Жил Дельоз
| Жил Дельоз Gilles Deleuze | |
| френски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Франция |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Парижки университет Лицей Анри IV |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на ХХ век |
| Школа | Континентална философия, емпиризъм |
| Интереси | Естетика, история на Западната философия, метафилософия, метафизика |
| Идеи | Асемблаж, тяло без органи, детериториализация, ризома, шизоанализа |
| Повлиян | Бергсон, Ницше, Спиноза, Кант, Сартър |
| Повлиял | Мишел Фуко, Майкъл Хард, Жижек, Антонио Негри, Феликс Гатари |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Жил Дельоз в Общомедия | |
Жил Дельоз (на френски: Gilles Deleuze) е френски философ постмодернист от втората половина на 20 век. От началото на 60-те години на 20 век до своята смърт Дельоз публикува много влиятелни трудове върху философията, литературата, киното, изящното изкуство. Най-популярните му книги са двата тома на Капитализъм и шизофрения: Анти-Едип (1972) и Хиляда плоскости (1980), и двете писани в съавторство с Феликс Гатари.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жил Дельоз е роден на 18 януари 1925 г. в Париж, където живее през целия си живот. Следва в Сорбоната, като негови преподаватели по философия са влиятелните Жорж Кангилем, Жан Иполит, Фердинанд Алкие, Морис дьо Гандийак.
Дельоз преподава в различни лицеи в Амиен, Орлеан и Париж (Лицей „Луи Велики“) до 1957 г., когато печели конкурс за преподавател в Сорбоната. През 1953 г. публикува първата си монография, Емпиризъм и субективност, върху творчеството на Дейвид Хюм. Сключва брак с Денис Пол „Фани“ Гранжуан през 1956 г. През 1960 – 1964 г. работи в Националния център за научни изследвания (CNRS). По това време публикува Ницше и философията (1962) и се сприятелява с Мишел Фуко. От 1964 до 1969 г. е преподавател в Университета в Лион. През 1968 г. публикува двете си дисертации, Различие и повторение и Спиноза и проблемът за изразяването.
От 1969 г. преподава философия в Университета Париж VIII във Венсан, експериментално висше училище, създадено за модел на образователна реформа. Този нов университет привлича редица талантливи учени, включително Мишел Фуко (който именно предлага да поканят и Дельоз), и психоаналитика Феликс Гатари. По общо мнение Дельоз е изключителен преподавател, който умело съчетава строгост и университетска ерудиция с голямо въображение и прост изказ. Неговите лекции имат огромен успех и са посещавани от разнолика и международна публика. Дельоз преподава във Венсан до пенсионирането си през 1987 г.
Дельоз, който страда от болести на дихателната система от ранна възраст,[1] развива туберкулоза през 1968 г. и му бива изрязана част от белите дробове.[2] През останалата част от живота си страда от все по-тежки респираторни проблеми.[3] На 4 ноември 1995 г. се самоубива, скачайки от прозореца на апартамента си.[4]
Философия
[редактиране | редактиране на кода]Работите на Дельоз спадат към две групи: от една страна, монографии, интерпретиращи работата на други, били те философи (Спиноза, Лайбниц, Хюм, Кант, Ницше, Бергсон, Фуко) или творци (Пруст, Кафка, Френсис Бейкън), а от друга страна, еклектични философски студии, организирани около определен концепт (например различие, смисъл, събития, шизофрения, кино, философия). В същото време и независимо от темата Дельоз с постоянство развива вариации на едни все пак постоянстващи философски идеи.
История и философско случване
[редактиране | редактиране на кода]Философията според Дельоз е изкуството да се образуват, сътворяват и създават понятия, и наистина, френският философ е имал склонност към изковаването на нови понятия. Дельоз уверява, че философията не е насочена само към специалистите. За него може да се каже същото, което например той казва по отношение на Спиноза: всеки може да чете философия, да изпита от това силни чувства или да промени напълно представите си, дори и когато не разбира напълно понятията. Обратно, когато един историк на философията не разбира понятията, той вече няма достатъчно (необходимото) разбиране.
Клиничност и политика
[редактиране | редактиране на кода]Първото понятие на Дельоз е това за плана на консистентност, което той заменя по-късно с план на иманентното. Философията на Дельоз е философия на абсолютната иманентност. В нея няма трансцендентност, отрицание, липса. Това е философия на радостта и радикално отхвърляне на властите.
Рецепция
[редактиране | редактиране на кода]Идеите на Дельоз не създават школа, като тази на Лакан, но основните му трудове с Гатари (Анти-Едип, Хиляда плоскости и Що е философия?) стават бестселъри във Франция и са често цитирани в англоговорещите академии (през 2007 например той е сред 11-те най-цитирани автори в публикации на английски език в хуманитаристиката, между Фройд и Имануел Кант).[5]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- (1968) Différence et répétition
- Различие и повторение, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1999
- В съавторство с Феликс Гатари
- (1972) Capitalisme et Schizophrénie 1. L'Anti-Œdipe
- Анти-Едип: капитализъм и шизофрения Т.1, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2004, ISBN 954-587-102-4
- (1980) Capitalisme et Schizophrénie 2. Mille Plateaux
- Хиляда плоскости: Капитализъм и шизофрения Т.2, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2009.
- (1975) Kafka. Pour une littérature mineure
- Кафка. За една малка литература, София, Издателство СОНМ, 2009, ISBN 978-954-8478-98-4
- (1991) Qu'est-ce que la philosophie?
- Що е философия?, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1995.
- Статии на български
- (в съавторство с Феликс Гатари) „Ризом“, в. „Литературен вестник“, бр. 12 – 16, 1995, превод от немски Магда Фогел
- „Алиса, или езикът на парадоксите“, сп. „Език и литература“, LI, 2 (1996), с. 107 – 113
- „Пруст и знаците: образът на мисленето“, сп. „Летература: списание за европейските интелектуалци“ ISSN: 1310-6988 15 (1997), с. 50 – 52
- (в съавторство с Феликс Гатари) „Желаещите машини“, сп. „Социологически проблеми“, бр. 1 – 2, 1997, с. 56 – 71
- „Критическата философия на Кант: учението за способностите“, сп. „Философски алтернативи“, кн. 1, 2010
- „Актуално и виртуално“, в. „Литературен вестник“, 13 октомври 2009 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Francois Dosse, Deleuze and Guattari: Intersecting Lives, trans D. Glassman, CUP 2010, p.98.
- ↑ Francois Dosse, Deleuze and Guattari: Intersecting Lives, trans D. Glassman, CUP 2010, p.178.
- ↑ Gilles Deleuze et les médecins Архив на оригинала от 2019-05-05 в Wayback Machine. ((fr))
- ↑ Gilles Deleuze // Encyclopædia Britannica. Посетен на 8 юли 2009. ((en))
- ↑ Most cited authors of books in the humanities, 2007, Times Higher Education, 26 март 2009. ((en))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Жил Дельоз, Трета серия, За пропозицията, превод от френски Любен Каравелов
- ((en)) Daniel Smith, Gilles Deleuze, Станфордска философска енциклопедия, 2008
|
