Вера Ганчева
Вера Ганчева | |
българска скандинавистка и преводачка | |
Родена | Вера Лалева Ганчева
23 февруари 1943 г.
|
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Работила в | Софийски университет |
Семейство | |
Братя/сестри | Васа Ганчева |
Съпруг | Владимир Башев |
Вера Лалева Ганчева е изтъкната българска преводачка от скандинавски езици, издателка, университетска преподавателка, професор в Софийския университет, авторка на книги, очерци, научни трудове. Особено известни са преводите ѝ на „Пипи Дългото чорапче“ (първият превод на Астрид Линдгрен от оригинал, 1968) и „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен, както и тези на творби от Аугуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Артур Лундквист, Ролф Якобсен, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон и други.
Професионална биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 23 февруари 1943 г. в София. Завършва Славянска филология в Софийския университет. От 1965 до 1968 г. следва история на скандинавските литератури, шведски и норвежки език в Стокхолмския университет.
От 1966 до 1976 г. работи в БТА – започва като репортер в „Международна информация“, накрая е главен редактор на седмичника ЛИК.
През 1976 г. става заместник главен редактор на сп. „Отечество“.
До края на живота си е член на редакционния съвет на списание „Чуждоезиково обучение" (2012-2020 г.)[1].
През 1978 г. заема поста главен редактор на издателство „Народна култура“, а от 1980 до 1989 г. е негов директор. През 1989 г. напуска „Народна култура“ и работи в Швеция над дисертационния си труд за историческото развитие на шведската литература в контекста на световната литература. Дисертацията защитава през 1993 г. в Института за литература при БАН. Темата на дисертационния труд е „Към проблема за общоевропейските координати в развитието на шведската литература"[2].
През 1991 г. основава издателство „Хемус“ и е негов управител до края на 2001 г. От лятото на 2002 г. е съсобственик и управител на „Хемус Груп“.
През 1996–1997 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
От средата на 90-те години на ХХ в. преподава история на скандинавските литератури в специалност „Скандинавистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1999 г. и по староскандинавска митология и по културна история на Скандинавския север. От 1999 г. е доцент, от 2009 г. е професор в Софийския университет[3]. Автор на публикации в научния периодичен печат по въпросите на литературознанието[4] и скандинавистиката[5].
През 2001 г. излиза книгата ѝ „Швеция – страната и хората“[6].
От 1993 г. е председателка на дружеството за приятелство „България - Швеция“.
Вера Ганчева е председателка на журито, което присъжда на всеки две години награда на преводач от български на шведски или от шведски на български и контролира фонда със средства за нея, дарени от шведския писател Артур Лундквист и съпругата му, поетесата Мария Вине.
Професор Вера Ганчева умира около 7-8 юни 2020 г. от инфаркт.[7][8]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]За превода си на „Пипи Дългото чорапче“ получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен. За работата си като литературовед и преводач е удостоена и с други награди, като тази на Съюза на шведските писатели през 1993 г. През 2000 г. получава за втори път награда на Шведската академия.
През 2001 г. е удостоена с датския орден „Рицарски кръст на Данеброг“ за принос в сътрудничеството между Кралство Дания и Република България.
На 10 януари 2008 г. шведският посланик в България ѝ връчва кралския орден „Северна звезда“ за съществения принос на Вера Ганчева към разпространението на шведската култура.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ганчева Вера Лалева // АНАЛИЗ ПУБЛИКАЦИОННОЙ АКТИВНОСТИ АВТОРА. Посетен на 08.12.2020.
- ↑ НАЦИД. Вера Лалева Ганчева // Посетен на 08.12.2020.[неработеща препратка]
- ↑ НАЦИД. Вера Лалева Ганчева // Посетен на 08.12.2020.[неработеща препратка]
- ↑ Gancheva, Vera. Olympus and Valhalla. The Literature Of Ancient Greece And Rome As A Model For Scandinavian Authors // Language and Literature. 1-2. 2012. с. 14-21.
- ↑ Ганчева, Вера. Скандинавският север и Европа - взаимодействие през вековете (VIII - XXI век) // Чуждоезиково обучение 45 (2). 2018. с. 165-176.
- ↑ Ганчева, Вера. Швеция - страната и хората. София, Хемус Груп, 2001. ISBN 954-758-002-7.
- ↑ Таньо Цветанов, Вера Ганчева намерена мъртва в дома си, skafeto.com, 11 юни 2020.
- ↑ Мила Вачева, Инфаркт е убил Вера Ганчева, 24chasa.bg, 11 юни 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Личен сайт
- От и за Вера Ганчева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Вера Ганчева в LiterNet
- Статии на Вера Ганчева в сп. „Литературна мисъл“
- „Вера Ганчева – издател с вътрешно горене“, интервю на Марин Бодаков, в-к „Култура“, бр. 24 (2507), 27 юни 2008
|
- Български филолози
- Български преводачи
- Преводачи от шведски език
- Български есеисти
- Български книгоиздатели
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Директори на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- Родени в София
- Починали в София
- Починали от инфаркт на миокарда