Мигел де Унамуно

Мигел де Унамуно Miguel de Unamuno
испански философ и писател
Мигел де Унамуно около 1925 г.
Роден	29 септември 1864 г. Билбао, Испания
Починал	31 декември 1936 г. Саламанка, Втора испанска република
Погребан	Испания
Религия	християнство
Националност	Испания
Учил в	Мадридски университет „Комплутенсе“
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 19 век
Школа	Екзистенциализъм
Идеи	кихотизъм; героическо безумие; Бог като проекция на фундаменталната жажда на битието за безкрайност на универсума и като гарант за личното безсмъртие.
Повлиян	Августин · Блез Паскал · Киркегор · Ницше
Семейство
Деца	9
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мигел де Унамуно в Общомедия

Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) е испански философ и писател.

Биография

Скулптура на Унамуно в Саламанка от Пабло Серано, 1968.

Роден е на 29 септември 1864 година в Билбао, Испания, в семейството на баски търговец. През 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет, след което става учител по латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.

Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест.

Умира на 31 декември 1936 година в дома си в Саламанка, Испания, на 72-годишна възраст.

Философски възгледи

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.

Признание и награди

• Почетен доктор на Оксфордския университет (1936).

Съчинения

Автор на „Трагичното чувство за живота у хората и у народите“ (1913), „Агонията на християнството“ (1930), „Животът на Дон Кихот и Санчо“, „Моята религия“ и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал и Уилям Джеймс.

Есеистика

• En torno al casticismo (1895 като 5 есета в La España Moderna, 1902 в книга)
• Tres Ensayos 1900: „Adentro“, „La ideocracia“, „La Fe“
• Vida de Don Quijote y Sancho 1905
• Mi Religión y otros ensayos breves 1910
• Soliloquios y conversaciones 1911
• El porvenir de España 1912
• Contra esto y aquello 1912 (полемики)
• Del sentimiento trágico de la vida en los hombres y en los pueblos (1913), 12 есета
• Cómo se hace una novela 1924
• La agonía del cristianismo 1925 (първа публикация на френски, 1930 – на испански)

Романи

Корица на романа Amor y pedagogía, 1902.

• Paz en la guerra (1897)
• Amor y pedagogía (1902)
• Niebla (1914)
• Abel Sánchez: una historia de pasión (1917)
• La tía Tula (1921).

Разкази и новели

• Una historia de amor (1911)
• El espejo de la muerte (1913)
• Tres novelas ejemplares y un prólogo (1920)
• Tulio Montalbán y Julio Macedo (1920)
• La novela de don Sandalio, jugador de ajedrez (1930)
• Un pobre hombre rico o el sentimiento cómico de la vida (1930)
• San Manuel Bueno, mártir (1933)

Пътеписи

• De mi país (1903)
• Por tierras de Portugal y de España (1911)
• Andanzas y visiones españolas (1922)

Лирика

• Poesías (1902)
• Rosario de Sonetos Líricos (1911)
• El Cristo de Velázquez (1920)
• Rimas de dentro (1923)
• Teresa (1924)
• De Fuerteventura a París (1925)
• Romancero del destierro (1928)
• Cancionero (1762, стихотворения, писани между 1928 и 1936 г.)

Драматургия

• La Esfinge (1898) [първоначално: „Gloria o paz“], премиера 1909, публикация 1959
• La Venda (1899) [първоначално: „La ciega“], публикация 1913, премиера 1921
• La princesa doña Lambra (1909)
• La difunta. Sainete (1909)
• El pasado que vuelve (1910) премиера 1923
• Fedra. Tragedia desnuda (1910) премиера 1918, публикация 1921.
• Soledad. Otro drama nuevo (1921) премиера 1953, публикация 1954.
• Raquel encadenada (1921) премиера 1926
• Sombras de sueño (1926), публикация 1927, премиера 1930
• El otro. Misterio en tres jornadas y un epílogo (1926) премиера 1932, публикация 1932
• El hermano Juan (1934)

Издания на български

• Мъгла. Авел Санчес. София: Народна култура, 1979, 778 с. (в общ том със Сонати и Тиранинът Бандерас на Рамон дел Валие-Инклан)
• Три поучителни повести и един пролог. София: Народна култура, 1980, 198 с.
• Есеистика. Превод от испански Тодор Нейков. София: Наука и изкуство, 1983, 803 с.
• Мъченик. София: Профиздат, 1985, 182 с.
• Агонията на християнството. София: Алфа-инт, 1993, 104 с.
• Есета. Том 1 – 3. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • Том 1: Трагичното чувство за живота и Агонията на християнството
  • Том 2: Животът на Дон Кихот и Санчо и Как се прави един роман, 368 с.
  • Том 3: Есета 1896 – 1912, 471 с.
• Детството на Дон Кихот и други есета. София: Захарий Стоянов, 2002, 384 с.
• Живата поема на любовта (разкази). София: Унискорп, 2011, 160 с.
• Любов и педагогика. София: Панорама, 2011.
• Абел Санчес. София: Захарий Стоянов, 2011, 168 с.
• Дневник. София: Захарий Стоянов, 2013, 205 с.

Външни препратки

• Произведения на Мигел де Унамуно в Моята библиотека
• Венцеслав Константинов: „Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
• „Унамуно“ – статия в Новая философская энциклопедия ((ru))
• Илюстрирана биография на Унамуно на сайта modernismo98y14.com Архив на оригинала от 2014-04-16 в Wayback Machine. ((en)) ((es))
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Унамуно, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано