Уолтър Скот
Уолтър Скот Walter Scott | |
шотландски романист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 21 септември 1832 г.
Мелроуз, Шотландия |
Погребан | Великобритания |
Националност | Великобритания |
Учил в | Единбургски университет |
Литература | |
Псевдоним | Jedediah Cleishbotham,[1] Laurence Templeton,[1] Somnambulus, Malachi Malagrowther,[1] Clutterbuck, Lawrence Templeton[1] |
Период | 1814 – 1832 |
Жанрове | роман |
Направление | Романтизъм |
Течение | Романтизъм |
Известни творби | „Уейвърли“ (1814) „Роб Рой“ (1818) „Айвънхоу“ (1820) „Кенилуърт (1821) |
Повлиян | Библия на крал Джеймс I |
Семейство | |
Съпруга | Шарлот Карпентър |
Деца | 4 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Уолтър Скот в Общомедия |
Сър Уолтър Скот (на английски: Walter Scott) е продуктивен шотландски писател на исторически романи, известен в цяла Европа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детство и образование
[редактиране | редактиране на кода]Уолтър Скот е роден на 15 август 1771 година, в Единбург, Шотландия в семейство на адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо си, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди и фолклор, която го съпътства през целия му живот.
Завършва право и става адвокат.
Литературна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 година, когато е утвърден и признат поет, Уолтър Скот издава „Уейвърли“ – първият от поредицата исторически романи. Написва множество романи, сред които „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Единбургската тъмница“. Романите му повлияват на Пушкин, Достоевски, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представящ отминалата епоха, според един изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета. Според друг, подобна галерия от образи няма дори и в творчеството на Шекспир.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]Признат за един от най-големите британски и шотландски романисти, през 1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла.
Той е собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Джон Драйдън, Даниел Дефо и Джонатан Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи.
През 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 година, за да изплати дълговете си.
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поеми
[редактиране | редактиране на кода]Романи
[редактиране | редактиране на кода]- Уейвърли (Waverley) (1814)
- Роб Рой (Rob Roy) (1818)
- Ламърмурската невеста (The Bride of Lammermoor) (1819)
- Айвънхоу (Ivanhoe) (1820)
- Абатът (The Abbot) (1820) – исторически роман, посветен на Мария Стюарт
- Кенилуърт (Kenilworth) (1821)
- Пиратът (The Pirate) (1822)
- Куентин Дъруърд (Quentin Durward) (1823)
- Ричард Лъвското сърце The Talisman (1825)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Уолтър Скот
- Произведения на Уолтър Скот в Моята библиотека
- Произведения на сър Уолтър Скот в проекта Гутенберг (в оригинал, на английски език)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г jn19990007395 // Посетен на 30 август 2020 г.
|