Направо към съдържанието

Самоубийство

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самоубийство
Самоубийството от Едуар Мане, 1877 – 1881 г.
Класификация и външни ресурси
МКБ-9E950
База данни
MedlinePlus		001554
База данни
eMedicine		article/288598
Мед. рубрики MeSHF01.145.126.980.875
Самоубийство в Общомедия

Самоубийство (или суицид – на латински: suicidium, от sui caedere, „да се убия“) е акт, при който човек умишлено причинява собствената си смърт. Самоубийството често се извършва от отчаяние, причината за което често се отдава на психично разстройство като депресия, биполярно разстройство, шизофрения, алкохолизъм или злоупотреба с наркотици[1] и някои антидепресанти[2]. Често роля играят фактори на стреса, финансови затруднения или проблеми в междуличностните отношения. Мерките за предотвратяване на самоубийствата включват ограничаване на достъпа до оръжия, лечение на психичните заболявания и злоупотребата с наркотици и подобряване на икономическото развитие.

Най-често използваният метод за самоубийство е различен в различните страни и отчасти е свързан с достъпа до различни средства. Най-често срещаните методи включват обесване, отравяне с пестициди и огнестрелни оръжия. Всяка година около 800 000 до един милион души умират в резултат на самоубийство, което го нарежда на 10-о място сред водещите причини за смърт в света.[1][3] Самоубийствата са по-чести при мъжете, отколкото жените, като три до четири пъти е по-вероятно мъжете да се самоубият, отколкото жените.[4] Изчислено е, че всяка година има 10 до 20 милиона опити за самоубийство без летален изход.[5] Опитите са по-често явление сред младите хора и жените.

Възгледите за самоубийството са повлияни от широк кръг екзистенциални теми като религия, чест и смисъл на живота. Авраамическите религии по традиция смятат самоубийството за престъпление срещу Бога (грях) поради вярването в светостта на живота. През епохата на самураите в Япония сепуку е било смятано за средство за изкупление на провала или като форма на протест. Сати е погребална практика в хиндуизма, която сега е извън закона, при която от вдовицата се очаквало да се принесе в жертва на погребалната клада на съпруга си или по свое желание, или под натиска на семейството и обществото.[6]

Докато по-рано самоубийството и опитът за самоубийство са били наказвани от закона, в повечето западни страни вече не е така. То остава криминално престъпление в повечето ислямски страни. През XX и XXI век, самоубийството под формата на саможертва се използва като средство за протест, а камикадзето и самоубийствените бомбени атентати се използват като военна или терористична тактика.[7]

Определения

[редактиране | редактиране на кода]

Самоубийството, наричано още „завършено самоубийство“, е „акт на отнемане на собствения живот“.[8] Опитът за самоубийство или нефаталното суицидно поведение е самонараняване с желанието да се сложи край на живота, което не завършва със смърт.[9] Асистирано самоубийство има когато едно лице помага индиректно на друго да постигне собствената си смърт, като предостави съвет или средствата за целта.[10] То се различава от евтаназията, при която друго лице приема по-активна роля допринасяща за смъртта на човек.[10] Суицидната идеация е обмисляне на отнемането на собствения живот.[9]

Рискови фактори

[редактиране | редактиране на кода]
Обстоятелства, предизвикващи самоубийства, според данни от 16 американски щата през 2008 г.[11]

Факторите, които повлияват риска от самоубийство включват психични заболявания, злоупотреба с наркотици, психологични състояния, културно, семейно и социално положение и генетична обремененост.[12] Психичните заболявания и злоупотребата с психотропни вещества често съществуват успоредно.[13] Останалите рискови фактори включват предишни опити за самоубийство,[14] непосредствена наличност на средства за извършване на деянието, семейна история на самоубийства или наличие на травматично увреждане на мозъка.[15] Установено е например, че броят на самоубийствата е по-голям в домакинства с огнестрелно оръжие, отколкото в домакинства без такова.[16] Социално-икономически фактори като безработица, бедност, бездомност и дискриминация може да породят мисли за самоубийство.[17] Около 15 – 40% от хората оставят предсмъртно писмо.[18] Генетичните причини съставляват между 38 и 55% от факторите за суицидно поведение.[19] При военните ветерани има по-голям риск от самоубийство, дължащ се отчасти поради по-честите случаи на психични заболявания и проблеми с физическото здраве, свързани с преживяваното по време на войната.[20]

Психични разстройства

[редактиране | редактиране на кода]

Психичните разстройства често съпътстват самоубийството, като се проявяват при 27[21] до повече от 90% от случаите.[14] При хората, приети в психиатрично заведение, рискът от успешен опит за самоубийство през целия им живот е 8,6%.[14] Половината от всички хора, които умират при самоубийство, може да страдат от депресия. При наличието на такова разстройство или на някое от другите афективни разстройства като биполярно разстройство, рискът от самоубийство нараства 20 пъти.[22] Други състояния свързани с това включват шизофрения (14%), разстройства на личността (14%),[23] биполярно разстройство,[22] и посттравматичен стрес.[14] Около 5% от хората с шизофрения умират в резултат на самоубийство.[24] Хранителните разстройства са друг високорисков фактор.[25]

Историята на предишни опити за самоубийство е най-сериозната прогноза за успешно извършване на самоубийство.[14] При приблизително 20% от самоубийствата е имало предишен опит и от тези, които са опитвали да се самоубият 1% успяват да го направят в рамките на една година,[14] а повече от 5% извършват самоубийство след 10 години.[25] Макар актовете на самонараняване да не се считат за опити за самоубийство, наличието на склонност към самонараняване е свързано с повишен риск от самоубийство.[26]

При приблизително 80% от успешните самоубийства човекът е посещавал лекар в рамките на една година преди смъртта си,[27] като 45% от хората са посещавали специалист в рамките на месец преди самоубийството.[28] Между 25 и 40% от тези, които са извършили успешно самоубийство, са имали контакт със служби по психично здраве през предходната година.[21][27]

Употреба на психоактивни вещества

[редактиране | редактиране на кода]
„Пътят на пияницата“, 1846 г., демонстрира как алкохолизмът може да доведе до самоубийство

Злоупотребата с психоактивни вещества е вторият най-често срещан рисков фактор за самоубийство след тежката депресия и биполярното разстройство.[29] Хроничната злоупотреба с психоактивни вещества и острата интоксикация са взаимно свързани.[13][30] Когато е в комбинация с тежка загуба на близък човек рискът се повишава още повече.[30] Освен това злоупотребата с психоактивни вещества е свързана с психични разстройства.[13]

Когато извършат самоубийство, повечето хора са под въздействието на седативно-хипнотични вещества (като алкохол или бензодиазепини)[31], като развит алкохолизъм има в между 15 до 61% от случаите.[13] В страните, в които има по-висок процент на употреба на алкохол и по-голям брой питейни заведения, обикновено се отчита и по-голям процент на самоубийствата,[32] като тази връзка се отнася по-скоро към употребата на дестилиран спирт, отколкото към общата употреба на алкохол.[13] Около 2,2 – 3,4% от хората, лекувани за алкохолизъм през даден период от живота им, умират вследствие на самоубийство.[32] Алкохолиците, които правят опит за самоубийство, обикновено са мъже, по-възрастни и вече са опитвали да се самоубият.[13] Между 3 и 35% от смъртните случаи сред употребяващите хероин се дължат на самоубийство (приблизително 14 пъти повече, отколкото при тези, които не употребяват).[33]

Злоупотребата с кокаин и метамфетамини има тясна връзка със самоубийството.[13][34] При употребяващите кокаин рискът е най-голям през фазата на оттегляне от наркотика.[35] При хората, които са използвали инхаланти също съществува значителен риск, като около 20% правят опит за самоубийство в даден момент, а повече от 65% го обмислят.[13] Пушенето на цигари се свързва с риск от самоубийство.[36] Няма много доказателства за това защо съществува тази връзка обаче има хипотеза, че хората, които са предразположени към пушене, са предразположени и към самоубийство, че пушенето предизвиква здравословни проблеми, които карат хората да изпитват желание да сложат край на живота си и че пушенето засяга химията в мозъка като причинява склонност към самоубийство.[36] Канабисът обаче, приеман самостоятелно, явно не повишава този риск.[13]

Хазартна зависимост

[редактиране | редактиране на кода]

Хазартната зависимост е свързана с повишена склонност към самоубийство и опити за това в сравнение с масовото население.[37] Между 12 и 24% от патологичните комарджии правят опит за самоубийство.[38] Процентът на самоубийствата сред техните съпруги е три пъти по-голям от този при масовото население.[38] Други фактори, които увеличават риска при хазартно зависимите, включват психични заболявания, злоупотреба с алкохол и наркотици.[39]

Патологични състояния

[редактиране | редактиране на кода]

Съществува връзка между склонността към самоубийство и физическите здравословни проблеми, в това число[25] хронична болка,[40] травматично увреждане на мозъка,[41] рак,[42] хемодиализа, ХИВ, лупус и други.[25] Диагнозата рак приблизително удвоява последващия риск от самоубийство.[42] Широкото разпространение на засилена склонност към самоубийство продължава и след коригиране на депресивни заболявания и злоупотреба с алкохол. При хората с повече от едно заболяване рискът е особено висок. В Япония здравословните проблеми се сочат като първостепенна причина за самоубийство.[43]

Нарушения на съня като безсъние[44] и сънна апнея са рискови фактори за депресия и самоубийство. В някои случаи нарушенията на съня могат да бъдат рисков фактор, независимо от депресията.[45] Редица други заболявания могат да имат симптоми, подобни на разстройства на настроението, включително хипотиреоидизъм, Алцхаймер, мозъчни тумори, лупус, както и странични ефекти от редица лекарства (като например бета-блокери и стероиди).[14]

Психосоциални състояния

[редактиране | редактиране на кода]

Редица психологически състояния повишават риска от самоубийство, в това число безнадеждност, загуба на насладата от живота, депресия и тревожност.[22] Слабата способност за решаване на проблеми, загубата на уменията, които даден човек е имал и недостатъчният контрол на импулсите, също играят роля.[22][46] При по-възрастните хора е важно усещането, че са в тежест на другите.[47][47]

