Мигел де Унамуно

Мигел де Унамуно
Miguel de Unamuno
	Мигел де Унамуно Miguel de Unamuno
испански философ и писател
	Мигел де Унамуно около 1925 г.
Роден	29 септември 1864 г. Билбао, Испания
Починал	31 декември 1936 г. (72 г.) Саламанка, Испания
Погребан	Испания
Религия	християнство
Националност	Испания
Учил в	Мадридски университет „Комплутенсе“
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 19 век
Школа	Екзистенциализъм
Идеи	кихотизъм; героическо безумие; Бог като проекция на фундаменталната жажда на битието за безкрайност на универсума и като гарант за личното безсмъртие.
Повлиян	Августин · Блез Паскал · Киркегор · Ницше
Семейство
Деца	9
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Мигел де Унамуно в Общомедия

Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) е испански философ и писател.

Биография

Роден е на 29 септември 1864 година в Билбао, Испания, в семейството на баски търговец. През 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет, след което става учител по латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.

Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест.

Умира на 31 декември 1936 година в дома си в Саламанка, Испания, на 72-годишна възраст.

Философски възгледи

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.

Признание и награди

Почетен доктор на Оксфордския университет (1936).

Съчинения

Автор на „Трагичното чувство за живота у хората и у народите“ (1913), „Агонията на християнството“ (1930), „Животът на Дон Кихот и Санчо“, „Моята религия“ и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал и Уилям Джеймс.

Есеистика

En torno al casticismo (1895 като 5 есета в La España Moderna, 1902 в книга)
Tres Ensayos 1900: „Adentro“, „La ideocracia“, „La Fe“
Vida de Don Quijote y Sancho 1905
Mi Religión y otros ensayos breves 1910
Soliloquios y conversaciones 1911
El porvenir de España 1912
Contra esto y aquello 1912 (полемики)
Del sentimiento trágico de la vida en los hombres y en los pueblos (1913), 12 есета
Cómo se hace una novela 1924
La agonía del cristianismo 1925 (първа публикация на френски, 1930 – на испански)

Романи

Paz en la guerra (1897)
Amor y pedagogía (1902)
Niebla (1914)
Abel Sánchez: una historia de pasión (1917)
La tía Tula (1921).

Разкази и новели

Una historia de amor (1911)
El espejo de la muerte (1913)
Tres novelas ejemplares y un prólogo (1920)
Tulio Montalbán y Julio Macedo (1920)
La novela de don Sandalio, jugador de ajedrez (1930)
Un pobre hombre rico o el sentimiento cómico de la vida (1930)
San Manuel Bueno, mártir (1933)

Пътеписи

De mi país (1903)
Por tierras de Portugal y de España (1911)
Andanzas y visiones españolas (1922)

Лирика

Poesías (1902)
Rosario de Sonetos Líricos (1911)
El Cristo de Velázquez (1920)
Rimas de dentro (1923)
Teresa (1924)
De Fuerteventura a París (1925)
Romancero del destierro (1928)
Cancionero (1762, стихотворения, писани между 1928 и 1936 г.)

Драматургия

La Esfinge (1898) [първоначално: „Gloria o paz“], премиера 1909, публикация 1959
La Venda (1899) [първоначално: „La ciega“], публикация 1913, премиера 1921
La princesa doña Lambra (1909)
La difunta. Sainete (1909)
El pasado que vuelve (1910) премиера 1923
Fedra. Tragedia desnuda (1910) премиера 1918, публикация 1921.
Soledad. Otro drama nuevo (1921) премиера 1953, публикация 1954.
Raquel encadenada (1921) премиера 1926
Sombras de sueño (1926), публикация 1927, премиера 1930
El otro. Misterio en tres jornadas y un epílogo (1926) премиера 1932, публикация 1932
El hermano Juan (1934)

Издания на български

Мъгла. Авел Санчес. София: Народна култура, 1979, 778 с. (в общ том със Сонати и Тиранинът Бандерас на Рамон дел Валие-Инклан)
Три поучителни повести и един пролог. София: Народна култура, 1980, 198 с.
Есеистика. Превод от испански Тодор Нейков. София: Наука и изкуство, 1983, 803 с.
Мъченик. София: Профиздат, 1985, 182 с.
Агонията на християнството. София: Алфа-инт, 1993, 104 с.
Есета. Том 1 – 3. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
- Том 1: Трагичното чувство за живота и Агонията на християнството
- Том 2: Животът на Дон Кихот и Санчо и Как се прави един роман, 368 с.
- Том 3: Есета 1896 – 1912, 471 с.
Детството на Дон Кихот и други есета. София: Захарий Стоянов, 2002, 384 с.
Живата поема на любовта (разкази). София: Унискорп, 2011, 160 с.
Любов и педагогика. София: Панорама, 2011.
Абел Санчес. София: Захарий Стоянов, 2011, 168 с.
Дневник. София: Захарий Стоянов, 2013, 205 с.