958)
Die Hochzeit von Länneken (1960)
Сватба в Ленекен, изд.: „Народна култура“, София (1963), прев. Тодор Берберов
Der Tod des Admirals (1960)
Brasilienfahrt (1961) – с Герхард Ветер
Oben fährt der Große Wagen (1963)
Ein Feldherr sucht seine Mutter (1965)
Haus unterm Regen (1965)
Meister Zillmann (1965)
Die Millionen des Knut Brümmer (1970)
Die Meisterjungfer (1970)
Ein dunkler Stern (1973)
Pumpendings seltsame Reise (1975)
Der Weg nach Samoa (1976)
Das fliegende Paddelboot (1979)
Keller der alten Schmiede (1979)
Helena und die Heimsuchung (1981)
Die große Fahrt (1982)
Der Junge mit den knielangen Hosen (1984)

Екранизации

1964 Die Hochzeit von Länneken
1966 Oben fährt der große Wagen – ТВ филм
1977 Die Millionen des Knut Brümmer – ТВ филм

Източници

((en)) Библиография в „Goodreads“
((de)) Биография в „Bundesstiftung-Aufarbeitung“
((de)) Биография в Metzler Lexikon DDR-Literatur, стр.233

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Herbert Nachbar в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.