Скорошен стрес в живота, като например загуба на член на семейството или на приятел, загуба на работа или социална изолация (при хора, които живеят сами), също увеличават риска.[22] Тези, които никога не са сключвали брак също са изложени на по-голям риск.[14] Религиозната принадлежност може да намали риска от самоубийство за даден индивид.[48] Това се дължи на негативното отношение, което много религии имат спрямо самоубийствата, както и на по-осезателното усещане за приобщаване, което религията може да даде.[48] Мюсюлманите изглежда имат по-нисък процент на самоубийства сред религиозните хора.[49]

Някои хора може да прибегнат до самоубийство, за да избегнат тормоз или предразсъдъци.[50] История на сексуално насилие в детството[51] и период, прекаран в приемни грижи също са рискови фактори.[52] Смята се, че на сексуалното насилие се дължи около 20% от общия риск.[19]

Еволюционното обяснение на самоубийството е, че то може да подобри функционалната ефективност. Това може да стане, ако лицето, което извършва самоубийство, не може да има повече деца и отнема ресурси от роднини, като продължава да живее. Обратно на това, смъртните случаи на здрави юноши вероятно не увеличават функционалната ефективност. Адаптацията към една много различна наследствена среда може да бъде неприспособима в текущата среда.[46][53]

Бедността се свързва с риск от самоубийство.[54] Увеличаването на относителната бедност в сравнение с тази около даден човек увеличава риска от самоубийство.[55] Над 200 000 земеделски производители в Индия са извършили самоубийство от 1997 г. насам, което отчасти се дължи на проблеми, свързани с дългове.[56] В Китай вероятността за самоубийство е три пъти по-голяма в селските, отколкото в градските райони, като това донякъде се обяснява с финансовите затруднения в тази част на страната.[57]

Медии

[редактиране | редактиране на кода]

Медиите, в това число и интернет, играят важна роля.[12] Начинът, по който те описват самоубийството може да има отрицателен ефект при голям брой очебийни, повтарящи се репортажи, които прославят или придават романтичен характер на самоубийството, като по този начин оказват голямо влияние.[58] При даване на подробно описание на начин за самоубийство чрез специфични средства, този метод на самоубийство може да придобие по-голяма популярност сред масовото население.[59]

Това задейства „лавина“ от самоубийства или подражателски самоубийства, известни като ефект на Вертер, по името на главния герой от произведението на Гьоте – „Страданията на младия Вертер“, който се самоубива.[60] Този риск е по-голям при юноши, които могат да видят смъртта в романтична светлина.[61] Оказва се, че докато новинарските медии имат значителен ефект, влиянието на развлекателните е съмнително.[62] Противоположен на ефекта Вертер е предложеният ефект на Папагено, при който обхващането на ефективни механизми за справяне може да има защитен ефект. Терминът е наречен на герой в операта на Моцарт „Вълшебната флейта“, който се страхува от загубата на любим човек и е готов да се самоубие, но получава помощ от приятелите си.[60] Ако медиите следват съответните указания за изготвяне на репортажи, рискът от самоубийство може да бъде намален.[58] Постигането на консенсус с индустрия обаче може да бъде трудно, особено в дългосрочен план.[58]

Рационално самоубийство

[редактиране | редактиране на кода]

Рационално самоубийство се нарича мотивираното отнемане на собствения живот,[63] въпреки че някои смятат, че самоубийството никога не е логично.[63] Актът на отнемането на нечий живот за благото на другите е известен като алтруистично самоубийство.[64] Пример за това са по-възрастни хора, които сами отнемат живота си, за да оставят по-големи количества храна за по-младите хора в общността.[64] В някои ескимоски култури това се приема като акт на уважение, смелост или мъдрост.[65]

Самоубийствен атентат е политическо действие, при което атакуващият упражнява насилие срещу други, като разбира, че това ще доведе до собствената му смърт.[66] Някои атентатори-самоубийци се опитват да постигнат мъченичество.[20] Камикадзе мисии се извършват като дълг към по-висша кауза или като морално задължение.[65] Убийство и самоубийство е акт на убийство, при който дадено лице убива един или няколко души, а после се самоубива в рамките на една седмица.[67] Масови самоубийства често се извършват под социален натиск, при което членовете се поддават на автономното решение на лидера.[68] Масови самоубийства, които могат да бъдат осъществени дори само от двама души, често се споменават като самоубийствен пакт.[69]

При смекчаващи вината ситуации, при които продължаването на живота би било недопустимо, някои хора използват самоубийството като средство за бягство.[70] Известно е, че някои затворници в нацистки концентрационни лагери са се самоубивали като умишлено са се допирали до електрическите огради.[71]

Методи

[редактиране | редактиране на кода]
Процент на смъртност според метода на самоубийство в Съединените американски щати.[16]
 Основна статия: Начини за самоубийство

Водещите начини за самоубийство са различни в различните страни. Водещите методи в различните региони включват обесване, отравяне с пестициди и огнестрелни оръжия.[72] Смята се, че тези разлики отчасти се дължат на достъпността на различните методи.[59] Проучване в 56 държави установява, че обесването е най-честият метод в повечето от тях,[73] което представлява 53% от случаите на самоубийство при мъжете и 39% от тези при жените.[74]

В световен мащаб 30% от самоубийствата се извършват с пестициди. Използването на този метод обаче варира значително – от 4% в Европа до над 50% в тихоокеанския район.[75] Той е също често срещан в Латинска Америка поради лесния достъп до пестициди сред земеделското население.[59] В много държави свръхдозата от наркотици заема приблизително 60% от самоубийствата сред жените и 30% сред мъжете.[76] Много от тях са непланирани и настъпват по време на остър период на амбивалентност.[59] Смъртността варира при различните методи. При използване на огнестрелни оръжия тя е 80 – 90%, при удавяне е 65 – 80%, при обесване – 60 – 85%, при вдишване на автомобилни газове – 40 – 60%, при скачане от високи сгради 35 – 60%, при изгаряне на въглища – 40 – 50%, при използване на пестициди – 6 – 75%, при прием на свръхдоза лекарства 1,5 – 4%.[59] Най-честите методи при опит за самоубийство се различават от най-честите успешни методи на самоубийство, като до 85% от опитите са чрез свръхдоза наркотици в развитите страни.[25]

В Съединените американски щати 57% от самоубийствата включват използване на огнестрелни оръжия, като този метод се използва малко по-често от мъжете, отколкото от жените.[14] Следващата най-честа причина е обесването при мъжете и самоотравяне при жените.[14] Взети заедно тези методи представляват около 40% от самоубийствата в САЩ.[77] В Швейцария, където почти всеки притежава огнестрелно оръжие, най-много самоубийства се извършват чрез обесване.[78] Скоковете с цел самоубийство са често явление в Хонконг и Сингапур и съставляват съответно 50 и 80% от случаите.[59] В Китай най-често срещаният метод е приемът на пестициди.[79] В Япония самоизкормването, известно като сепуку или харакири все още се практикува,[79] но обесването е най-често използваният метод.[80]

Патофизиология

[редактиране | редактиране на кода]

Не е известна основна обединяваща патофизиология нито за самоубийствата, нито за депресията.[14] Смята се обаче, че това се случва вследствие на взаимодействието на поведенчески, социално-екологични и психиатрични фактори.[59]

Ниските нива на мозъчен невротрофичен фактор (BDNF) са едновременно пряко свързани със самоубийството[81] и косвено свързани чрез ролята му при тежки форми на депресия, посттравматичен стрес, шизофрения и обсесивно-компулсивно разстройство.[82] Аутопсиите установяват понижени нива на BDNF в амоновия рог и префронталния кортекс при хора с или без психиатрични разстройства.[83] Смята се, че серотонинът, който представлява мозъчен невротрансмитер, е нисък при тези, които извършват самоубийство. Това отчасти се основава на данни за повишени нива на 5-HT2A рецептори, установени след смъртта.[84] Други доказателства включват намалени нива на продукт от разпадането на серотонина, 5-хидроксииндолоцетна киселина, в гръбначно-мозъчната течност.[85] Събирането на преки доказателства обаче е трудно.[84] Смята се, че епигенетиката – науката за промените в гените в резултат на влиянието на факторите на околната среда, които не изменят основното ДНК, също играе роля при определянето на риска от самоубийство.[86]

Превенция

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Превенция на самоубийството
Като част от инициатива за предотвратяване на самоубийствата, този знак информира за специален телефон на моста Голдън Гейт, който има връзка с гореща линия.

Превенцията на самоубийствата е термин, използван за общите усилия за намаляване на случаите на самоубийства чрез превантивни мерки. Ограничаването на достъпа до някои методи като огнестрелни оръжия или токсини води до намаляване на риска.[59][87] Други мерки включват намаляването на достъпа до въглища и поставяне на прегради на мостовете и пероните в метростанциите.[59] Лекуването на пристрастеността към наркотиците и алкохола, депресията и на хората, които в миналото са правили опит за самоубийство, също би могло да бъде ефективно.[87] Някои предлагат намаляване на достъпа до алкохол като превантивна стратегия (като например чрез намаляване на броя на питейните заведения).[13] Въпреки че горещите телефонни линии са често срещани, доказателствата, подкрепящи или оборващи тяхната ефективност, са недостатъчни.[88][89] При младите пълнолетни лица, които са обмисляли самоубийство, когнитивната поведенческа терапия изглежда дава добри резултати.[90] Икономическото развитие, което води до намаляване на бедността може да доведе до ограничаване броя на самоубийствата.[54] Усилията за увеличаване на социалните връзки, особено при възрастните мъже, също биха могли да бъдат ефективни.[91]

Превантивен контрол

[редактиране | редактиране на кода]

Няма достатъчно данни за ефекта от превантивния контрол на населението върху крайния брой самоубийства.[92] Тъй като се оказва, че за голям процент от хората, които показват положителен резултат чрез този метод за проверка, няма риск от самоубийство, съществуват притеснения, че превантивният контрол може значително да увеличи изразходването на ресурси в областта на психичното здраве.[93] Препоръчва се обаче оценъчна проверка на хората с висок риск.[14] Задаването на въпроси относно склонността към самоубийство не показва увеличаване на риска.[14]

Психични заболявания

[редактиране | редактиране на кода]

