Сергей Есенин

Сергей Есенин
Есенин през 1922 г.
Роден	21 септември 1895 г. (стар стил) Константиново, Руска империя
Починал	28 декември 1925 г. Ленинград, СССР
Националност	Русия
Активен период	1910 – 1925
Жанр	стихотворение
Направление	новоселска поезия, имажинизъм, лирика
Дебютни творби	«Берёза»
Съпруга	Анна Изрядовна (1913 – 16) Зинаида Райх (1917 – 1921) Айседора Дънкан (1922 – 1925) София Толстая (1925–до смъртта му)
Подпис
Уебсайт	http://esenin.ru Страница в IMDb
Сергей Есенин в Общомедия

Сергей Александрович Есенин (на руски: Сергей Александрович Есенин) е руски поет. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.

Биография

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 г. в Константиново (днес Есенино), село в Рязанска област. Започва да пише от малък. През 1912 г. той се премества в Москва, където работи като коректор в печатница. Там се жени за колежката си Анна Изрядовна, от която има един син, умрял в трудов лагер през 1937 г. Известно време посещава Московския университет, но скоро го напуска.

През 1915 г. Есенин се премества в Санкт Петербург. Там се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели, които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети.

През 1916 г. Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През 1917 г. той се жени повторно, този път за актрисата Зинаида Райх, бъдеща съпруга на режисьора Всеволод Мейерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено „Трудовая артель художников слова“.

През 1922 г. Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува из Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 г. Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото поетът не научава никога.

Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 г. се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница. След изписването заминава за Санкт Петербург по Коледа. Отсяда в хотел „Англетер“ и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.

Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани в Съветския съюз едва през 1966 г.

Произведения

Издадени приживе

1916

• Есенин С. А. Радуница. – Петроград: Издание М. В. Аверьянова, 1916. – 62 с.

1918

• Есенин С. А. Иисус-младенец. – П.: Сегодня, 1918. – 6 с.
• Есенин С. А. Голубень. – М.: Революционный социализм, 1918.
• Есенин С. А. Сельский часослов. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1918. – 28 с.
• Есенин С. А. Преображение. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1918. – 68 с.

1920

• Есенин С. А. Голубень. – 2-е изд. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1920
• Есенин С. А. Ключи Марии. – М.: Московская трудовая артель художников слова, 1920. – 42 с.
• Есенин С. А. Руссеянь. – М.: Альциона, 1920.
• Есенин С. А. Трерядница. – М.: Злак, 1920.
• Есенин С. А. Триптих. Поэмы. – Берлин: Скифы, 1920. – 30 с.
• Есенин С. А. Россия и Инония. – Берлин: Скифы, 1920. – ??? с.

1921

• Есенин С. А. Иисус-младенец. – Чита, 1921
• Есенин С. А. Исповедь хулигана. – М.,1921. – 14 с.
• Есенин С. А. Ржаные кони. – М.: Альциона, 1921.
• Есенин С. А. Преображение. – 2-е изд. – М.: Имажинисты, 1921
• Есенин С. А. Трерядница. – 2-е изд. – М.: Имажинисты, 1921
• Есенин С. А. Радуница. – 3-е изд. – М.: Имажинисты, 1921
• Есенин С. А. Пугачёв. – М.: Имажинисты, 1922. – 54 с. (год издания указан ошибочно)

1922

• Есенин С. А. Автобиография // Современное обозрение : Журнал нового типа (Литература – искусство – жизнь). – Петроград: Изд-во „Ars“. – 1922, ноябрь. – № 2. – С. ??? (Первая прижизненная публикация автобиографии Сергея Есенина в России).
• Есенин С. А. Пугачёв. – 2-е изд. – Петроград: Эльзевир, 1922. – 64 с.
• Есенин С. А. Пугачёв. – 3-е изд. – Берлин: Русское универсальное издательство, 1922
• Есенин С. А. Избранное. – М.: Госиздат, 1922. – 116 с.
• Есенин С. А. Собрание стихов и поэм. – Т. 1. – Берлин: Изд-во З. И. Гржебина, 1922. – 178 с. (Второй том не выходил.)
• Essenine, S. Confession d'un voyou (Есенин, С. Исповедь хулигана / вступ. Ф. Элленса; пер. М. Милославской и Ф. Элленса , Preface de F. Hellens, traduit du russe par М. Miloslawsky et F. Hellens, издательство J. Povolozky – 82 с.

1923

• Есенин С. А. Стихи скандалиста. – Берлин: Изд-во И. Т. Благова, 1923. – 232 с.

1924

• Есенин С. А. Москва кабацкая. – Л., 1924. – 44 с. (издательство не обозначено)
• Есенин С. А. Стихи (1920 – 24). – М.: Круг, 1924. – 86 с.
• Есенин С. А. Русь советская. – Баку: Бакинский рабочий, 1924. – 80 с.

