Васа Ганчева
| Васа Ганчева | |
| българска режисьорка, сценаристка и телевизионна водеща | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Баща | Лалю Ганчев |
| Майка | Надя Ганчева |
| Братя/сестри | Вера Ганчева |
| Уебсайт | |
Васа Лалева Ганчева е българска режисьорка, сценаристка, телевизионна водеща, медийна анализаторка и критичка, преводачка от шведски език.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в София на 29 април 1946 г. Дъщеря е на видния деец на БЗНС Лалю Ганчев и журналистката Надя Ганчева. Учи известно време история и теория на театъра в Кралския институт в Стокхолм.
Води различни предавания като „С Вас е Васа“ и „Вкусът на живота“. Режисира, пише сценарии и играе в различни филми. Известна с режисирането на новогодишните програми на БНТ в продължение на дълги години. Удостоена с българо-шведската литературна награда „Артур Лундквист“ (1988), връчвана през година от 1988 до 2016 г. съвместно от НДФ „13 века България“, СУ „Св. Климент Охридски“ и посолството на Швеция в България[1].
Умира на 1 юли 2011 г. в София след тежка коремна операция.[2] Погребана е в Централните софийски гробища.[3]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като режисьорка
[редактиране | редактиране на кода]- Документални филми
- „Откъслеци – Любомир Левчев на 70 години“ (2005)
- „Мафията“ (1972)
- „Залог за Анджела“ (1971)
- ТВ предавания
- „Всяка неделя“
- „Панорама“
Като сценаристка
[редактиране | редактиране на кода]- „Откъслеци – Любомир Левчев на 70 години“ (2005)
Като актриса
[редактиране | редактиране на кода]- „Време за жени“ (2006)
- „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (4-сер. тв, реж. Иван Ничев) – мадам Фроса (в 1 серия: IV)
- „14 целувки“ (1997) – Лелята
- „Огледалото на дявола“ (реж. Николай Волев)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Преводи
- Ингмар Бергман, „Есенна соната“, драма, София: Народна култура, 1981
- Ингмар Бергман, „Лице срещу лице: Киноповести“, София: Народна култура, 1984
- Кнут Хамсун, „Пан. Из записките на лейтенант Томас Глан“, роман, София: Хемус, 1993
- Ингмар Бергман, „Латерна магика“, автобиография, София: Хемус, 1995
- Май Шьовал, „Роузана: Роман за едно престъпление“, роман, София: Камея, Орфия, 1995
- Петер Кюрман, „Делфийският колесничар и други стихотворения“, София: Орфей, 2001
- Ингмар Бергман, „Образи“, София: Хемус груп, 2004
- Катрин Алвтеген, „Бегълката“, роман, София: Репортер, 2003
- Катрин Алвтеген, „Дълг“, роман, София: Унискорп, 2007
- Катрин Алвтеген, „Сянка“, роман, София: Унискорп, 2009
- Стиг Ларшон, „Взривената въздушна кула“, роман, София: Колибри, 2010
- Йенс Лапидус, „Никога не прецаквай. Черен роман за Стокхолм“, роман, София: Сиела, 2010
- Хенинг Манкел, „Човекът от Пекин“, роман, София: Колибри, 2011
- Ян Валентин, „Звездата на Стриндберг“, роман, София: Ентусиаст, 2011
- Катрин Алвтеген, „Предателство“, роман, София: Унискорп, 2012
- Камила Лекберг, „Проповедникът“, роман, София: Колибри, 2012
- Ингер Фримансон, „Сянка във водата“, роман, София: Унискорп, 2014
- Ингер Фримансон, „Лека нощ, любими“, роман, София: Унискорп, 2014
- Ингмар Бергман, „Сцени от един семеен живот и други киноповести“, София: Лист, 2018
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Литературна награда „Артур Лундквист“ 2016 // НДФ „13 века България“. Посетен на 2022-11-19.
- ↑ Почина Васа Ганчева // bTV новините. Архивиран от оригинала на 2012-03-04. Посетен на 2022-09-03.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Васа Ганчева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Васа Ганчева в
Internet Movie Database
|