За хората с психични проблеми съществуват редица начини за лечение, които могат да намалят риска от самоубийство. Тези, които са активни в опитите си за самоубийство, могат да бъдат въдворени в заведения за психиатрична помощ доброволно или не.[14] Обикновено им се отнемат принадлежностите, които биха могли да използват за самонараняване.[25] Някои клиники карат пациентите да подписват договори за превенция на самоубийство, с които се съгласяват да не се нараняват, ако бъдат освободени.[14] Доказателствата обаче не доказват значителен ефект от тази практика.[14] Ако за даден човек има нисък риск, може да се организира извънболнично психично лечение.[25] Не е установена по-голяма ефективност на краткосрочната хоспитализация в сравнение с обществените грижи за подобряване на резултатите при хората страдащи от гранично личностно разстройство, които са хронично склонни към самоубийство.[94][95]

Съществуват известни доказателства, че психотерапията, по-специално диалектическата поведенческа терапия, намалява склонността към самоубийство при юношите,[96] както и при хората с гранично личностно разстройство.[97] Няма доказателства обаче за намаляване на броя на извършените самоубийства.[96]

Съществуват противоречиви мнения за ползите и вредите от антидепресантите.[12] При младите хора по-новите антидепресанти като селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина изглежда увеличават риска от склонност към самоубийство от 25 на 1000 до 40 на 1000.[98] При по-възрастните хора обаче те могат да намалят риска.[14] Литият се явява ефективен за намаляване на риска при хора с биполярно разстройство и еднополюсна депресия до почти същите нива както при масовото население.[99][100]

Епидемиология

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Епидемиология на самоубийствата
Брой на самонараняванията на 100 000 жители по света през 2004 г.[101]
  неизвестно
  <3
  3 – 6
  6 – 9
  9 – 12
  12 – 15
  15 – 18
  18 – 21
  21 – 24
  24 – 27
  27 – 30
  30 – 33
  >33

Приблизително 0,5 до 1,4% от хората приключват живота си чрез самоубийство.[3][14] В световен мащаб към 2008 – 2009 г. самоубийството е на десето място сред причините за смъртност[1] – на него се дължат около 800 000 до 1 000 000 смъртни случая годишно, което означава смъртност в размер на 11,6 на 100 000 души годишно.[3] Броят на самоубийствата е нараснал с 60% от 70-те години на XX век до 2012 г.,[87] като този ръст се отбелязва преди всичко в развиващите се страни.[1] На всяко самоубийство, завършващо със смърт, се падат между 10 и 40 опита за самоубийство.[14]

Броят на самоубийствата варира в широки граници в различните страни и в течение на времето.[3] Процентът смъртните случаи от самоубийство през 2008 г. е бил: Африка – 0,5%, Югоизточна Азия – 1,9%, Северна и Южна Америка – 1,2% и Европа – 1,4%.[3] Процентни дялове при 100 000 души: Австралия – 8,6, Канада – 11,1, Китай – 12,7, Индия – 23,2, Обединено кралство – 7,6, Съединени щати – 11,4.[102] Самоубийството се нарежда на десето място сред водещите причини за смъртност в Съединените щати през 2009 г. с около 36 000 случая за една година.[103] В спешните отделения годишно попадат около 650 000 души защото са се опитали да се самоубият.[14] Най-високи са нивата в Литва, Япония и Унгария.[3] Страните с най-високи абсолютни стойности на броя на самоубийствата са Китай и Индия, на които се падат около половината от общия брой от случаите.[3] В Китай самоубийствата се петата най-важна причина за смъртност.[104]

Пол

[редактиране | редактиране на кода]
Брой на самоубийствата на 100 000 души, мъже (ляво) и жени (дясно) (данни от 1978 – 2008 г.)
  няма данни
  < 1
  1 – 5
  5 – 5,8
  5,8 – 8,5
  8,5 – 12
  12 – 19
  19 – 22,5
  22,5 – 26
  26 – 29,5
  29,5 – 33
  33 – 36,5
  >36,5

В западния свят мъжете умират три до четири пъти по-често в резултат на самоубийство от жените, макар че жените правят четири пъти повече опити.[3][14] Смята се, че причината за това е, че мъжете използват по-смъртоносни средства, с които да сложат край на живота си.[105] Тази разлика е дори още по-очебийна при хората на възраст над 65 години, където десет пъти повече мъже прибягват до самоубийство от жените.[105] Китай има един от най-високите проценти на самоубийство сред жените в света и е единствената държава, в която те са по-високи от тези при мъжете (коефициент 0,9).[3][104] В Източното Средиземноморие броят на самоубийствата на мъже спрямо жени е почти еднакъв.[3] Броят на самоубийствата при жените е най-висок в Южна Корея – 22 на 100 000, като броят им е висок в Югоизточна Азия и Западнотихоокеанския регион като цяло.[3]

Възраст

[редактиране | редактиране на кода]

В много страни броят на самоубийствата е най-голям сред хората на средна възраст[106] или сред по-възрастните.[59] Абсолютният брой на самоубийствата обаче е най-голям при тези на възраст между 15 и 29 години, което се дължи на броя на лицата в тази възрастова група.[3] В Съединените щати той е най-голям сред мъжете от европеидната раса на възраст над 80 години, макар че по-младите хора все по-често правят опити за самоубийство.[14] Това е втората най-често срещана причина за смъртта сред юношите,[12] като при младите мъже е на второ място само след смъртта вследствие на нещастни случаи.[106] При младите мъже в развития свят самоубийството е причина за близо 30% от смъртността.[106] В развиващите се страни нивата са сходни, но има по-малък дял от общия брой на смъртните случаи, заради високите нива на смъртни случаи от други видове травми.[106] В Югоизточна Азия за разлика от други части на света, смъртните случаи в резултат на самоубийство са по-чести сред младите, отколкото сред по-възрастните жени.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Самоубийството на Децебал от Траяновата колона

В Древна Атина самоубилите се без одобрението на държавата са били лишавани от всички почести на нормалното погребение. Самоубиецът е бил погребван сам в околностите на града без надгробен камък или плоча.[107] В Древна Гърция и в Древния Рим самоубийството е било смятано за приемлив метод в случай на военно поражение.[108] В Древния Рим, макар самоубийството първоначално да е било позволено, по-късно е било класифицирано като престъпление срещу държавата заради икономическите последствия от него.[109] В указ издаден от Луи XIV през 1670 г. наказанието е било дори още по-тежко – тялото на починалия човек било разнасяно по улиците обърнато с лицето надолу и след това било обесвано или хвърляно на бунището. Освен това цялото имущество на човека било конфискувано.[110][111] Исторически в християнската църква хората направили опит за самоубийство били отлъчвани, а онези, които умирали при опит за самоубийство, били погребвани извън осветените гробища.[112] В края на XIX век във Великобритания опитът за самоубийство бил обявен за еквивалентен на опит за убийство и можело да бъде наказан с обесване.[112] В Европа през XIX век гледната точка към самоубийството се променила и на него вече се гледало не като на грях, а като на причинено от лудост.[111]

Социални и културни аспекти

[редактиране | редактиране на кода]

Законодателство

[редактиране | редактиране на кода]
Нож танто, подготвен за сепуку.

В повечето западни страни самоубийството вече не е престъпление,[113] каквото обаче то е било в повечето западноевропейски страни от Средновековието поне до началото на XIX век.[114] Много ислямски държави го заклеймяват като криминално престъпление.[49]

В Австралия самоубийството не е престъпление.[115] Престъпление е обаче, ако някой съветва, подтиква или помага и насърчава някого да опита да се самоубие, като законът изрично позволява на всеки да използва „такава сила, каквато е нужно в границите на разумното“, за да попречи някому да се самоубие.[116] В Северната територия в Австралия евтаназията е узаконена за кратко през периода от 1996 до 1997 г.[117]

Нито една страна в Европа не гледа на самоубийството или на опита за самоубийство като на престъпление.[112] Англия и Уелс го декриминализират чрез Закона за самоубийствата от 1961 г., а Република Ирландия – през 1993 г.[112] Думата „извършвам“ е била използвана във връзка с това, че то е било незаконно, но много организации са сложили край на тази практика заради негативните конотации, които тя предизвиква.[118][119]

В Индия самоубийството е незаконно и оцелялото семейство може да се сблъска с правни проблеми.[120] В Германия активната евтаназия е незаконна и всеки присъствал на самоубийство може да бъде подведен под съдебна отговорност за неоказване на помощ при спешен случай.[121] Швейцария предприе стъпки за легализиране на евтаназията за хора с хронични психически заболявания. Върховният съд в Лозана в съдебно решение от 2006 г. разреши на анонимно лице с дългогодишни психиатрични проблеми да сложи край на собствения си живот.[122]

В Съединените щати самоубийството не е незаконно, но може да доведе до наказателна отговорност за онези, които се опитат да сложат край на живота си.[112] Евтаназията е легализирана в щатите Орегон[123] и Вашингтон.[124]

Религиозни виждания

[редактиране | редактиране на кода]
Индуистка вдовица, която доброволно изгаря на кладата заедно с тялото на своя съпруг – 30-те години на XX в.

В повечето течения на християнството самоубийството се смята за грях. Са­мо­у­бийс­т­во­то е на­ру­ша­ва­не на шес­та­та Бо­жия за­по­вед „Не уби­вай“. Ка­то по­ся­га на жи­во­та си, са­мо­у­би­е­цът в мно­го от­но­ше­ния съг­ре­ша­ва теж­ко про­тив Бо­га: сво­е­вол­но се раз­по­реж­да с жи­во­та, кой­то Бог му е дал и са­мо Той мо­же да го от­не­ме; не за­чи­та Бо­жия про­ми­съл и твор­чес­кия по­ря­дък; про­я­вя­ва прес­тъп­но ма­ло­ду­шие и по­каз­ва кол­ко сла­ба е вя­ра­та му в Бо­га и на­деж­да­та му в Не­го­ва­та ми­лост и зас­тъп­ни­чес­т­во; от­каз­ва се от по-на­та­тъш­но се­бе­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и жиз­нен под­виг. Най-страш­но­то е, че са­мо­у­би­е­цът ли­ша­ва се­бе си не са­мо от зем­ния, но и от веч­ния жи­вот.