1925

• Есенин С. А. Страна советская. – Тифлис: Советский Кавказ, 1925. – 62 с.
• Есенин С. А. Песнь о великом походе. – М.: Госиздат, 1925. – 32 с.
• Есенин С. А. О России и революции. – М.: Современная Россия, 1925. – 96 с.
• Есенин С. А. Берёзовый ситец. – М.: Госиздат, 1925. – 100 с.
• Есенин С. А. Избранные стихи. – М.: Огонёк, 1925. – 44 с. (Библиотека «Огонька» № 40)
• Есенин С. А. Персидские мотивы. – М.: Современная Россия, 1925. – 48 с.

Посмъртно

Други издания

• Есенин С. А. Стихи и проза / Сост И. В. Евдокимов, 1927
• Есенин С. А. Стихотворения. – Л.: Сов. писатель, 1953. – 392 с. (Библиотека поэта. Малая серия. Изд. третье)
• Есенин С. А. Стихотворения и поэмы. – Л.: Сов. писатель, 1956. – 438 с. (Библиотека поэта. Большая серия. Второе изд.)
• Есенин С. А. Стихотворения и поэмы / Сост. и подгот. текста И. С. Эвентова и И. В. Алексахиной, примеч. И. В. Алексахиной. – Л.: Сов. писатель, 1986. – 464 с. (Библиотека поэта. Большая серия. Изд. третье)

Събрани съчинения

• Есенин С. А. Собрание стихотворений в 3 т. – М.: Госиздат, 1926;
• Есенин С. А. Собрание сочинений в 5 т. – М.: Гослитиздат, 1961 – 1962, 500 000 экз.
• Есенин С. А. Собрание сочинений в 5 т. – 2-е изд. – М.: Худож. лит., 1966 – 1968, 500 000 экз.
• Есенин С. А. Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1970, 1 940 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»);
• Есенин С. А. Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1977, 375 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»);
• Есенин С. А. Собрание сочинений в 6 т. – М.: Худож. литература, 1977 – 1980, 500 000 экз.
• Есенин С. А. Собрание сочинений в 3 т. – М.: «Правда», 1983, 700 000 экз. (серия "Библиотека «Огонёк»);
• Есенин С. А. Полное собрание сочинений. В 7 томах / Главный редактор Ю. Л. Прокушев. — М.: Наука, Голос, 1995—2000. (Российская академия наук. Институт мировой литературы им. А. М. Горького):

• Т. 1. Стихотворения;
• Т. 2. Стихотворения («маленькие поэмы»);
• Т. 3. Поэмы;
• Т. 4. Стихотворения, не вошедшие в «Собрание стихотворений»;

• Т. 5. Проза;
• Т. 6. Письма;
• Т. 7. Автобиографии, дарственные надписи, фольклорные записи, литературные манифесты и др., хронологическая канва жизни и творчества, справочные материалы) ISBN 5-02-011245-3

На български език

• Инония : Поема, изд. „Аврора“, 1926 (превод: Ламар)
• Избрани стихотворения и поеми, изд. „Народна култура“, 1964 (превод: Христо Радевски)
• Зорничка : [Стихотворения за деца], изд. „Бълг. художник“, 1967 (превод: Ана Александрова)
• Избрани стихотворения и поеми, изд. „Народна култура“, 1969
• Избрани стихотворения и поеми, изд. „Народна култура“, 1972
• Лирика, изд. „Народна култура“, 1980
• "Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми”, изд. „Народна култура“, 1984 (превод: Иван Николов)
• „Персийски мотиви : Лирика“, изд. „Христо Ботев“, 1993 (превод: Първан Стефанов)
• „Москва Кабацка или Моят Есенин“, изд. „Соранг“, 1996 (превод: Иванко Николов)
• „Кучи син“, изд. Соранг, 2001 (превод: Иванко Николов)
• „Зове ме земният глагол“, изд. Соранг, 2002 (превод: Иванко Николов)
• „Изповед на хулигана : Лирика“, изд. " Касиопея", 2007 (превод: Борис Данков)
• „В нощите лунни“, изд. „Дамян Яков“, 2009
• „Поезия : стихове за природата и любовта“, изд. „Луна“, 2016 (превод: Мария Шандуркова)
• „Лирика“, ИК Жажда, 2020 (превод: Мария Шандуркова)
• Анна Снегина (Ана Снегина ISBN 978-5-7380-0336-3)
• Песен за великия поход (Песнь о великом походе) Архив на оригинала от 2014-04-26 в Wayback Machine. Поема. Българския превод и руския оригинал са изложени в две колони.

Външни препратки

• Произведения на Сергей Есенин в Моята библиотека
• Биография, снимки, поезия ((ru))
• Стихове от Есенин ((ru))
• От и за Сергей Есенин в Националния онлайн каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
• Интерактивна стихосбирка на Есенин

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sergei Yesenin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​