Осъдени души
Тази статия е за романа на Димитър Димов. За филма от 1975 година вижте Осъдени души (филм).
| Осъдени души | |
| Автор | Димитър Димов |
|---|---|
| Първо издание | първо издание 1945 г. България |
| Издателство | „Хемус“ |
| Оригинален език | български |
| Жанр | роман |
бележки
| |
„Осъдени души“ е роман на българския писател Димитър Димов, издаден през 1945 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]През януари 1943 г. докторът по ветеринарна медицина Димитър Димов заминава на едногодишна специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. До това време е издал първия си роман, „Поручик Бенц“.
Престоят се оказва плодотворен не само от гледна точка на научните му интереси. Случайно се запознава с представител на Йезуитския орден в Испания. Гостуване в Толедо засилва интереса му към католицизма и го превръща в една от повествователните нишки в романа „Осъдени души“.
Романът излиза от печат през 1945 г. Филмиран е с едноименно название от режисьора и сценариста Въло Радев през 1975 г.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Испания е в края на Гражданската война (1936-1939). В страната цари хаос и безредие. Смъртта взема своите жертви по бойните полета, а нейният призрак витае и в лагера за болни от тиф в Пеня Ронда. Зад бодливата ограда, между английската аристократка Фани Хорн и монаха от йезуитския орден отец Ередия, сред гаснещите човешки същества, пламва любов. Красива, но неосъществима и невъзможна. Разказ за истинските човешки взаимоотношения на фона на драматични политически събития и социални драми. За жертвоготовността и милосърдието, за жестокостта, егоизма и лицемерието.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Георгиев, Л. Димитър Димов. Монография. София, 1981.
- Иванова, Е. Страници из жизнения и творческия път на Димитър Димов. София, 1981.
- Георгиев, Л. Димитър Димов. Живот и творчество. София, 1985.
- Куюмджиев, К. Димитър Димов. Монография. София, 1987.
Студии
[редактиране | редактиране на кода]- Жечев, Т. „Димитър Димов и романът на осъдените души“. // Очерци по история на българската литература след Девети септември 1944 година. Първа книга. София, 1979.
- Куюмджиев, Кр. „Испанският „комплекс“ на Димитър Димов“. // Септември, 1985, № 2.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Димов век по-късно. Юбилеен сборник с нови изследвания по случай 100 години от рождението му. С., 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Йордан Ефтимов, „Морфинът срещу тютюна: буржоазният роман във високата му версия – Димов“, в-к „Литературен форум“, бр. 5 (428), 26 септември 2000 г.
- Владимир Янев, „Романистиката на Димитър Димов“, електронно списание LiterNet, 26 януари 2009
- Диляна Ковачева, „Испанският лабиринт и Димитър Димов“, електронно списание LiterNet, 9 декември 2004, № 12 (61)