Спо­ред цър­ков­ни­те раз­по­ред­би, за са­мо­у­бий­ци не се от­с­луж­ва опе­ло и не се из­вър­ш­ват при­но­ше­ния. Из­к­лю­че­ние се пра­ви са­мо за са­мо­у­би­ец, кой­то е по­сег­нал на жи­во­та си в със­то­я­ние на умо­пом­ра­че­ние, но све­ще­ни­кът е длъ­жен вни­ма­тел­но да из­с­лед­ва и да про­ве­ри слу­чая, „по­не­же чес­то пъ­ти близ­ки­те на пос­т­ра­да­лия, ко­и­то ис­кат той да бъ­де удос­то­ен с мо­лит­ва, кри­ят ис­ти­на­та“ (Ти­мо­тей Алек­сан­д­рийс­ки, 14 пра­ви­ло)[125].

Самоубийството обаче не е било смятано за грях във византийския християнски Corpus Iuris Civilis (Юстинианов кодекс) например.[126][127]

Юдаизмът се фокусира върху важността на оценяването на човешкия живот и по този начин самоубийството е равносилно на отричане на Божията добрина на земята. Независимо от това в изключителни случаи, когато изглежда няма друг изход освен да бъдат убити или да бъдат принудени да изневерят на религията си, евреите са пристъпвали към лично самоубийство или към масово самоубийство (за примери виж Масада, Първо изгонване на евреите от Франция и Замъка Йорк), а като зловещо напомняне има дори една молитва в еврейската литургия, която гласи „когато ножът е опрян о гърлото“ и се отнася до онези, които умират, за да „осветят името Божие“ (виж мъченичество). Тези действия са получили нееднозначен отговор от еврейските власти като някои от тях са били смятани за примери за героично мъченичество, а други са осъждани като примери на погрешно отнемане на собствения живот в очакване на мъченичество.[128]

В исляма самоубийството е недопустимо.[49] В индуизма като цяло на самоубийството не се гледа с добро око и в съвременното индуистко общество то се смята за също толкова грешно, колкото и убийството на друг човек. Индуистките писания гласят, че онзи, който се самоубие, ще премине в света на духовете и ще се лута по земята до настъпването на времето, когато той би починал, ако не се беше самоубил.[129] Индуизмът обаче приема правото на човека животът му да бъде прекратен чрез ненасилствено постене до смърт, наречено прайопавеса.[130] Прайопавесата обаче е строго забранена за хора, у които не е останало никакво желание или амбиция за живот и които нямат никакви отговорности за остатъка от него.[130] В джайнизма има подобна практика, наречена сантара. В индуисткото общество през средните векове сред вдовиците е била разпространена практиката сати или самопожертвувание.

Философия

[редактиране | редактиране на кода]
Изходът или Суицидна идеация, Джордж Гри, 2007

Възникват редица въпроси във връзка с философията на самоубийството, в това число какво представлява то, дали може да бъде разглеждано като разумен избор или не и проблемът за неговата морална допустимост.[131] Философските аргументи по отношение на това дали самоубийството може да бъде морално приемливо или не варират от силно против (разглеждайки го като неетично и неморално) до разбирането му като свещено право на човека (дори и на млади и здрави лица), който вярва, че разумно и напълно съзнателно е достигнал до решението да сложи край на собствения си живот.

Сред противниците на самоубийството са християнски философи като Августин Блажени и Тома Аквински,[131] Имануел Кант[132] и Джон Стюарт Мил, но последното е доста спорно. Мил се съсредоточава върху важността на свободата и независимостта и това означава, че той отхвърля възможности за избор, които не биха позволили на човека да взема самостоятелни решения в бъдеще.[133] Други разглеждат самоубийството като напълно нормален въпрос на личен избор. Поддръжниците на тази позиция настояват, че никой не бива да бъде принуждаван да страда против собствената си воля, особено при неизлечима болест, умствено заболяване или старост, при които няма никаква възможност за подобряване. Те отхвърлят убеждението, че самоубийството винаги е неоправдано, като изтъкват контрааргумента, че то може да бъде основателно последно средство за подложените на значителна болка или травма.[134] По-силна позиция би изтъкнала аргумента, че на хората трябва да им бъде позволено самостоятелно да избират дали да умрат, независимо дали страдат, или не. Сред изтъкнатите поддръжници на тази научна школа са шотландският емпирик Дейвид Хюм[131] и американският биоетик Джейкъб Епъл.[122][135]

Защита

[редактиране | редактиране на кода]
На това платно от Александър-Габриел Декан палитрата, пистолетът и бележката, лежащи на пода, предполагат че трагичното събитие току-що се е случило – художник е отнел собствения си живот.[136]

Самоубийството е оправдавано в много култури и субкултури. Японските сили за самоотбрана по време на Втората световна война са насърчавали и възхвалявали атаките на камикадзе, които са представлявали самоубийствени атаки на военни пилоти от Японската империя срещу корабите на Антихитлеристката коалиция в заключителните етапи на Тихоокеанската кампания през Втората световна война. Японското общество като цяло е било описвано като „толерантно“ към самоубийствата[137] (виж Самоубийството в Япония).

Търсенето на информация за самоубийството в интернет показва уебстраници, които в 10 – 30% от случаите насърчават или подпомагат опитите за самоубийство. Съществува известно безпокойство, че такива сайтове могат да тласнат предразположените да прекрачат границата. Някои хора създават самоубийствени пактове онлайн или с вече съществуващи приятели, или с хора, които са срещнали в чатовете или в интернет форумите. Интернет обаче може също така да помогне за предотвратяване на самоубийството чрез осигуряване на социална среда на изолираните.[138]

Места

[редактиране | редактиране на кода]

Някои забележителности са станали известни заради високия брой опити за самоубийство.[139] Сред тях са мостът Голдън Гейт, японската гора Аокигахара,[140] Бийчи Хед в Англия,[139] и виадуктът Принц Едуард в Торонто.[141]

От неговото построяване през 1937 до 2010 г. от моста Голдън Гейт Бридж са скочили и са се самоубили повече от 1300 души.[142] На много места, където често стават самоубийства, са изградени прегради, за да ги препятстват.[143] Сред тях са Сияещият воал в Торонто,[141] и преградите на Айфеловата кула в Париж и Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.[143] През 2011 г. в строеж е била и преграда на моста Голдън Гейт.[144] Като цяло изглежда, че те са много ефективни.[144]

Други биологични видове

[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като самоубийството изисква предумишлен опит някой да умре, според някои това не може да се каже за живи същества, различни от човека.[108] Самоубийствено поведение е било наблюдавано при салмонелата, опитваща се да победи конкурентните бактерии като предизвиква реакция на имунната система срещу тях.[145] Изграждане на самоубийствени прегради от работничките е наблюдавано при бразилските мравки Forelius pusillus, където малка група мравки напуска сигурността на гнездото след като всяка вечер запечатва входа отвън.[146]

Когато граховата листна въшка е заплашена от калинка, тя може да експлодира, разпръсквайки и защитавайки себеподобните си, понякога дори убивайки калинката.[147] Някои видове термити имат войници, които експлодират, покривайки враговете си с лепкаво вещество.[148][149]

Има пословични примери за самоубиващи се кучета, коне и делфини, макар и доказателствата за това да са недостатъчно убедителни.[150] Самоубийствата сред животните са слабо проучени от науката.[151]

Забележителни примери

[редактиране | редактиране на кода]

Пример за масово самоубийство е религиозното самоубийство в „Джоунстаун“ през 1978 г., при което 918 членове на Храма на народите – американски култ, оглавяван от Джим Джоунс сложили край на живота си като пили от гроздова напитка Флейвър Ейд „подправена“ с цианид.[152][153][154] Повече от 10 000 японски цивилни са се самоубили през последните дни на Битката за Сайпан през 1944 г., някои от които са скочили от „Скалата на самоубийците“ и скалата Банзай.[155]

Гладните стачки от 1981 г. в Ирландия, оглавявани от Боби Сандс, са довели до смъртта на 10 души. Причината за смъртта е била записана от следователя като „гладуване, самопричинено“, вместо като самоубийство – това е било променено просто на „гладуване“ в смъртните актове след протести от страна на семействата на загиналите в гладната стачка.[156] Ервин Ромел по време на Втората световна война е знаел предварително за заговора от 20 юли и опита за убийство на Хитлер и е бил заплашен с открит съдебен процес, смъртно наказание и репресии срещу семейството му, освен ако не се самоубиел.[157]

Убийство
Самоубийство
Убиец
Инкриминирано убийство

Самоубийството (на латински: sui caedere, да убиеш сам себе си) е доброволният, съзнателен акт, с който някой (човек или друго живо същество) отнема собствения си живот.

В повечето религии то е разглеждано като грях, а в много средства за масово осведомяване по света е забранено дори да се споменава. В християнството образът на самоубиеца е Юда Искариотски – апостолът, предал Христос.

Често самоубийствата са плод на депресия. Интересен е фактът, че мъжете се самоубиват по-често, отколкото жените. В Европа най-разпространени са самоубийствата в Русия, Словения, Унгария, Финландия и Прибалтийските страни. Извън Европа водещите страни са Казахстан и Япония.

Методи за самоубийство

[редактиране | редактиране на кода]
Процент на самоубийствата с огнестрелно оръжие в САЩ, разделени по пол и възраст (период 1999 – 2005)

Главните начини за извършване на самоубийства са различни за различните страни. Подобни начини включват бесене, отравяне с пестициди и огнестрелно оръжие.[158] В света 30% от самоубийствата се извършват с отрова против насекоми. Употребата им обаче се движи между 4% в Европа до повече от 50% в Тихоокеанския регион.[159] В САЩ 52% от самоубийствата включват огнестрелно оръжие.[160] Задушаването и отравянето също са често срещани. Заедно те представляват около 40% от самоубийствата в САЩ. Други начини включват травма от директен удар (например скачане от висока сграда или мост, скачане през прозореца, заставане пред влак или автомобилна катастрофа). Прерязването на гърлото, вените на китката или други области с цел кървене до смърт, умишлено удавяне, самозапалване, пускане на електричество и умишлен глад са сред другите методи. В отделни случаи се среща и умишлено предизвикване на друго лице да извърши убийство.

