Николай Волев
 |
| Николай Волев | |
| български сценарист и режисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 октомври 2024 г.
|
| Националност |  България |
| Режисура | |
| Активност | 1972 – 2024 |
| Значими филми | „Двойникът“ (1980) „Господин за един ден“ (1983) „Да обичаш на инат“ (1986) |
| Награди | „Златна роза“ (1994) |
| Семейство | |
| Съпруга | Мери Карол Ларкинс Доротея |
| Уебсайт | |
Николай Слави Волев е български сценарист и режисьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николай Волев е роден в София на 10 април 1946 г. Следва 5 семестъра архитектура във ВИАС през 1967 – 1968 г. През 1968 г. бяга от България без разрешение от властите. След престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище. Работил е като тухлар, тютюноберач, събирач на отпадъчно брашно в мелница, поливач на панели в бетонов възел, берач на зеленчуци в ТКЗС, уличен продавач на сладолед, екскурзовод, строителен работник, фотолаборант, преводач от български на английски, разпоредител в лондонския киносалон за кралски премиери „Одеон“, барман, чертожник, мияч на чаши в дискотека, художник на реклами, помощник-архитект, филмов монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент.
В автобиографичната си книга „Девствената проститутка“ Волев описва перипетиите в своя живот, първите и по-късните си любовни трепети. Сред приключенията в житейския му път са псевдосътрудничество с ДС, бягство във Великобритания, брак с англичанка, завръщане в България.[1]
Между 1972 и 1976 г. прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. А от 1978 до 1991 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“.
Николай Волев умира на 78-годишна възраст след падане от прозорец на таванско помещение в София.[2]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]- Игрални филми
- „Двойникът“ (1980)
- „Господин за един ден“ (1983)
- „Да обичаш на инат“ (1986)
- „Маргарит и Маргарита“ (1989)
- „Козият рог“ (1994)
- „Огледалото на дявола“ (2001)
- „Извън пътя“ (2017)
- Документални филми
- „Цимент“ (късометражен, 1977) – сц. Христо Илиев – Чарли
- „Грънци“ (късометражен, 1983) – сц. Христо Илиев – Чарли
- „Дом 8“ (1986)
- „Вестникарската война“ (късометражен, 1993)
- „За смъртното наказание“ (1999)
- „Бърза помощ“ (1999)
- „Зимна приказка“ (1999)
- „Кремиковци – снимка за спомен“ (1999)
- „Вечният любовник“ (1999)
Актьор
[редактиране | редактиране на кода]- „Селцето“ (ТВ сериал, 1978), 5 серии – Асо
- „Селцето“ (киновариант, 1978), 2 серии – Асо
- „Прилив на нежност“ (1983)– Пело Драмски
- „Мечтатели“ (1987)
- „Far from Berlin“ (1992) – Георг
Като сценарист
[редактиране | редактиране на кода]- „Козият рог“ (1994) – заедно с Николай Хайтов
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Девствената проститутка“. София: Колибри, 2018, 384 с. ISBN 978-619-02-0170-0
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ана Благова, „Режисьорът Николай Волев призна, че бил сътрудник на ДС в книга“, в-к „Дневник“, 26 февруари 2018 г.
- ↑ Големият режисьор Николай Волев почина при нелеп инцидент
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Николай Волев в
Internet Movie Database - „Николай Волев: Щастлив съм, че попаднах на себе си“ Архив на оригинала от 2017-03-04 в Wayback Machine., интервю на Цветана Царева, сп. „Тема“, бр. 12 (231), 27 март 2006
- „Николай Волев: Проблемите ни опират до манталитета и културата“ Архив на оригинала от 2017-03-04 в Wayback Machine., интервю на Галина Спасова, в. „Животът днес“, 25 юни 2012
- „Николай Волев: С риболова си зареждам батериите“, интервю, в. „Дума“, бр. 285, 7 декември 2013
- „Режисьорът Николай Волев снима филм и пише книга“, интервю на Лиляна Кайкова, в. „168 часа“, 9 април 2015
- НИКОЛАЙ ВОЛЕВ: Докато работя, аз съм жив! Портал Култура, 22 окт. 2024; https://kultura.bg/…/%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0…/[неработеща препратка]
| |||||||||||||||||||||||
|