Дали излагането на самоубийство (на близки например) е рисков фактор за самоубийство остава неразрешен въпрос.[161] През 1996 г. е проведено проучване, което не открива връзка между самоубийствата сред приятели,[162] докато през 1986 г. друго проучване открива нарастване на самоубийствата след телевизионното излъчване на свързани с темата истории.[163]

Предотвратяване

[редактиране | редактиране на кода]

Предотвратяване на самоубийство е събирателен термин за всички видове усилия на местни граждански организации, практикуващи лекари по умствени разстройства и други професионалисти да намалят разпространението на самоубийствата чрез предотвратяване и дейни мерки. Един от първите центрове за професионално изследване по темата е основан през 1958 г. в Лос Анджелис.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Самоубийството се нарежда на десето място като причина за смърт в света с около милион души на година.[164] Според данните от 2005 г. самоубийствата в САЩ надвишават убийствата почти 2 към 1 и са на 11-о място пред чернодробни болести и Паркинсон.[165] В света самоубийствата са се увеличили с 60% за последните 50 години и то най-вече в слабо развитите държави.

Смъртност, причинена от самонараняване, на 100 хил. души (2004)[166]
  няма данни
  под 3
  3 – 6
  6 – 9
  9 – 12
  12 – 15
  15 – 18
  18 – 21
  21 – 24
  24 – 27
  27 – 30
  30 – 33
  над 33

Наблюдава се неравномерно разпределение на случаите на самоубийство в света, като Азия е водеща с 60% от всички самоубийства. Според Световната здравна организация само в Китай, Индия и Япония се извършват 40% от всички самоубийства в света.[167]

В САЩ самоубийствата се увеличават за пръв път от едно десетилетие. Това увеличение в общия брой самоубийства се наблюдава между 1999 и 2005 г. и се дължи основно на увеличения брой на самоубийства между белите на възраст 40 – 64 г., като белите жени на средна възраст имат най-голямо годишно увеличение.[168]

Пол

[редактиране | редактиране на кода]
Самоубийства на 100 хил. души, разделени по пол.
Горе – мъже, долу – жени.
Легенда
  няма данни
  < 1
  1 – 5
  5 – 5,8
  5,8 – 8,5
  8,5 – 12
  12 – 19
  19 – 22,5
  22,5 – 26
  26 – 29,5
  29,5 – 33
  33 – 36,5
  >36,5

В Западния свят мъжете се самоубиват много по-често, отколкото жените, макар че жените по-често се опитват да се самоубият. Според лекари и медицински лица това се дължи на факта, че е по-вероятно мъжете да използват ефективни насилствени методи, за да прекратят живота си, докато жените най-често използват по-тежки и по-малко болезнени методи като свръхдоза лекарства.

В „Затъмнението: Самоубийствен мемоар“ авторката Антонела Гамбото-Бърк съобщава, че на Запад мъжете на средна възраст представляват най-големия дял самоубийци (40% от всички самоубийства). Тя добавя:

„ Нещата, които предизвикват самоубийство, са най-вече раздяла, безработица, дълг. Мъжкият пол определя себе си чрез дейно завладяване... При отстраняване на източника на тяхното самоуважение те изоставят всякаква емоционална независимост. (Завладяването включва две страни все пак.) Мъжът не се чувства мъж без партньор, сътрудничество, отбор. Мъжеството е игра, която се играе на терена на противоположностите. От това следва, че мъжкото чувство за себестойност се разпада, когато Другият отсъства.[169] “

Употреба на алкохол и наркотици

[редактиране | редактиране на кода]

В Съединените щати 16,5% от самоубийствата са свързани с алкохол.[170] Вероятността алкохолиците да се самоубият е от 5 до 10 пъти по-голяма, докато използването на наркотици увеличава риска 10 – 20 пъти. Около 15% от алкохолиците се самоубиват и около 33% от самоубийците на възраст под 35 има първоначална диагноза алкохолизъм или злоупотреба с други подобни вещества. Над 50% от всички самоубийства са свързани с наркотична или алкохолна зависимост. При младежките самоубийства алкохолът или наркотиците играят роля в 70% от случаите.[171][172]

Места

[редактиране | редактиране на кода]

Някои географски забележителности стават известни с високите равнища на самоубийствени опити. Четирите най-известни места в света (според броя самоубийци) са Голдън Гейт Бридж в Сан Франциско, Виадукта Принц Едуард в Торонто (преди поставянето на антисамоубийствената мрежа, наречена Светлото було), гората Аокигахара около планината Фуджи, Япония и Бийчи Хед в Източен Съсекс, Англия.[173] През 2005 г. броят на самоубийците, скочили от Голдън Гейт Бридж, надхвърля 1200 от построяването му през 1937 г.[174] През 1997 г. от Виадукта Принц Едуард скача по един самоубиец средно на всеки 22 дни.[175] През 2002 г. в гората около планината Фуджи са намерени рекорден брой тела – 78, надвишавайки предишния рекорд от 73 през 1998 г.[176] Броя на самоубийствата на тези места е толкова висок, че се поставят множество знаци, придумващи потенциалните самоубийци да потърсят помощ.[177]

Известни личности, завършили живота си със самоубийство

[редактиране | редактиране на кода]

По света

[редактиране | редактиране на кода]

В България

[редактиране | редактиране на кода]

Герои в изкуството, завършили живота си със самоубийство

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Hawton K, van Heeringen K. Suicide // Lancet 373 (9672). Април 2009. DOI:10.1016/S0140-6736(09)60372-X. с. 1372 – 81.
  2. ↑ SSRI Antidepressants Put Patients at Clear Risk of Suicide
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Värnik, P. Suicide in the world. // International journal of environmental research and public health 9 (3). 2012 Mar. DOI:10.3390/ijerph9030760. с. 760 – 71.
  4. ↑ Meier, Marshall B. Clinard, Robert F. Sociology of deviant behavior. 14th ed. Belmont, CA, Wadsworth Cengage Learning, 2008. ISBN 978-0-495-81167-1. с. 169.
  5. ↑ Bertolote JM, Fleischmann A. Suicide and psychiatric diagnosis: a worldwide perspective // World Psychiatry 1 (3). Октомври 2002. с. 181 – 5.
  6. ↑ Indian woman commits sati suicide // Bbc.co.uk, 7 август 2002. Посетен на 26 август 2010.
  7. ↑ Aggarwal, N. Rethinking suicide bombing. // Crisis 30 (2). 2009. DOI:10.1027/0227-5910.30.2.94. с. 94 – 7.
  8. ↑ Stedman's medical dictionary. 28th ed. Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 2006. ISBN 978-0-7817-3390-8.
  9. ↑ а б Krug, Etienne. World Report on Violence and Health (Vol. 1). Genève, World Health Organization, 2002. ISBN 978-92-4-154561-7. с. 185.
  10. ↑ а б Gullota, edited by Thomas P. и др. The encyclopedia of primary prevention and health promotion. New York, Kluwer Academic/Plenum, 2002. ISBN 978-0-306-47296-1. с. 1112.
  11. ↑ Karch, DL и др. Surveillance for violent deaths—National Violent Death Reporting System, 16 states, 2008. // Morbidity and mortality weekly report. Surveillance summaries (Washington, D.C.: 2002) 60 (10). 2011 Aug 26. с. 1 – 49.
  12. ↑ а б в г Hawton, K и др. Self-harm and suicide in adolescents. // Lancet 379 (9834). 2012 Jun 23. DOI:10.1016/S0140-6736(12)60322-5. с. 2373 – 82.
  13. ↑ а б в г д е ж з и к Vijayakumar, L и др. Substance use and suicide. // Current opinion in psychiatry 24 (3). 2011 May. DOI:10.1097/YCO.0b013e3283459242. с. 197 – 202.
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Chang, B и др. The depressed patient and suicidal patient in the emergency department: evidence-based management and treatment strategies. // Emergency medicine practice 13 (9). 2011 Sep. с. 1 – 23; quiz 23 – 4.
  15. ↑ Simpson, G и др. Suicidality in people surviving a traumatic brain injury: prevalence, risk factors and implications for clinical management. // Brain injury: [BI] 21 (13 – 14). 2007 Dec. DOI:10.1080/02699050701785542. с. 1335 – 51.
  16. ↑ а б Miller, M и др. Suicide mortality in the United States: the importance of attending to method in understanding population-level disparities in the burden of suicide. // Annual review of public health 33. 2012 Apr. DOI:10.1146/annurev-publhealth-031811-124636. с. 393 – 408.
  17. ↑ Qin P, Agerbo E, Mortensen PB. Suicide risk in relation to socioeconomic, demographic, psychiatric, and familial factors: a national register-based study of all suicides in Denmark, 1981 – 1997 // Am J Psychiatry 160 (4). Април 2003. DOI:10.1176/appi.ajp.160.4.765. с. 765 – 72.
  18. ↑ Gilliland, Richard K. James, Burl E. Crisis intervention strategies. 7th ed. Belmont, CA, Brooks/Cole. ISBN 978-1-111-18677-7. с. 215.
  19. ↑ а б Brent, DA и др. Familial transmission of suicidal behavior. // The Psychiatric clinics of North America 31 (2). 2008 Jun. DOI:10.1016/j.psc.2008.02.001. с. 157 – 77.
  20. ↑ а б Rozanov, V и др. Suicide among war veterans. // International journal of environmental research and public health 9 (7). 2012 Jul. DOI:10.3390/ijerph9072504. с. 2504 – 19.
  21. ↑ а б University of Manchester Centre for Mental Health and Risk. The National Confidential Inquiry into Suicide and Homicide by People with Mental Illness // Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 25 юли 2012.
  22. ↑ а б в г д Chehil, Stan Kutcher, Sonia. Suicide Risk Management A Manual for Health Professionals. 2nd ed. Chicester, John Wiley & Sons, 2012. ISBN 978-1-119-95311-1. с. 30 – 33.
  23. ↑ Bertolote, JM и др. Psychiatric diagnoses and suicide: revisiting the evidence. // Crisis 25 (4). 2004. с. 147 – 55.
  24. ↑ van Os J, Kapur S. Schizophrenia // Lancet 374 (9690). Август 2009. DOI:10.1016/S0140-6736(09)60995-8. с. 635 – 45. Архивиран от оригинала на 2013-06-23. Посетен на 2014-01-11.
  25. ↑ а б в г д е ж Tintinalli, Judith E. Emergency Medicine: A Comprehensive Study Guide (Emergency Medicine (Tintinalli)). New York, McGraw-Hill Companies, 2010. ISBN 0-07-148480-9. с. 1940 – 1946.
  26. ↑ Whitlock J, Knox KL. The relationship between self-injurious behavior and suicide in a young adult population // Arch Pediatr Adolesc Med 161 (7). Юли 2007. DOI:10.1001/archpedi.161.7.634. с. 634 – 40.
  27. ↑ а б Pirkis, J и др. Suicide and recency of health care contacts. A systematic review. // The British journal of psychiatry: the journal of mental science 173. 1998 Dec. с. 462 – 74.
  28. ↑ Luoma, JB и др. Contact with mental health and primary care providers before suicide: a review of the evidence. // The American Journal of Psychiatry 159 (6). 2002 Jun. с. 909 – 16.
  29. ↑ Perrotto, Jerome D. Levin, Joseph Culkin, Richard S. Introduction to chemical dependency counseling. Northvale, N.J., Jason Aronson, 2001. ISBN 978-0-7657-0289-0. с. 150 – 152.
  30. ↑ а б Fadem, Barbara. Behavioral science in medicine. Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 2004. ISBN 978-0-7817-3669-5. с. 217.
  31. ↑ Youssef NA, Rich CL. Does acute treatment with sedatives/hypnotics for anxiety in depressed patients affect suicide risk? A literature review // Ann Clin Psychiatry 20 (3). 2008. DOI:10.1080/10401230802177698. с. 157 – 69.
  32. ↑ а б Sher, L. Alcohol consumption and suicide. // QJM: monthly journal of the Association of Physicians 99 (1). 2006 Jan. DOI:10.1093/qjmed/hci146. с. 57 – 61.
  33. ↑ Darke S, Ross J. Suicide among heroin users: rates, risk factors and methods // Addiction 97 (11). Ноември 2002. DOI:10.1046/j.1360-0443.2002.00214.x. с. 1383 – 94.
  34. ↑ Darke, S и др. Major physical and psychological harms of methamphetamine use. // Drug and alcohol review 27 (3). 2008 May. DOI:10.1080/09595230801923702. с. 253 – 62.
  35. ↑ Jr, Frank J. Ayd,. Lexicon of psychiatry, neurology, and the neurosciences. 2nd ed. Philadelphia [u.a.], Lippincott Williams & Wilkins, 2000. ISBN 978-0-7817-2468-5. с. 256.
  36. ↑ а б Hughes, JR. Smoking and suicide: a brief overview. // Drug and alcohol dependence 98 (3). 2008 Dec 1. DOI:10.1016/j.drugalcdep.2008.06.003. с. 169 – 78.
  37. ↑ 11. Pathological Gambling // Clinical manual of impulse-control disorders. American Psychiatric Pub, 2006. ISBN 978-1-58562-136-1. с. 253.
  38. ↑ а б Oliveira, MP и др. [Pathological gambling and its consequences for public health]. // Revista de saude publica 42 (3). 2008 Jun. с. 542 – 9.
  39. ↑ Hansen, M и др. [Gambling and suicidal behaviour]. // Tidsskrift for den Norske laegeforening: tidsskrift for praktisk medicin, ny raekke 128 (2). 2008 Jan 17. с. 174 – 6.
  40. ↑ Manthorpe, J и др. Suicide in later life: public health and practitioner perspectives. // International journal of geriatric psychiatry 25 (12). 2010 Dec. DOI:10.1002/gps.2473. с. 1230 – 8.
  41. ↑ Simpson GK, Tate RL. Preventing suicide after traumatic brain injury: implications for general practice // Med. J. Aust. 187 (4). Август 2007. с. 229 – 32.
  42. ↑ а б Anguiano, L и др. A literature review of suicide in cancer patients. // Cancer nursing 35 (4). 2012 Jul–Aug. DOI:10.1097/NCC.0b013e31822fc76c. с. E14-26.
  43. ↑ Yip, edited by Paul S.F. Suicide in Asia: causes and prevention. Hong Kong, Hong Kong University Press, 2008. ISBN 9789622099432. с. 11.
  44. ↑ Ribeiro, JD и др. Sleep problems outperform depression and hopelessness as cross-sectional and longitudinal predictors of suicidal ideation and behavior in young adults in the military. // Journal of Affective Disorders 136 (3). 2012 Feb. DOI:10.1016/j.jad.2011.09.049. с. 743 – 50.
  45. ↑ Bernert, RA и др. Suicidality and sleep disturbances. // Sleep 28 (9). 2005 Sep. с. 1135 – 41.
  46. ↑ а б Joiner TE, Jr и др. The psychology and neurobiology of suicidal behavior. // Annual review of psychology 56. 2005. DOI:10.1146/annurev.psych.56.091103.070320. с. 287 – 314.
  47. ↑ а б Van Orden, K и др. Suicides in late life. // Current psychiatry reports 13 (3). 2011 Jun. DOI:10.1007/s11920-011-0193-3. с. 234 – 41.
  48. ↑ а б Koenig, HG. Research on religion, spirituality, and mental health: a review. // Canadian journal of psychiatry. Revue canadienne de psychiatrie 54 (5). 2009 May. с. 283 – 91.
  49. ↑ а б в Lester, D. Suicide and islam. // Archives of suicide research: official journal of the International Academy for Suicide Research 10 (1). 2006. DOI:10.1080/13811110500318489. с. 77 – 97.
  50. ↑ Cox, William T. L. и др. Stereotypes, Prejudice, and Depression: The Integrated Perspective // Perspectives on Psychological Science 7 (5). 2012. DOI:10.1177/1745691612455204. с. 427 – 449. Архивиран от оригинала на 2012-10-20.
  51. ↑ Wegman, HL и др. A meta-analytic review of the effects of childhood abuse on medical outcomes in adulthood. // Psychosomatic Medicine 71 (8). 2009 Oct. DOI:10.1097/PSY.0b013e3181bb2b46. с. 805 – 12.
  52. ↑ Oswald, SH и др. History of maltreatment and mental health problems in foster children: a review of the literature. // Journal of pediatric psychology 35 (5). 2010 Jun. DOI:10.1093/jpepsy/jsp114. с. 462 – 72.
  53. ↑ Confer, Jaime C. и др. Evolutionary psychology: Controversies, questions, prospects, and limitations. // American Psychologist 65 (2). 1 януари 2010. DOI:10.1037/a0018413. с. 110 – 126.
  54. ↑ а б Stark, CR и др. A conceptual model of suicide in rural areas. // Rural and remote health 11 (2). 2011. с. 1622.
  55. ↑ Daly, Mary. Relative Status and Well-Being: Evidence from U.S. Suicide Deaths // Federal Reserve Bank of San Francisco Working Paper Series. Sept 2012.
  56. ↑ Lerner, George. Activist: Farmer suicides in India linked to debt, globalization // CNN World, Jan 5, 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 февруари 2013.
  57. ↑ Law, S и др. Suicide in China: unique demographic patterns and relationship to depressive disorder. // Current psychiatry reports 10 (1). 2008 Feb. с. 80 – 6.
  58. ↑ а б в Bohanna, I и др. Media guidelines for the responsible reporting of suicide: a review of effectiveness. // Crisis 33 (4). 2012. DOI:10.1027/0227-5910/a000137. с. 190 – 8.
  59. ↑ а б в г д е ж з и к Yip, PS и др. Means restriction for suicide prevention. // Lancet 379 (9834). 2012 Jun 23. DOI:10.1016/S0140-6736(12)60521-2. с. 2393 – 9.
  60. ↑ а б Sisask, M и др. Media roles in suicide prevention: a systematic review. // International journal of environmental research and public health 9 (1). 2012 Jan. DOI:10.3390/ijerph9010123. с. 123 – 38.
  61. ↑ Stack S. Suicide in the media: a quantitative review of studies based on non-fictional stories // Suicide Life Threat Behav 35 (2). Април 2005. DOI:10.1521/suli.35.2.121.62877. с. 121 – 33.
  62. ↑ Pirkis J. 72X  Suicide and the media // Psychiatry 8 (7). July 2009. DOI:10.1016/j.mppsy.2009.04.009. с. 269 – 271.
  63. ↑ а б Loue, Sana. Encyclopedia of aging and public health: with 19 tables. New York, NY, Springer, 2008. ISBN 978-0-387-33753-1. с. 696.
  64. ↑ а б Moody, Harry R. Aging: concepts and controversies. 6th ed. Los Angeles, Pine Forge Press, 2010. ISBN 978-1-4129-6966-6. с. 158.
  65. ↑ а б Hales, edited by Robert I. Simon, Robert E. The American Psychiatric Publishing textbook of suicide assessment and management. 2nd ed. Washington, DC, American Psychiatric Pub. ISBN 978-1-58562-414-0. с. 714.
  66. ↑ editor, Tarek Sobh,. Innovations and advances in computer sciences and engineering. Online-Ausg. Dordrecht, Springer Verlag, 2010. ISBN 978-90-481-3658-2. с. 503.
  67. ↑ Eliason, S. Murder-suicide: a review of the recent literature. // The journal of the American Academy of Psychiatry and the Law 37 (3). 2009. с. 371 – 6.
  68. ↑ Smith, William Kornblum in collaboration with Carolyn D. Sociology in a changing world. 9e [9th ed]. Belmont, CA, Wadsworth Cengage Learning. ISBN 978-1-111-30157-6. с. 27.
  69. ↑ Campbell, Robert Jean. Campbell's psychiatric dictionary. 8th ed. Oxford, Oxford University Press, 2004. ISBN 978-0-19-515221-0. с. 636.
  70. ↑ Veatch, ed. by Robert M. Medical ethics. 2. ed. Sudbury, Mass. [u.a.], Jones and Bartlett, 1997. ISBN 978-0-86720-974-7. с. 292.
  71. ↑ Gutman, Yisrael и др. Anatomy of the Auschwitz death camp. 1st pbk. ed. Bloomington, Publ. in association with the United States Holocaust Memorial Museum, Washington, D.C. by Indiana University Press, 1998. ISBN 978-0-253-20884-2. с. 400.
  72. ↑ Ajdacic-Gross V. Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database // Bull. World Health Organ. 86 (9). Септември 2008. DOI:10.2471/BLT.07.043489. с. 726 – 32.
  73. ↑ Ajdacic-Gross, Vladeta, et al.„Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database“PDF (267 KB). Bulletin of the World Health Organization 86 (9): 726 – 732. September 2008. Посетен на 2 август 2011. Архивирано на 2 август 2011.
  74. ↑ International Handbook of Suicide Prevention: Research, Policy and Practice. John Wiley and Sons, 1 юни 2011. ISBN 978-1-119-99856-3. с. 34.
  75. ↑ Gunnell D, Eddleston M, Phillips MR, Konradsen F. The global distribution of fatal pesticide self-poisoning: systematic review // BMC Public Health 7. 2007. DOI:10.1186/1471-2458-7-357. с. 357.
  76. ↑ Geddes, John и др. Psychiatry. 4th ed. Oxford, Oxford University Press. ISBN 978-0-19-923396-0. с. 62.
  77. ↑ U.S. Suicide Statistics (2005) // Посетен на 24 март 2008.
  78. ↑ Eshun, edited by Sussie и др. Culture and mental health sociocultural influences, theory, and practice. Chichester, U.K., Wiley-Blackwell, 2009. ISBN 9781444305814. с. 301.
  79. ↑ а б Krug, Etienne. World Report on Violence and Health, Volume 1. Genève, World Health Organization, 2002. ISBN 9789241545617. с. 196.
  80. ↑ (editor), Diego de Leo. Suicide and euthanasia in older adults: a transcultural journey. Toronto, Hogrefe & Huber, 2001. ISBN 9780889372511. с. 121.
  81. ↑ Pjevac, M и др. Neurobiology of suicidal behaviour. // Psychiatria Danubina 24 Suppl 3. 2012 Oct. с. S336-41.
  82. ↑ Sher, L. The role of brain-derived neurotrophic factor in the pathophysiology of adolescent suicidal behavior. // International journal of adolescent medicine and health 23 (3). 2011. с. 181 – 5.
  83. ↑ Sher, L. Brain-derived neurotrophic factor and suicidal behavior. // QJM: monthly journal of the Association of Physicians 104 (5). 2011 May. DOI:10.1093/qjmed/hcq207. с. 455 – 8.
  84. ↑ а б Dwivedi, Yogesh. The neurobiological basis of suicide. Boca Raton, FL, Taylor & Francis/CRC Press, 2012. ISBN 978-1-4398-3881-5. с. 166.
  85. ↑ Stein, edited by George и др. Seminars in general adult psychiatry. 2. ed. London, Gaskell, 2007. ISBN 978-1-904671-44-2. с. 145.
  86. ↑ Autry, AE и др. Epigenetics in suicide and depression. // Biological Psychiatry 66 (9). 2009 Nov 1. DOI:10.1016/j.biopsych.2009.08.033. с. 812 – 3.
  87. ↑ а б в Suicide prevention // WHO Sites: Mental Health. World Health Organization, Aug 31, 2012. Архивиран от оригинала на 2014-07-13. Посетен на 13 януари 2013.
  88. ↑ Sakinofsky, I. The current evidence base for the clinical care of suicidal patients: strengths and weaknesses // Canadian Journal of Psychiatry 52 (6 Suppl 1). 2007 Jun. с. 7S–20S.
  89. ↑ Suicide // The United States Surgeon General. Посетен на 4 септември 2011.
  90. ↑ Robinson, J и др. Preventing suicide in young people: systematic review. // The Australian and New Zealand journal of psychiatry 45 (1). 2011 Jan. DOI:10.3109/00048674.2010.511147. с. 3 – 26.
  91. ↑ Fässberg, MM и др. A systematic review of social factors and suicidal behavior in older adulthood. // International journal of environmental research and public health 9 (3). 2012 Mar. DOI:10.3390/ijerph9030722. с. 722 – 45.
  92. ↑ Williams, SB и др. Screening for child and adolescent depression in primary care settings: a systematic evidence review for the US Preventive Services Task Force. // Pediatrics 123 (4). 2009 Apr. DOI:10.1542/peds.2008-2415. с. e716-35.
  93. ↑ Horowitz, LM и др. Suicide screening in schools, primary care and emergency departments. // Current Opinion in Pediatrics 21 (5). 2009 Oct. DOI:10.1097/MOP.0b013e3283307a89. с. 620 – 7.
  94. ↑ Paris, J. Is hospitalization useful for suicidal patients with borderline personality disorder? // Journal of personality disorders 18 (3). June 2004. DOI:10.1521/pedi.18.3.240.35443. с. 240 – 7.
  95. ↑ Goodman, M и др. Suicidal risk and management in borderline personality disorder. // Current psychiatry reports 14 (1). 2012 Feb. DOI:10.1007/s11920-011-0249-4. с. 79 – 85.
  96. ↑ а б Canadian Agency for Drugs and Technologies in Health, (CADTH). Dialectical behaviour therapy in adolescents for suicide prevention: systematic review of clinical-effectiveness. // CADTH technology overviews 1 (1). 2010. с. e0104.
  97. ↑ Stoffers, JM и др. Psychological therapies for people with borderline personality disorder. // Cochrane database of systematic reviews (Online) 8. 2012 Aug 15. DOI:10.1002/14651858.CD005652.pub2. с. CD005652.
  98. ↑ Hetrick, SE и др. Newer generation antidepressants for depressive disorders in children and adolescents. // Cochrane database of systematic reviews (Online) 11. 2012 Nov 14. DOI:10.1002/14651858.CD004851.pub3. с. CD004851.
  99. ↑ Baldessarini, RJ и др. Lithium treatment and suicide risk in major affective disorders: update and new findings. // The Journal of clinical psychiatry 64 Suppl 5. 2003. с. 44 – 52.
  100. ↑ Cipriani, A и др. Lithium in the prevention of suicidal behavior and all-cause mortality in patients with mood disorders: a systematic review of randomized trials. // The American Journal of Psychiatry 162 (10). 2005 Oct. DOI:10.1176/appi.ajp.162.10.1805. с. 1805 – 19.
  101. ↑ Изчисления на СЗО за болестите и уврежданията // 2009. Архивиран от оригинала на 2009-01-02.
  102. ↑ Deaths estimates for 2008 by cause for WHO Member States // World Health Organization. Архивиран от оригинала на 2013-01-20. Посетен на 10 февруари 2013.
  103. ↑ Haney, EM и др. Suicide Risk Factors and Risk Assessment Tools: A Systematic Review // {{{journal}}}. 2012 Mar.
  104. ↑ а б Weiyuan, C. Women and suicide in rural China. // Bulletin of the World Health Organization 87 (12). 2009 Dec. DOI:10.2471/BLT.09.011209. с. 888 – 9.
  105. ↑ а б Sue, David Sue, Derald Wing Sue, Diane Sue, Stanley. Understanding abnormal behavior. Tenth ed., [student ed.] Belmont, CA, Wadsworth/Cengage Learning. ISBN 978-1-111-83459-3. с. 255.
  106. ↑ а б в г Pitman, A и др. Suicide in young men. // Lancet 379 (9834). 2012 Jun 23. DOI:10.1016/S0140-6736(12)60731-4. с. 2383 – 92.
  107. ↑ Szasz, Thomas. Fatal freedom: the ethics and politics of suicide. Westport, Conn., Praeger, 1999. ISBN 978-0-275-96646-1. с. 11.
  108. ↑ а б Maris, Ronald. Comprehensive textbook of suicidology. New York [u.a.], Guilford Press, 2000. ISBN 978-1-57230-541-0. с. 97 – 103.
  109. ↑ Dickinson, Michael R. Leming, George E. Understanding dying, death, and bereavement. 7th ed. Belmont, CA, Wadsworth Cengage Learning. ISBN 978-0-495-81018-6. с. 290.
  110. ↑ Durkheim's Suicide: a century of research and debate. 1. publ. London [u.a.], Routledge, 2000. ISBN 978-0-415-20582-5. с. 69.
  111. ↑ а б Maris, Ronald. Comprehensive textbook of suicidology. New York [u.a.], Guilford Press, 2000. ISBN 978-1-57230-541-0. с. 540.
  112. ↑ а б в г д McLaughlin, Columba. Suicide-related behaviour understanding, caring and therapeutic responses. Chichester, England, John Wiley & Sons, 2007. ISBN 978-0-470-51241-8. с. 24.
  113. ↑ White, Tony. Working with suicidal individuals: a guide to providing understanding, assessment and support. London, Jessica Kingsley Publishers, 2010. ISBN 978-1-84905-115-6. с. 12.
  114. ↑ Paperno, Irina. Suicide as a cultural institution in Dostoevsky's Russia. Ithaca, Cornell university press, 1997. ISBN 978-0-8014-8425-4. с. 60.
  115. ↑ al]., David Lanham ... [et. Criminal laws in Australia. Annandale, N.S.W., The Federation Press, 2006. ISBN 978-1-86287-558-6. с. 229.
  116. ↑ Duffy, Michael Costa, Mark. Labor, prosperity and the nineties: beyond the bonsai economy. 2nd ed. Sydney, Federation Press, 1991. ISBN 978-1-86287-060-4. с. 315.
  117. ↑ Quill, Constance E. Putnam; foreword by Timothy E. Hospice or hemlock?: searching for heroic compassion. Westport, Conn., Praeger, 2002. ISBN 978-0-89789-921-5. с. 143.
  118. ↑ Holt, Gerry.„When suicide was illegal“. BBC News. 3 август 2011 г. Посетен на 11 август 2011.
  119. ↑ Guardian & Observer style guide // Guardian website. The Guardian. Посетен на 29 ноември 2011.
  120. ↑ Srivastava, editors, Nitish Dogra, Sangeet. Climate change and disease dynamics in India. New Delhi, The Energy and Resources Institute. ISBN 978-81-7993-412-8. с. 256.
  121. ↑ „German politician Roger Kusch helped elderly woman to die“Times Online Архив на оригинала от 2010-06-01 в Wayback Machine. 2 юли 2008
  122. ↑ а б Appel, JM. A Suicide Right for the Mentally Ill? A Swiss Case Opens a New Debate // Hastings Center Report 37 (3). Май 2007. DOI:10.1353/hcr.2007.0035. с. 21 – 23.
  123. ↑ Chapter 127.800 – 995 The Oregon Death with Dignity Act // Oregon State Legislature. Архивиран от оригинала на 2013-09-16. Посетен на 2014-01-11.
  124. ↑ Chapter 70.245 RCW, The Washington death with dignity act // Washington State Legislature.
  125. ↑ Карамихалева Александра. Да бъда или да не бъда... самоубиец. Църковен вестник.
  126. ↑ Dr. Ronald Roth, D.Acu. Suicide & Euthanasia – a Biblical Perspective // Acu-cell.com. Архивиран от оригинала на 2009-04-18. Посетен на 6 май 2009.
  127. ↑ Norman N. Holland, Literary Suicides: A Question of Style // Clas.ufl.edu. Архивиран от оригинала на 2009-02-27. Посетен на 6 май 2009.
  128. ↑ Euthanasia and Judaism: Jewish Views of Euthanasia and Suicide // ReligionFacts.com. Архивиран от оригинала на 2007-10-30. Посетен на 16 септември 2008.
  129. ↑ Hindu Website. Hinduism and suicide Архив на оригинала от 2022-11-10 в Wayback Machine.
  130. ↑ а б Hinduism –Euthanasia and Suicide // BBC, 25 август 2009.
  131. ↑ а б в Suicide (Stanford Encyclopedia of Philosophy) // Plato.stanford.edu. Посетен на 6 май 2009.
  132. ↑ Kant, Immanuel. (1785) Kant: The Metaphysics of Morals, M. Gregor (trans.), Cambridge: Cambridge University Press, 1996. ISBN 978-0-521-56673-5. p177.
  133. ↑ Safranek John P. Autonomy and Assisted Suicide: The Execution of Freedom // The Hastings Center Report 28 (4). 1998. с. 33.
  134. ↑ Raymond Whiting: A natural right to die: twenty-three centuries of debate, pp. 13 – 17; Praeger (2001) ISBN 0-313-31474-8
  135. ↑ Wesley J. Smith, Death on Demand: The assisted-suicide movement sheds its fig leaf, The Weekly Standard, 5 юни 2007
  136. ↑ The Suicide // The Walters Art Museum.
  137. ↑ Ozawa-de Silva, C. Too lonely to die alone: internet suicide pacts and existential suffering in Japan. // Culture, medicine and psychiatry 32 (4). 2008 Dec. DOI:10.1007/s11013-008-9108-0. с. 516 – 51.
  138. ↑ Durkee, T и др. Internet pathways in suicidality: a review of the evidence. // International journal of environmental research and public health 8 (10). 2011 Oct. DOI:10.3390/ijerph8103938. с. 3938 – 52.
  139. ↑ а б Robinson, edited by David Picard, Mike. Emotion in motion: tourism, affect and transformation. Farnham, Surrey, Ashgate. ISBN 978-1-4094-2133-7. с. 176.
  140. ↑ Robinson, ed. by Peter и др. Research themes for tourism. Oxfordshire [etc.], CABI, 2010. ISBN 978-1-84593-684-6. с. 172.
  141. ↑ а б Dennis, Richard. Cities in modernity: representations and productions of metropolitan space, 1840 – 1930. Repr. Cambridge [u.a.], Cambridge Univ. Press, 2008. ISBN 978-0-521-46841-1. с. 20.
  142. ↑ McDougall, Tim и др. Helping children and young people who self-harm: an introduction to self-harming and suicidal behaviours for health professionals. Abingdon, Oxon, Routledge, 2010. ISBN 978-0-415-49913-2. с. 23.
  143. ↑ а б Bateson, John. Building hope: leadership in the nonprofit world. Westport, Conn., Praeger, 2008. ISBN 978-0-313-34851-8. с. 180.
  144. ↑ а б Miller, David. Child and Adolescent Suicidal Behavior: School-Based Prevention, Assessment, and Intervention. 2011. ISBN 978-1-60623-997-1. с. 46.
  145. ↑ Chang, Kenneth. In Salmonella Attack, Taking One for the Team // {{{journal}}}. New York Times, 25 август 2008. Архивиран от оригинала на 2013-05-25.
  146. ↑ Tofilski, Adam; Couvillon, MJ;Evison, SEF; Helantera, H; Robinson, EJH; Ratnieks, FLW. Preemptive Defensive Self-Sacrifice by Ant Workers (PDF) // The American Naturalist 172 (5). 2008. DOI:10.1086/591688. с. E239–E243.
  147. ↑ Larry O'Hanlon. Animal Suicide Sheds Light on Human Behavior // {{{journal}}}. Discovery News, Mar 10, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-07-25.
  148. ↑ Life In The Undergrowth // {{{journal}}}. BBC.
  149. ↑ Bordereau, C и др. Suicidal defensive behaviour by frontal gland dehiscence in Globitermes sulphureus Haviland soldiers (Isoptera) // Insectes Sociaux 44 (3). Birkhäuser Basel, август 1997. DOI:10.1007/s000400050049. с. 289. Архивиран от оригинала на 2020-04-18. Посетен на 2014-01-11.
  150. ↑ Nobel, Justin. Do Animals Commit Suicide? A Scientific Debate // {{{journal}}}. Time, Mar. 19, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-03-22.
  151. ↑ Stoff, David и др. Suicide Research // Annals of the New York Academy of Sciences 836 (Neurobiology of Suicide, The: From the Bench to the Clinic). Annals of the New York Academy of Sciences, 1997. DOI:10.1111/j.1749-6632.1997.tb52352.x. с. 1 – 11. Архивиран от оригинала на 2020-04-18. Посетен на 2014-01-11.
  152. ↑ Hall 1987, p.282
  153. ↑ „Jonestown Audiotape Primary Project.“ Архив на оригинала от 2013-05-18 в Wayback Machine.Alternative Considerations of Jonestown and Peoples Temple. San Diego State University.
  154. ↑ "1978:Leaves 900 Dead[неработеща препратка]". Посетен на 9 ноември 2011.
  155. ↑ John Toland, The Rising Sun: The Decline and Fall of the Japanese Empire 1936 – 1945, Random House, 1970, p. 519
  156. ↑ Suicide and Self-Starvation, Terence M. O'Keeffe, Philosophy, Vol. 59, No. 229 (Jul., 1984), pp. 349 – 363
  157. ↑ Watson, Bruce. Exit Rommel: The Tunisian Campaign, 1942 – 43. Stackpole Books, 2007. ISBN 978-0-8117-3381-6. с. 170.
  158. ↑ Ajdacic-Gross V, Weiss MG, Ring M, et al. Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database // Bull. World Health Organ. 86 (9). Септември 2008. DOI:10.2471/BLT.07.043489. с. 726 – 32.
  159. ↑ Gunnell D, Eddleston M, Phillips MR, Konradsen F. The global distribution of fatal pesticide self-poisoning: systematic review // BMC Public Health 7. 2007. DOI:10.1186/1471-2458-7-357. с. 357.
  160. ↑ U.S. Suicide Statistics (2005) // Посетен на 24 март 2008.
  161. ↑ UpToDate Inc. // Архивиран от оригинала на 2010-03-15. Посетен на 2010-09-13.
  162. ↑ Brent DA, Moritz G, Bridge J, Perper J, Canobbio R. Long-term impact of exposure to suicide: a three-year controlled follow-up // J Am Acad Child Adolesc Psychiatry 35 (5). Май 1996. DOI:10.1097/00004583-199605000-00020. с. 646 – 53.
  163. ↑ Phillips DP, Carstensen LL. Clustering of teenage suicides after television news stories about suicide // N. Engl. J. Med. 315 (11). Септември 1986. DOI:10.1056/NEJM198609113151106. с. 685 – 9.
  164. ↑ Suicide prevention // WHO Sites: Mental Health. World Health Organization, 16 февруари 2006. Архивиран от оригинала на 2014-07-13. Посетен на 16 септември 2008.
  165. ↑ 2005 Data (PDF) // Suicide Prevention. Suicidology.org, 2005. Посетен на 24 март 2008.[неработеща препратка]
  166. ↑ Mortality and Burden of Disease Estimates for WHO Member States in 2002 (xls) // World Health Organization. 2002. Посетен на 13 декември 2009.[неработеща препратка]
  167. ↑ WHO Statement: World Suicide Prevention Day 2008 (PDF) // World Health Organization, 2008. Посетен на 26 октомври 2008.[неработеща препратка]
  168. ↑ ((en)) Увеличава се броя на самоубийствата в САЩ Newswise, посетен на 21 октомври 2008 г.
  169. ↑ Gambotto-Burke, Antonella; The Eclipse: A Memoir of Suicide; Broken Ankle Books, 2003; стр. 16
  170. ↑ Homicides and suicides—National Violent Death Reporting System, United States, 2003 – 2004 // MMWR Morb. Mortal. Wkly. Rep. 55 (26). Юли 2006. с. 721 – 4.
  171. ↑ Miller, NS и др. Suicide risk associated with drug and alcohol dependence // Journal of addictive diseases 10 (3). 1991. DOI:10.1300/J069v10n03_06. с. 49 – 61.
  172. ↑ Louis Appleby (Foreword), David Duffy (Editor), Tony Ryan (Editor). New Approaches to Preventing Suicide. Jessica Kingsley Publishers, 25 август 2004. ISBN 978-1843102212. с. 31 – 32.
  173. ↑ Amazeen, Sandy. Book Review: Cliffs of Despair A Journey to Suicide's Edge, Архив на оригинала от 2007-12-04 в Wayback Machine. Monsters & Critics.21 декември 2005
  174. ↑ Jumpers: The fatal grandeur of the Golden Gate Bridge // The New Yorker. 2003. Посетен на 24 октомври 2006.
  175. ↑ Schizophrenia Society of Ontario, 1997.
  176. ↑ 'Suicide forest' yields 78 corpses // Japan Times. 7 февруари 2003. Посетен на 16 септември 2008.[неработеща препратка]
  177. ↑ Beachy Head – Suicide Spot // BBC Inside Out. 23 юни 2003. Посетен на 22 април 2009.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Suicide в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Самоубийство&oldid=12378297“.